Председателят на Агенцията за закрила на детето Офелия Кънева пред „Труд“: Децата са мъдри, но ние не умеем да ги чуваме
Препоръчвам да се алармира интензивно на националната телефонна линия за деца 116111
Още с първия образователен ден започнаха и полемиките по разнообразни проблеми в образованието. От една страна учителите се вълнуват от покачването на заплатите, от друга – родителите се вълнуват от средата, в която порастват децата им. Имаше принуждение над преподавател, имаше кавги с още по-скандални учители. Живеят ли в риск децата ни?
– Учебната година наподобява по традиция стартира със кавги и принуждение. Какво е вашето чувство, станаха ли по-опасни времената за децата?
– Времето, в което сега живеем всички – и деца, и родители е динамично. Това не прави живота на децата по–опасен. Животът обаче стана по-видим, а с тази бистрота на обществото и проблемите станаха по-видими. Това в избрана степен е добре, тъй като всички ние би трябвало да се съгласим, че проблемите с децата не трябва да бъдат скривани, а дискутирани и решавани.
В България има положително законодателство във връзка с отбраната на децата, има построени механизми за взаимоотношение. В тях би трябвало да се влагат персонални старания на всички експерти, а не на последно място – всички ние имаме уговорката да работим интензивно с децата, с цел да бъдат по-активни жители на нашето общество.
– Насилието в учебно заведение не е от през днешния ден, само че като че ли страхът стана по-голям. Какви ограничения би трябвало да се вземат, че и родители, и деца да бъдат спокойни?
– Случаите на принуждение в учебно заведение не са се нараснали. Нашето общество е станало по-чувствително по този въпрос и не се опасява да дава публичност на казуса. И въпреки всичко, с цел да се обезпечи сигурна среда на всички възпитаници в просветителните институции, не би трябвало да се изчаква казусът да ескалира, с цел да бъдат потърсени институциите и/или експерти, а да се търси поддръжка още при първите индикации на нападателно държание.
Много и персонални, и институционални старания влагам, с цел да осигуря директен контакт сред експертите на терен, работещи с деца – както педагози, по този начин и лекари, обществени служащи и други експерти. Тези вложения към този момент дават резултат. Отразяването на принуждение над деца, сред деца и експанзията в учебните заведения от страна на медиите, също би трябвало да става доста точно. Важно е да лансираме положителния образец и да не разрешаваме да има негативно въздействие върху детето и неговата среда.
– Как може да се реши един не по-малко сериозен въпрос – отношението към нападателните деца? Много от тях раснат измежду домашно принуждение, липса на внимание и обич и трансферират омразата към съучениците си.
– Агресията при децата може да бъде предизвикана от изтощение, от самотност, от потребност от поддръжка или от различен вътрешен проблем. За мен е значимо децата да не одобряват като обикновено агресивното държание в средата си. И несъмнено, с механизмите по съгласуваност в държавната организация би трябвало да продължим да работим за положително сработване на терен сред експертите, които са ежедневно с децата, както и с техните родители или близки. Горещо предлагам да се алармира интензивно на националната телефонна линия за деца 116111.
– Има ли работеща система, която дейно да раздава отмъщение на тинейджърите, които имат нападателно държание към съученици, учители?
– За случаите, при които тинейджъри имат нападателно държание към съученици и учители е основана процедура да бъде осведомен учебния психолог, който има ангажимент да изследва събитията към създалата се обстановка. Важно е да се означи, че смяната е развой, в който би трябвало да се включат интензивно всички страни – дете, родители, експерти.
– Трябва ли да бъдат изолирани и превъзпитавани такива деца?
– Някой умен беше споделил, че с цел да отгледаш едно дете е нужно цяло село. По-скоро съм последовател на дейната поддръжка на децата, на доста любов в грижата, устрема към схващане на детската позиция. Важно е да се включва детската позиция в решаването на проблеми, които касаят детето. За всеки експерт, работещ с деца, би трябвало да бъде персонална задачата да покаже света на децата като едно красиво и изпълнено с благоприятни условия пространство. Понякога е нужно за малко да осигурим място за акомодация, когато е изгубена посоката. само че не и място за изолираност.
– Охраната в учебните заведения е до оградата. Зад оградата свободно се движат дилъри на опиати. Много от хлапетата също се трансформират в такива, тъй като попадат в клопка. Имате ли статистика какво се случва в реалност и какво се прави за ремисия на тези процеси?
– За осъществяване на националната политика по опиатите на локално равнище в страната действат 28 общински препоръки по наркотични субстанции. Една от главните им задания е да обезпечават дейни действия по предварителната защита. Националната телефонна линия за деца 116 111 също предлага информиране и консултиране, както и помощ за деца.
По тематиката за предварителна защита на престъпността по данни на Министерство на вътрешните работи за 2016 година от страна на органите на Министерство на вътрешните работи са били тествани общо 3728 учебни региони по отношение на разпространяването на опиати.
– Нормативната уредба в България натоварва разнообразни институции за решаването на разнообразни проблеми. Кой би трябвало да координира цялата политика за предварителна защита на насилието?
– За всеки проблем с дете законодателят е планувал най-малко два органа за протекция на детето в България да имат директен ангажимент, с цел да може най-хубавият интерес на детето да бъде предпазен от най-малко две страни. В обстановки, в които директната междупрофесионална синхронизация не е добра, се намесва държавната организация за протекция на детето.
Органът за съгласуваност на политиките за деца е Националният съвет за протекция на детето. В него членуват представители на всички органи за протекция на детето на най-високо оперативно равнище – заместник-министри, представители на всички съответстващи организации – на равнище ръководители, директно ангажирани с политиката за деца и има квота на неправителствените организации, която е 1/3 от членовете на Съвета. Националният съвет се ръководи от Председателя на Държавната организация за протекция на детето.
Един от главните цели на Държавната организация като профилиран орган на Министерския съвет за съгласуваност и надзор в закрилата на детето в планирането на политиките за деца е предварителна защита на насилието и злоупотребата с деца. През месец март 2017 година беше гласувана от Министерския съвет Националната стратегия за предварителна защита на насилието и злоупотребата с деца за интервала 2017 година – 2020 година Разработен е План за деяние за осъществяване на Програмата за интервала 2017 година – 2019 година, който има за цел да подкрепи всички органи за протекция на детето.
– При цялата промяна за подкрепяне на деца със специфични потребности, се оказа, че сега на никое място не може да се откри (извън частните инициативи) съответна поддръжка. Защо се случи по този начин? Какво може да се направи по въпроса?
– 100 % от територията на страната към този момент е покрита с интензивно настояща обществена инфраструктура за деца. Много към момента би трябвало да се влага в качеството на услугите, само че всички дружно през последните години успяхме да реализираме доста положително застраховане на мрежата от услуги на локално равнище. Към сегашния миг държавната организация е лицензирала над 350 неправителствени организации за над 800 типа услуги за деца, също интензивно проследявани и работещи на локално равнище. Много съществено се усъвършенства системата на финансово подкрепяне, с цел да се спести административната тежест на фамилиите в потребност.
Стимулира се публично-частното партньорство както на локално, по този начин и на районно и на национално равнище. Вие елементарно може да наблюдавате това на територията на страната. Реформата в просветителната система ще обезпечава все по-гъвкави благоприятни условия за поддръжка на децата и фамилиите със специфични потребности и доста общини към този момент са създатели на новаторски практики в тази сфера. България напредва бързо. Не бива да се отхвърля този прогрес. Всички експерти имат потребност да чуят признанието за своя труд и направените персонални вложения. Нека не отхвърляме този принос.
– Деинстуционализирането на изоставените деца породи други проблеми. Приемната грижа се трансформира в единствен занаят в някои райони на страната. Бизнесът не убива ли грижата?
– Приемната грижа за деца е различна услуга за грижа на детето в фамилна среда, когато е изоставено от родителите и няма близки от разширения фамилен кръг. Приемната грижа може да бъде доброволна и професионална. Професионална грижа за дете значи специалност, за която се изискват специфични качества и умения, а не бизнес!
Действително има региони в България, където приемната грижа е по-силно развита. В Сливенски и Пловдивски район да вземем за пример, приемната грижа от неправителствени и публични организации за попречване институционализирането на деца стартира да се развива още преди влизането на Закона за протекция на детето в действие.
Разбира се има и постъпили сигнали за нарушавания в даването на услугата, само че доминират тези, при които приемните фамилии се привързват към детето. Много повече са позитивните образци и преимуществата на тази грижа и специалността приемен родител. Професията е задача, смисъл в живота на възрастния, както и всяка друга специалност, обвързвана с избора да работиш с или за децата!
– В някои места роми си разменят деца като едните се трансформират в приемни фамилии на децата на съседите и по този начин получават в допълнение пари. Колко такива случая сте разкрили? Към момента нямо подадени сигнали за такива случаи.
– От вас разбирам за такива случаи.
– Много постоянно се случва по този начин, че братя, сестри се разделят и по този метод се губи контактът сред тях. Правилно ли е да се случва това?
– От позиция на нормативна уредба и от позиция на прочувствено развиване на детето, на опазване на неговото психическо здраве и предпазване на правото на еднаквост, разделянето на братя и сестри не е желателно. Освен в случай че ползите на някои от тях не постановат това.
– Вече има доста случаи, при които приемните родители се привързват към децата, те противоположното и се усещат като едно семейство. Законът обаче не им разрешава приемните родители да се трансфорат и в осиновители. Това не е ли в ущърб на децата?
– Приемната грижа и осиновяването са две разнообразни ограничения и процедури за протекция, съгласно Закона за протекция на детето. Това не стопира осиновяването, стига осиновителите да са утвърдени. Водещ е най-хубавият интерес на детето.
– Кои са най-спешните ограничения, които би трябвало да се случат, с цел да имаме една по-сигурна среда и едни по-щастливи и спокойни деца?
– За мен основната дума тук е „ дружно “. Заедно да помогнем на децата да са откриватели и водачи на ориста си; дружно да помогнем на експертите да се познават между тях и да работят в синхрон в интерес на всяко дете ежедневно; дружно да се мотивираме да бъдем добър образец за децата в нашия свят; дружно да почитаме разпоредбите на играта.
Често тайната на триумфа е в чистата мъдрост на децата. Може би би трябвало да се вслушваме по-спешно в препоръките на младежите за въпросите, които директно ги касаят. За всичко останало неотложност не е нужна, а синхрон.
Нашият посетител
Офелия Кънева е магистър по трудови пазари и системи за претовареност от СУ “Св. Климент Охридски ”. Експерт с дълготраен опит в региона на отбраната на детските права, като основен специалист в МТСП и шеф дирекция “Закрила на детето ” в Агенция за обществено подкрепяне. Участвала е в правенето на планове на нормативни актове в региона на закрилата на детето. От 2006 година е външен специалист на Съвета на Европа в обществената сфера. От май 2016 година е ръководител на Държавната организация за протекция на детето.
Още с първия образователен ден започнаха и полемиките по разнообразни проблеми в образованието. От една страна учителите се вълнуват от покачването на заплатите, от друга – родителите се вълнуват от средата, в която порастват децата им. Имаше принуждение над преподавател, имаше кавги с още по-скандални учители. Живеят ли в риск децата ни?
– Учебната година наподобява по традиция стартира със кавги и принуждение. Какво е вашето чувство, станаха ли по-опасни времената за децата?
– Времето, в което сега живеем всички – и деца, и родители е динамично. Това не прави живота на децата по–опасен. Животът обаче стана по-видим, а с тази бистрота на обществото и проблемите станаха по-видими. Това в избрана степен е добре, тъй като всички ние би трябвало да се съгласим, че проблемите с децата не трябва да бъдат скривани, а дискутирани и решавани.
В България има положително законодателство във връзка с отбраната на децата, има построени механизми за взаимоотношение. В тях би трябвало да се влагат персонални старания на всички експерти, а не на последно място – всички ние имаме уговорката да работим интензивно с децата, с цел да бъдат по-активни жители на нашето общество.
– Насилието в учебно заведение не е от през днешния ден, само че като че ли страхът стана по-голям. Какви ограничения би трябвало да се вземат, че и родители, и деца да бъдат спокойни?
– Случаите на принуждение в учебно заведение не са се нараснали. Нашето общество е станало по-чувствително по този въпрос и не се опасява да дава публичност на казуса. И въпреки всичко, с цел да се обезпечи сигурна среда на всички възпитаници в просветителните институции, не би трябвало да се изчаква казусът да ескалира, с цел да бъдат потърсени институциите и/или експерти, а да се търси поддръжка още при първите индикации на нападателно държание.
Много и персонални, и институционални старания влагам, с цел да осигуря директен контакт сред експертите на терен, работещи с деца – както педагози, по този начин и лекари, обществени служащи и други експерти. Тези вложения към този момент дават резултат. Отразяването на принуждение над деца, сред деца и експанзията в учебните заведения от страна на медиите, също би трябвало да става доста точно. Важно е да лансираме положителния образец и да не разрешаваме да има негативно въздействие върху детето и неговата среда.
– Как може да се реши един не по-малко сериозен въпрос – отношението към нападателните деца? Много от тях раснат измежду домашно принуждение, липса на внимание и обич и трансферират омразата към съучениците си.
– Агресията при децата може да бъде предизвикана от изтощение, от самотност, от потребност от поддръжка или от различен вътрешен проблем. За мен е значимо децата да не одобряват като обикновено агресивното държание в средата си. И несъмнено, с механизмите по съгласуваност в държавната организация би трябвало да продължим да работим за положително сработване на терен сред експертите, които са ежедневно с децата, както и с техните родители или близки. Горещо предлагам да се алармира интензивно на националната телефонна линия за деца 116111.
– Има ли работеща система, която дейно да раздава отмъщение на тинейджърите, които имат нападателно държание към съученици, учители?
– За случаите, при които тинейджъри имат нападателно държание към съученици и учители е основана процедура да бъде осведомен учебния психолог, който има ангажимент да изследва събитията към създалата се обстановка. Важно е да се означи, че смяната е развой, в който би трябвало да се включат интензивно всички страни – дете, родители, експерти.
– Трябва ли да бъдат изолирани и превъзпитавани такива деца?
– Някой умен беше споделил, че с цел да отгледаш едно дете е нужно цяло село. По-скоро съм последовател на дейната поддръжка на децата, на доста любов в грижата, устрема към схващане на детската позиция. Важно е да се включва детската позиция в решаването на проблеми, които касаят детето. За всеки експерт, работещ с деца, би трябвало да бъде персонална задачата да покаже света на децата като едно красиво и изпълнено с благоприятни условия пространство. Понякога е нужно за малко да осигурим място за акомодация, когато е изгубена посоката. само че не и място за изолираност.
– Охраната в учебните заведения е до оградата. Зад оградата свободно се движат дилъри на опиати. Много от хлапетата също се трансформират в такива, тъй като попадат в клопка. Имате ли статистика какво се случва в реалност и какво се прави за ремисия на тези процеси?
– За осъществяване на националната политика по опиатите на локално равнище в страната действат 28 общински препоръки по наркотични субстанции. Една от главните им задания е да обезпечават дейни действия по предварителната защита. Националната телефонна линия за деца 116 111 също предлага информиране и консултиране, както и помощ за деца.
По тематиката за предварителна защита на престъпността по данни на Министерство на вътрешните работи за 2016 година от страна на органите на Министерство на вътрешните работи са били тествани общо 3728 учебни региони по отношение на разпространяването на опиати.
– Нормативната уредба в България натоварва разнообразни институции за решаването на разнообразни проблеми. Кой би трябвало да координира цялата политика за предварителна защита на насилието?
– За всеки проблем с дете законодателят е планувал най-малко два органа за протекция на детето в България да имат директен ангажимент, с цел да може най-хубавият интерес на детето да бъде предпазен от най-малко две страни. В обстановки, в които директната междупрофесионална синхронизация не е добра, се намесва държавната организация за протекция на детето.
Органът за съгласуваност на политиките за деца е Националният съвет за протекция на детето. В него членуват представители на всички органи за протекция на детето на най-високо оперативно равнище – заместник-министри, представители на всички съответстващи организации – на равнище ръководители, директно ангажирани с политиката за деца и има квота на неправителствените организации, която е 1/3 от членовете на Съвета. Националният съвет се ръководи от Председателя на Държавната организация за протекция на детето.
Един от главните цели на Държавната организация като профилиран орган на Министерския съвет за съгласуваност и надзор в закрилата на детето в планирането на политиките за деца е предварителна защита на насилието и злоупотребата с деца. През месец март 2017 година беше гласувана от Министерския съвет Националната стратегия за предварителна защита на насилието и злоупотребата с деца за интервала 2017 година – 2020 година Разработен е План за деяние за осъществяване на Програмата за интервала 2017 година – 2019 година, който има за цел да подкрепи всички органи за протекция на детето.
– При цялата промяна за подкрепяне на деца със специфични потребности, се оказа, че сега на никое място не може да се откри (извън частните инициативи) съответна поддръжка. Защо се случи по този начин? Какво може да се направи по въпроса?
– 100 % от територията на страната към този момент е покрита с интензивно настояща обществена инфраструктура за деца. Много към момента би трябвало да се влага в качеството на услугите, само че всички дружно през последните години успяхме да реализираме доста положително застраховане на мрежата от услуги на локално равнище. Към сегашния миг държавната организация е лицензирала над 350 неправителствени организации за над 800 типа услуги за деца, също интензивно проследявани и работещи на локално равнище. Много съществено се усъвършенства системата на финансово подкрепяне, с цел да се спести административната тежест на фамилиите в потребност.
Стимулира се публично-частното партньорство както на локално, по този начин и на районно и на национално равнище. Вие елементарно може да наблюдавате това на територията на страната. Реформата в просветителната система ще обезпечава все по-гъвкави благоприятни условия за поддръжка на децата и фамилиите със специфични потребности и доста общини към този момент са създатели на новаторски практики в тази сфера. България напредва бързо. Не бива да се отхвърля този прогрес. Всички експерти имат потребност да чуят признанието за своя труд и направените персонални вложения. Нека не отхвърляме този принос.
– Деинстуционализирането на изоставените деца породи други проблеми. Приемната грижа се трансформира в единствен занаят в някои райони на страната. Бизнесът не убива ли грижата?
– Приемната грижа за деца е различна услуга за грижа на детето в фамилна среда, когато е изоставено от родителите и няма близки от разширения фамилен кръг. Приемната грижа може да бъде доброволна и професионална. Професионална грижа за дете значи специалност, за която се изискват специфични качества и умения, а не бизнес!
Действително има региони в България, където приемната грижа е по-силно развита. В Сливенски и Пловдивски район да вземем за пример, приемната грижа от неправителствени и публични организации за попречване институционализирането на деца стартира да се развива още преди влизането на Закона за протекция на детето в действие.
Разбира се има и постъпили сигнали за нарушавания в даването на услугата, само че доминират тези, при които приемните фамилии се привързват към детето. Много повече са позитивните образци и преимуществата на тази грижа и специалността приемен родител. Професията е задача, смисъл в живота на възрастния, както и всяка друга специалност, обвързвана с избора да работиш с или за децата!
– В някои места роми си разменят деца като едните се трансформират в приемни фамилии на децата на съседите и по този начин получават в допълнение пари. Колко такива случая сте разкрили? Към момента нямо подадени сигнали за такива случаи.
– От вас разбирам за такива случаи.
– Много постоянно се случва по този начин, че братя, сестри се разделят и по този метод се губи контактът сред тях. Правилно ли е да се случва това?
– От позиция на нормативна уредба и от позиция на прочувствено развиване на детето, на опазване на неговото психическо здраве и предпазване на правото на еднаквост, разделянето на братя и сестри не е желателно. Освен в случай че ползите на някои от тях не постановат това.
– Вече има доста случаи, при които приемните родители се привързват към децата, те противоположното и се усещат като едно семейство. Законът обаче не им разрешава приемните родители да се трансфорат и в осиновители. Това не е ли в ущърб на децата?
– Приемната грижа и осиновяването са две разнообразни ограничения и процедури за протекция, съгласно Закона за протекция на детето. Това не стопира осиновяването, стига осиновителите да са утвърдени. Водещ е най-хубавият интерес на детето.
– Кои са най-спешните ограничения, които би трябвало да се случат, с цел да имаме една по-сигурна среда и едни по-щастливи и спокойни деца?
– За мен основната дума тук е „ дружно “. Заедно да помогнем на децата да са откриватели и водачи на ориста си; дружно да помогнем на експертите да се познават между тях и да работят в синхрон в интерес на всяко дете ежедневно; дружно да се мотивираме да бъдем добър образец за децата в нашия свят; дружно да почитаме разпоредбите на играта.
Често тайната на триумфа е в чистата мъдрост на децата. Може би би трябвало да се вслушваме по-спешно в препоръките на младежите за въпросите, които директно ги касаят. За всичко останало неотложност не е нужна, а синхрон.
Нашият посетител
Офелия Кънева е магистър по трудови пазари и системи за претовареност от СУ “Св. Климент Охридски ”. Експерт с дълготраен опит в региона на отбраната на детските права, като основен специалист в МТСП и шеф дирекция “Закрила на детето ” в Агенция за обществено подкрепяне. Участвала е в правенето на планове на нормативни актове в региона на закрилата на детето. От 2006 година е външен специалист на Съвета на Европа в обществената сфера. От май 2016 година е ръководител на Държавната организация за протекция на детето.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ