Доминик Рааб – Пешка, кон и топ
Преполовихме месец септември и целият набор тематики в Европейски Съюз от последния политически сезон към този момент с цялостна мощ е част от дневния ред на този – от проблемите с миграцията до идните в края на май 2019 година европейски избори. А в средата на цялата дандания се намира и един Брекзит – щем, не щем историческият опит, всеобщото отношение към който към този момент е цялостно досада или безразличие. Поне от тази страна на Ламанша е по този начин.
От другата страна на Ламанша, за сметка на това, с наближаването на заветната дата – 29 март следващата година, на която Англия към този момент няма да е официално част от Европейски Съюз – суматохата от незнайното стартира да набира мощ. И не без съображение. Британските политици се разтакаваха две години след референдума от юни 2016 година с празни диспути и дървена философия – както ръководещите консерватори, по този начин и съперниците им от лейбъристката партия – без да съумеят да формулират някаква съответна визия по какъв начин те биха си представяли бъдещите си стопански и търговски връзки с останалата част от Европейски Съюз след Брекзит. Т.е. какво тъкмо са дали обещание на гласоподавателите си (минус празните приказки) – както на референдума, по този начин и на последвалите предварителни парламентарни избори на идната година – и по какъв начин имат намерение да го реализиран.
И по този начин допреди месец и половина, когато министър председателят Тереза Мей най-сетне съумя да съчлени в писмен тип какви ще са настояванията на Англия от Европейски Съюз, с цел да продължи с здраво паралелно общуване с 27-те след Брекзит. И респективно, от какво ще би трябвало “да лиши ” радетелите за надали не цялостно разкъсване на връзките, с цел да се получи договорка в полза на британците. Европейците, по дифолт, няма какво да губят.
Сагата, несъмнено, продължи със същото движение. Политиците от другите фракции за “мек ” и “твърд ” Брекзит измежду консерватори и лейбъристи се счепкаха още веднъж, от държавното управление на Мей полетяха оставки – най-видните измежду които бяха тези на водещите “брекзитари ” – външният министър Борис Джонсън и държавният секретар за излизането на Англия от Европейски Съюз Дейвид Дейвис – и изобщо не е като всички да си разрешиха лятна почивка на Албиона тази година. Разбираемо.
Съгласно утвърденото от Лондон и Брюксел разписание на договарянията след формалното задействане на член 50 от Договор за Европейския съюз на 29 март 2017 година, на идния Европейски съвет през октомври трябваше да се стискат ръце, потупват плещи и да се помахва на ингилизите “на изпроводяк ”. Споразумението за развода трябваше да е дефинирано, утвърдено единомислещо и написано от страните членки, и да е тръгнало за ратификация към Уестминстър и Европейския парламент. С всичките му условности – бъдещите търговско-икономически връзки, правата на жителите, статута на границата в Ирландия, преходният интервал, сметката за развода и прочие. Нищо от това от дълго време не наподобява действително, само че най-сетне го осъзнаха и в Лондон. Макар и всеки от своята камбанария.
Същевременно основният договарящ на Европейски Съюз за Брекзит Мишел Барние в началото разяснява остро декларираната най-сетне през юли позиция на Лондон. Но в течение на седмиците продължаващо безсмислено вербално блъскане на Острова, последните дни възприе по-благосклонно отношение към опитите на Тереза Мей с предложенията си в последна сметка да откри път през блатото. В което я вкара личната й партия и настоящо я държи пленник с неблагодарната задача, която всеки политик на Албиона е подготвен да подлага на критика, само че с която никой не декларира намерено желанието да се нагърби на нейно място (барабар с водача на опозицията) – извеждането на Англия от Европейски Съюз.
Пък и в последна сметка Мей си откри шерпа – някой, който да води абсолютно договарянията с Брюксел от нейно име – в лицето на Доминик Рааб, приемникът на Дейвид Дейвис отпред на портфейла Брекзит в кабинета. Млад политик от новото потомство английски консерватори, на който се падна нелеката задача да е пешката, коня и топа в идващите месеци на маневри на Тереза Мей по едно и също време на вътрешнополитическия фронт и в договарянията с Европейски Съюз. И очевидно има готовността да поеме товара, откакто не спря да снове сред Лондон и Брюксел последните седмици и очевидно направи позитивно усещане и на Мишел Барние с желанието си да работи, а не да политиканства, с цел да натрупа точки на гърба на премиера си.
Та да го споменем с положително. Доминик Рени Рааб е роден на 25 февруари 1974 година и упоритости не му липсват от младини. Завършил е и специализирал интернационално право в Оксфорд и Кеймбридж, преди да стартира работа в английското външно министерство през 2000 година Като изгряващ политик се появява в интервала 2006-2010 година, когато е назначен за шеф на кабинета на тогавашния министър на вътрешните работи в сянка Дейвид Дейвис. В камарата на представителите е определен през 2010 година и избран отново през 2015 година и 2017 година По време на референдума за излизането на Англия от Европейски Съюз през 2016 година води акция в поддръжка, макар че в последна сметка болшинството от гласоподавателите в неговия изборен регион избират оставане в съюза.
Шубето дебне зад завоя
Тази седмица английското държавно управление, в лицето на Доминик Рааб, показа втория пакет от примерни ограничения, които страната ще би трябвало да има поради, в случай че в последна сметка в среднощ на 29 против 30 март 2019 година се окаже отвън Европейски Съюз, без каквото и да е съглашение. Колкото да се обърне внимание на обществеността, че каквото и да чепкат политиците към предложенията на Мей към Брюксел, суровата реалност за всички ще е много по-различна. И даже без договорка Лондон да не заплати контрактуваните към този момент близо 50 милиарда евро отговорности към Европейски Съюз, връщането на таксите за роуминг в Европейски Съюз за британци остава под въпрос, наедно с автоматизирания продан на данни на всяко равнище. А и шофьорските книжки на островитяните може да се окажат невалидни в Европа. Представете си единствено “Топ Гиър ”!
За него
По волята на Мей
Като държавен секретар по въпросите на Брекзит, той (б.р. – Доминик Рааб) ще би трябвало да се преценява с волята на Мей и ще се пробва да избегне напрегнатото отношение, което Дейвис имаше с нея. Тя ще държи кормилото. (…) Рааб също по този начин ще желае да остави и диря в Брюксел, където Дейвис беше маргинална фигури от март насам: представителите на Европейски Съюз виждаха в Оли Робинс, държавния чиновник, който работи непосредствено за Мей в договарянията, като “истинския секретар по Брекзит ”.
Ендрю Грайс, публицист
Опасен идеолог
Въпреки някои усещания за противното, Рааб е в същината си идеолог с рискови убеждения. При все гаранциите на Мей, че това няма да се случи, Брекзит може да изложи на риск обезпечените права на трудещите се, да обърне напредъка по въпросите на равенството, в това число правата на дамите. Неговото назначение за основния договарящ по Брекзит би трябвало да тревожи всички ни.
Шона Джоли, правозащитник
Има наличие
Доминик Рааб несъмнено е по-добър в основаването на усещането, че е договарящ, зает в градивен разговор, от Дейвид Дейвис, неговия предходник като държавен секретар по Брекзит. След шестчасова конференция с Мишел Барние, Рааб изглеждаше концентриран и настоятелен. Докато Дейвис постоянно звучеше като някой претрупан за Брюксел, с цел да взе участие в безценен диалог за преимуществата на италианския Ренесанс над изкуството на китайската династия Мин.
Джон Рентул, публицист
От другата страна на Ламанша, за сметка на това, с наближаването на заветната дата – 29 март следващата година, на която Англия към този момент няма да е официално част от Европейски Съюз – суматохата от незнайното стартира да набира мощ. И не без съображение. Британските политици се разтакаваха две години след референдума от юни 2016 година с празни диспути и дървена философия – както ръководещите консерватори, по този начин и съперниците им от лейбъристката партия – без да съумеят да формулират някаква съответна визия по какъв начин те биха си представяли бъдещите си стопански и търговски връзки с останалата част от Европейски Съюз след Брекзит. Т.е. какво тъкмо са дали обещание на гласоподавателите си (минус празните приказки) – както на референдума, по този начин и на последвалите предварителни парламентарни избори на идната година – и по какъв начин имат намерение да го реализиран.
И по този начин допреди месец и половина, когато министър председателят Тереза Мей най-сетне съумя да съчлени в писмен тип какви ще са настояванията на Англия от Европейски Съюз, с цел да продължи с здраво паралелно общуване с 27-те след Брекзит. И респективно, от какво ще би трябвало “да лиши ” радетелите за надали не цялостно разкъсване на връзките, с цел да се получи договорка в полза на британците. Европейците, по дифолт, няма какво да губят.
Сагата, несъмнено, продължи със същото движение. Политиците от другите фракции за “мек ” и “твърд ” Брекзит измежду консерватори и лейбъристи се счепкаха още веднъж, от държавното управление на Мей полетяха оставки – най-видните измежду които бяха тези на водещите “брекзитари ” – външният министър Борис Джонсън и държавният секретар за излизането на Англия от Европейски Съюз Дейвид Дейвис – и изобщо не е като всички да си разрешиха лятна почивка на Албиона тази година. Разбираемо.
Съгласно утвърденото от Лондон и Брюксел разписание на договарянията след формалното задействане на член 50 от Договор за Европейския съюз на 29 март 2017 година, на идния Европейски съвет през октомври трябваше да се стискат ръце, потупват плещи и да се помахва на ингилизите “на изпроводяк ”. Споразумението за развода трябваше да е дефинирано, утвърдено единомислещо и написано от страните членки, и да е тръгнало за ратификация към Уестминстър и Европейския парламент. С всичките му условности – бъдещите търговско-икономически връзки, правата на жителите, статута на границата в Ирландия, преходният интервал, сметката за развода и прочие. Нищо от това от дълго време не наподобява действително, само че най-сетне го осъзнаха и в Лондон. Макар и всеки от своята камбанария.
Същевременно основният договарящ на Европейски Съюз за Брекзит Мишел Барние в началото разяснява остро декларираната най-сетне през юли позиция на Лондон. Но в течение на седмиците продължаващо безсмислено вербално блъскане на Острова, последните дни възприе по-благосклонно отношение към опитите на Тереза Мей с предложенията си в последна сметка да откри път през блатото. В което я вкара личната й партия и настоящо я държи пленник с неблагодарната задача, която всеки политик на Албиона е подготвен да подлага на критика, само че с която никой не декларира намерено желанието да се нагърби на нейно място (барабар с водача на опозицията) – извеждането на Англия от Европейски Съюз.
Пък и в последна сметка Мей си откри шерпа – някой, който да води абсолютно договарянията с Брюксел от нейно име – в лицето на Доминик Рааб, приемникът на Дейвид Дейвис отпред на портфейла Брекзит в кабинета. Млад политик от новото потомство английски консерватори, на който се падна нелеката задача да е пешката, коня и топа в идващите месеци на маневри на Тереза Мей по едно и също време на вътрешнополитическия фронт и в договарянията с Европейски Съюз. И очевидно има готовността да поеме товара, откакто не спря да снове сред Лондон и Брюксел последните седмици и очевидно направи позитивно усещане и на Мишел Барние с желанието си да работи, а не да политиканства, с цел да натрупа точки на гърба на премиера си.
Та да го споменем с положително. Доминик Рени Рааб е роден на 25 февруари 1974 година и упоритости не му липсват от младини. Завършил е и специализирал интернационално право в Оксфорд и Кеймбридж, преди да стартира работа в английското външно министерство през 2000 година Като изгряващ политик се появява в интервала 2006-2010 година, когато е назначен за шеф на кабинета на тогавашния министър на вътрешните работи в сянка Дейвид Дейвис. В камарата на представителите е определен през 2010 година и избран отново през 2015 година и 2017 година По време на референдума за излизането на Англия от Европейски Съюз през 2016 година води акция в поддръжка, макар че в последна сметка болшинството от гласоподавателите в неговия изборен регион избират оставане в съюза.
Шубето дебне зад завоя
Тази седмица английското държавно управление, в лицето на Доминик Рааб, показа втория пакет от примерни ограничения, които страната ще би трябвало да има поради, в случай че в последна сметка в среднощ на 29 против 30 март 2019 година се окаже отвън Европейски Съюз, без каквото и да е съглашение. Колкото да се обърне внимание на обществеността, че каквото и да чепкат политиците към предложенията на Мей към Брюксел, суровата реалност за всички ще е много по-различна. И даже без договорка Лондон да не заплати контрактуваните към този момент близо 50 милиарда евро отговорности към Европейски Съюз, връщането на таксите за роуминг в Европейски Съюз за британци остава под въпрос, наедно с автоматизирания продан на данни на всяко равнище. А и шофьорските книжки на островитяните може да се окажат невалидни в Европа. Представете си единствено “Топ Гиър ”!
За него
По волята на Мей
Като държавен секретар по въпросите на Брекзит, той (б.р. – Доминик Рааб) ще би трябвало да се преценява с волята на Мей и ще се пробва да избегне напрегнатото отношение, което Дейвис имаше с нея. Тя ще държи кормилото. (…) Рааб също по този начин ще желае да остави и диря в Брюксел, където Дейвис беше маргинална фигури от март насам: представителите на Европейски Съюз виждаха в Оли Робинс, държавния чиновник, който работи непосредствено за Мей в договарянията, като “истинския секретар по Брекзит ”.
Ендрю Грайс, публицист
Опасен идеолог
Въпреки някои усещания за противното, Рааб е в същината си идеолог с рискови убеждения. При все гаранциите на Мей, че това няма да се случи, Брекзит може да изложи на риск обезпечените права на трудещите се, да обърне напредъка по въпросите на равенството, в това число правата на дамите. Неговото назначение за основния договарящ по Брекзит би трябвало да тревожи всички ни.
Шона Джоли, правозащитник
Има наличие
Доминик Рааб несъмнено е по-добър в основаването на усещането, че е договарящ, зает в градивен разговор, от Дейвид Дейвис, неговия предходник като държавен секретар по Брекзит. След шестчасова конференция с Мишел Барние, Рааб изглеждаше концентриран и настоятелен. Докато Дейвис постоянно звучеше като някой претрупан за Брюксел, с цел да взе участие в безценен диалог за преимуществата на италианския Ренесанс над изкуството на китайската династия Мин.
Джон Рентул, публицист
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ