Георги Койнов: Преработвателите на слънчоглед у нас са в криза
Преработвателите на олио в България през летните месеци не съумяха да набират нужните за преправка количества и това може да докара до рецесия в бранша. Това сподели Георги Койнов, финансов шеф на едно от най-големите преработвателни предприятия у нас, в ефира на предаването " Денят на Фокус “ по Радио " Фокус “. Поводът за гостуването му бе фактът, че на 15 септември пада възбраната за импорт на слънчоглед от Украйна.
По думите на Койнов, обстановката е била изкуствено основана. Стигнало се е до деформиране на пазарната цена на слънчогледа в България. Земеделското съсловие е притиснало преработвателите да заплаща цени, доста над пазарните, счита събеседникът.
България създава към 2 млн. тона слънчоглед годишно. През последните 10 години са въведени нови мощности за преработката му. Така страната се е трансформирала от чист експортьор в чист вносител на слънчоглед, с цел да зареди преработвателните мощности, в които са вложени стотици милиони, разясни Койнов.
" През септември 2022 г, когато бе жътвата, поради повишаването на всички аграрни артикули след началото на войната в Украйна, слънчогледът се търгуваше за към 1200 лева на звук. Земеделците обаче взеха решение, че тази цена не е задоволително висока за тях, въпреки тя изрично да надхвърляше индустриалните им разноски “, добави той.
" Цената стартира своя низходящ тренд, който продължи до юни. През това време земеделците пропуснаха да осъществят своята продукция. В опит да потърсят отплата за това, те прокараха възбраната за импорт на слънчоглед от Украйна. Това притисна преработвателния бранш. Цената обаче остана същата, тъй като тя не се дефинира от производството на вътрешния пазар, а на интернационално равнище.
Преработвателите бяха лишени от импорт от Украйна, а българските производители задържаха продукцията си. Така се стига до днешна дата, когато цените към момента са ниски, а преработвателите нямат достъп до нужните им количества слънчоглед “, обрисува обстановката Георги Койнов. Част от заводите са спрели работа, други работят с понижен потенциал, което се отразява върху себестойността на продукцията. " Индустрията става все по-неконкурентноспособна и респективно губи обичайни пазари “, безапелационен е Койнов.
Исторически преработвателите и производителите са доста положителни сътрудници. В предходни години спор не е имало. Освен българското произвеждане обаче, преработвателите се интересуват и от вносната продукция, с цел да се осъществят индустриалните мощности. Няма спор, а целенасочена акция против преработвателите за реализиране на непазарни цени за залежалата продукция, е мнението на Койнов.
Преработвателите на слънчоглед чакат да видят какво ще се случи след 15 септември – дали възбраната просто ще изтече или ще бъдат подхванати нови ограничения на държавно равнище. Междувременно преработвателите са дейни купувачи на слънчоглед от всеки вероятен източник на пазарна цена, приключи събеседникът.
По думите на Койнов, обстановката е била изкуствено основана. Стигнало се е до деформиране на пазарната цена на слънчогледа в България. Земеделското съсловие е притиснало преработвателите да заплаща цени, доста над пазарните, счита събеседникът.
България създава към 2 млн. тона слънчоглед годишно. През последните 10 години са въведени нови мощности за преработката му. Така страната се е трансформирала от чист експортьор в чист вносител на слънчоглед, с цел да зареди преработвателните мощности, в които са вложени стотици милиони, разясни Койнов.
" През септември 2022 г, когато бе жътвата, поради повишаването на всички аграрни артикули след началото на войната в Украйна, слънчогледът се търгуваше за към 1200 лева на звук. Земеделците обаче взеха решение, че тази цена не е задоволително висока за тях, въпреки тя изрично да надхвърляше индустриалните им разноски “, добави той.
" Цената стартира своя низходящ тренд, който продължи до юни. През това време земеделците пропуснаха да осъществят своята продукция. В опит да потърсят отплата за това, те прокараха възбраната за импорт на слънчоглед от Украйна. Това притисна преработвателния бранш. Цената обаче остана същата, тъй като тя не се дефинира от производството на вътрешния пазар, а на интернационално равнище.
Преработвателите бяха лишени от импорт от Украйна, а българските производители задържаха продукцията си. Така се стига до днешна дата, когато цените към момента са ниски, а преработвателите нямат достъп до нужните им количества слънчоглед “, обрисува обстановката Георги Койнов. Част от заводите са спрели работа, други работят с понижен потенциал, което се отразява върху себестойността на продукцията. " Индустрията става все по-неконкурентноспособна и респективно губи обичайни пазари “, безапелационен е Койнов.
Исторически преработвателите и производителите са доста положителни сътрудници. В предходни години спор не е имало. Освен българското произвеждане обаче, преработвателите се интересуват и от вносната продукция, с цел да се осъществят индустриалните мощности. Няма спор, а целенасочена акция против преработвателите за реализиране на непазарни цени за залежалата продукция, е мнението на Койнов.
Преработвателите на слънчоглед чакат да видят какво ще се случи след 15 септември – дали възбраната просто ще изтече или ще бъдат подхванати нови ограничения на държавно равнище. Междувременно преработвателите са дейни купувачи на слънчоглед от всеки вероятен източник на пазарна цена, приключи събеседникът.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ