Почитаме светец, лекувал слепи и сакати
Преподобният Гавриил Лесновски е един от тримата велики почитатели на рилския пустинножител св. Йоан, дружно с преподобните Прохор Пшински и Йоаким Осоговски. Той живял през XI-XII век. Родил се в село Осиче, Паланешко (Македония). Произлизал от семейство на богати и благородни родители, които в началото били бездетни, та той се явил като Божие снизхождение към тях след доста молебствия и сълзи. Като пораснал, дали го да се учи на книга и с Божията помощ доста бързо процъфтяващ: за малко време изучил " всичките трудове ", и то освен на един, а на доста езици. Евангелието нито за час не изпускал от ръцете си.
Като станал на възраст, родителите му го сгодили за девственица от добър жанр. Но той по никакъв начин не желаел това и се молел на Бога денонощно да резервира девството му. Тази мощна молитва му помогнала да победи разните пристрастености. По Божие снизхождение умряла и годеницата му. Тогава той получил от родителите си огромно благосъстояние, отишъл в манастир и станал духовник. После навлязъл в Лесновската планина (Северна Македония), покрай настоящия град Кратово, построил манастир и черква на името на свети архангел Михаил, събрал монаси, сложил им свещеник и там оставил цялото си имущество. А самият той се уединил в планината на пустинножителство и мълчание, подвизавал се там в безсънни всенощни бдения и денонощни молебствия и изпитал жестоки изкушения от демоните. А Бог в отговор на неговата религия, обич и героизъм още тогава го удостоил с дара на чудотворната берекет. Веднъж в неговото усамотение попаднал инцидентно един козар, който го заварил на молитва. Паднал пред нозете му и го помолил за помощ. Козите му боледували и умирали от някаква огнена болест, та светецът да се помоли за тяхното здраве. Преподобният благословил вода и му поръчал с нея да поръси стадото си. Пастирът извършил поръчението, стадото му оздравяло и той пристигнал да благодари на преподобния. Преподобни Гавриил Лесновски претърпял на това място 30 години. После се завърнал в своя манастир и там умрял на 15 януари.
Тялото му прекарало в земята други 30 години. След това той се явявал на три пъти на един съветски духовник Йосиф, който живеел в Средец (София) и бил човек преклонен и сдържан от всевъзможни всемирски неща, жизнен в молитва и пост, и изобщо богоугоден. След първото привидение монахът си помислил да не би това да е някаква дяволска машинация. Но като се повторило и потретило, той се видял заставен да открие това привидение на Софийския митрополит. Намерили, че е божествено признание и отишли в Лесновския манастир, отслужили бдение, намерили гроба на светеца, извадили нетленните му мощи и ги сложили в църквата, с цел да бъдат почитани и целувани от монаси и миряни.
Много чудеса са ставали от прикосновението до тях: слепи проглеждали, хроми се изправяли, бесновати се излекували... Имало в Кратово един доста богат арменец, който нямал други деца с изключение на една щерка, чиято дясна ръка била изсъхнала. Довели я в манастира, поклонила се на светите мощи и в същия момент ръката й оздравяла. Също по този начин при мощите се излекувало от мръсен дух детето на един болярин. " Изцеления течаха от светите мощи като река. И доста години беше тишина. "
Но когато турците нахлули на Балканския полуостров и почнали да го завоюват, българският патриарх пренесъл мощите на свети Гавриил Лесновски в столицата на тогавашна България Търново и ги положил в църквата " Св. Апостоли " на Трапезица. Според проложното житие на преподобния от 1330 година " там те лежат даже до през днешния ден и раздават изцеления ". Но след турското настъпление в България и рухването на Търново под турска власт (1393 г.) следите им се губят. Основаният от свети Гавриил манастир по-късно бил наименуван на негово име и станал значимо книжовно средище.
Като станал на възраст, родителите му го сгодили за девственица от добър жанр. Но той по никакъв начин не желаел това и се молел на Бога денонощно да резервира девството му. Тази мощна молитва му помогнала да победи разните пристрастености. По Божие снизхождение умряла и годеницата му. Тогава той получил от родителите си огромно благосъстояние, отишъл в манастир и станал духовник. После навлязъл в Лесновската планина (Северна Македония), покрай настоящия град Кратово, построил манастир и черква на името на свети архангел Михаил, събрал монаси, сложил им свещеник и там оставил цялото си имущество. А самият той се уединил в планината на пустинножителство и мълчание, подвизавал се там в безсънни всенощни бдения и денонощни молебствия и изпитал жестоки изкушения от демоните. А Бог в отговор на неговата религия, обич и героизъм още тогава го удостоил с дара на чудотворната берекет. Веднъж в неговото усамотение попаднал инцидентно един козар, който го заварил на молитва. Паднал пред нозете му и го помолил за помощ. Козите му боледували и умирали от някаква огнена болест, та светецът да се помоли за тяхното здраве. Преподобният благословил вода и му поръчал с нея да поръси стадото си. Пастирът извършил поръчението, стадото му оздравяло и той пристигнал да благодари на преподобния. Преподобни Гавриил Лесновски претърпял на това място 30 години. После се завърнал в своя манастир и там умрял на 15 януари.
Тялото му прекарало в земята други 30 години. След това той се явявал на три пъти на един съветски духовник Йосиф, който живеел в Средец (София) и бил човек преклонен и сдържан от всевъзможни всемирски неща, жизнен в молитва и пост, и изобщо богоугоден. След първото привидение монахът си помислил да не би това да е някаква дяволска машинация. Но като се повторило и потретило, той се видял заставен да открие това привидение на Софийския митрополит. Намерили, че е божествено признание и отишли в Лесновския манастир, отслужили бдение, намерили гроба на светеца, извадили нетленните му мощи и ги сложили в църквата, с цел да бъдат почитани и целувани от монаси и миряни.
Много чудеса са ставали от прикосновението до тях: слепи проглеждали, хроми се изправяли, бесновати се излекували... Имало в Кратово един доста богат арменец, който нямал други деца с изключение на една щерка, чиято дясна ръка била изсъхнала. Довели я в манастира, поклонила се на светите мощи и в същия момент ръката й оздравяла. Също по този начин при мощите се излекувало от мръсен дух детето на един болярин. " Изцеления течаха от светите мощи като река. И доста години беше тишина. "
Но когато турците нахлули на Балканския полуостров и почнали да го завоюват, българският патриарх пренесъл мощите на свети Гавриил Лесновски в столицата на тогавашна България Търново и ги положил в църквата " Св. Апостоли " на Трапезица. Според проложното житие на преподобния от 1330 година " там те лежат даже до през днешния ден и раздават изцеления ". Но след турското настъпление в България и рухването на Търново под турска власт (1393 г.) следите им се губят. Основаният от свети Гавриил манастир по-късно бил наименуван на негово име и станал значимо книжовно средище.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ