Препубликуваме нещо с подновена актуалност - първата публикация е от

Препубликуваме нещо с възобновена новост - първата обява е от 22 април 2019 - ден след Цветница и в разгара на апарта ментарджийския скандал. 

Относно настоящите събития. Понеже съм слаб в прогнозите, си приказвам с сътрудници. По-старите, които помнят журналистически времето на бай Тошо, считат, че отстраняването е действително - Цецо е фактически обезглавен политически и му се отваря свободно време да се вози с асансьора си нагоре-надолу, колкото му е на сърце. 

Аз пък не преставам да нямам доверие, че това е истинско политическо ликвидиране. Смятам, че на Цветанов в този момент му натискат главата надолу и ще чакаме времето да излекува тези рани. Все отново Цветанов не е Искра Фидосова и Живко Суджука. Не имам вяра, че двамата политически мъже Цоко и Боко могат да се разделят в действителност - без значение от персоналните им връзки, които са си тяхна работа. Дори обидно-покровителственото отношение на Борисов, като споделя " Цветанов ми е като наследник " - даже това приказва, че става въпрос за връзка, която не се приключва току-тъй. Помните раздялата Пеевски и духовния му татко Цветан Василев какви разтърсвания провокира - цяла огромна банка изгърмя като пиратка и към този момент четири години не могат да си я поделят. 

А раздялата сред Цоко и Боко също отива на 5-6 по Рихтер - да не забравяме знаменателните думи на самия Борисов - " Да мачкаш Цветанов, е все едно с голо дупѐ таралеж да мачкаш! "

Следва остарялата обява от април.

***
Цветница
Преди съвсем 2000 години

Исус идва във Йерусалим.

Посрещат го моми и домакини

и със цветя постилат му килим.

 

Той гледа ги от своето магаре

и благославя всичките наред;

мъже, дами, младежи или остарели

схващат, че ще има Нов завет!

 

Но единствено след пет красиви дни

ще вика материалът: “разпъни го! ”

И тъкмо туй Пилат разпореди,

със тоя трик ръцете си изми,

само че можеш ли да миеш витилиго?

***

А през днешния ден във православната татковина

почитаме оратора Цветан.

Той няма си тераса със градина,

а кръста му опасва пай колан.

 

Ухажват го стотици герберици

и кичат го с дафинови листа;

сами му се оферират магарици

да го повозят с песни на уста.

 

Ала когато слезе с асансьора

от облаците в долния етаж,

дали ще му остане за опора

най-малко един-едничък правилен паж?