Преподобномъченик Лука се родил в Одрин от благочестиви родители българи

Преподобномъченик Лука се родил в Одрин от благочестиви родители българи Атанас и Доминица. Подир ранната гибел на бащата, майка му го дала на един богат търговец от Стара Загора, който се отнасял с него като с роден наследник. Веднъж търговецът се отправил в Русия, като взел със себе си и 13-годишния Лука. На връщане той се спрял в Цариград. Там Лука се скарал с едно турче и почнал да го бие. Тогава разярените турци го хванали и желали да го убият. Уплашения Лука завикал: "Пуснете ме! Аз ще се потурча! " Един турчин незабавно го взел при себе си го заставил да се отхвърли от Христа и да одобри мохамеданството. Но откакто минал страхът, Лука се уплашил от своята постъпка, изгубил своята веселба и почнал горчиво да се кае. Той съобщил за себе си на своя осиновител и последният се опитал да го освободи благодарение на съветския дипломат. Но злият турчин вместо да освободи момчето, вързал му ръцете и принудително го обрязал. Подир известно време Лука можал да избяга от този турски дом и да се показа на съветския дипломат, който го препратил в градовете Смирна и Тир. Там Лука болен тежко и от боязън пред гибелта повикал при себе си един християнски свещеник. Като изслушал изповедта му, духовникът го посъветвал да се уедини на Атон и там под управлението на добродетелни мъже да извърши смирение.

След като излекуван, той фактически извършил съвета на духовника и постъпил в Иверския атонски манастир, гдето го възстановили в християнската му религия посредством тайнството св. Миропомазание. Оттам минал в манастира Ставроникита, гдето приел монашеско пострижение. Но врагът на човешкото избавление не му давал покой. Гонен от изкушения, той бягал от един манастир в различен: Зографския (отгдето се върнал в света, само че като не съумял да се успокои, отново пристигнал на Атон), Ксиропотам, Котломуш, Предтечанския скит, Григориат, скита Св. Ана. Като се позамислил за какво през всичкото това време няма покой, а все прехожда от място на място, той пристигнал до заключението, че това е наказване от Бога за отричането му от християнската религия. Така той пристигнал до мисълта за страдалчество и я споделил с някои духовници: никой не смеел да му предложи страдалчески героизъм заради младостта му. Но накрай като видял неговата неизменима увереност, духовникът Ананий му дал килийно предписание като подготовка към страдалчество за Христа. После духовникът Висарион го постригал във велика схима и дружно с него тръгнал за остров Митилин.

След като се причастил със светите секрети Христови, св. Лука се облякъл като турчин и се отправил при кадията (съдията). Той разказал иносказателно по какъв начин принудително са го потурчили, намерено се отказал от богопротивното мохамеданство и изповядал християнската религия. Нито ласките и обещанията на мюсюлманите, нито заканите с мъчения не могли да разколебаят твърдия младеж в неговата увереност да почине за Христа. Турците го били грубо и го хвърлили в пандиза, като му оковали нозете в клада. В това време по всички църкви се молели за мъченика. Митрополитът на острова и старецът Висарион съумели да му изпратят в пандиза светите Тайни Христови за последно причащение. Накрай съдията видял непоколебимата неотстъпчивост на Лука и го осъдил на гибел посредством обесване. Когато палачът надявал примката на шията му, споделил: "Изповядай Мохамеда, великия наш оракул и ние ще те пуснем! " Светият страдалец дал отговор: "Вярвам в моя Господ Иисус Христос и единствено на Него се покланям! "

Св. Лука бил обесен на 23 март 1802 г на 16-годишна възраст. Светото тяло на мъченика три дни останало да виси на бесилката, само че през всичкото това време то си оставало бяло и благолепно, излъчващо неизмеримо благовоние. Подир трите дни турците привързали на шията му огромен камък и тялото било хвърлено в морската глъбина, само че вместо да потъне, то останало дружно с камъка върху водната повърхнина. Когато настъпила нощта, християните го намерили на брега и го предали на земята с подобаващи почести. Останалите облекла на преподобномъченика получили целебна мощ и от докосването до тях болните получавали излекуване.