Преподобни Иларион Нови живял по времето на византийските императори иконоборци

Преподобни Иларион Нови живял по времето на византийските императори иконоборци Лъв Исаврянин (717–741 г.) и неговия наследник Константин Копроним (743–775.г.). Той приел монашество още в ранна младост и постигнал огромни духовни висоти и берекет да прави дивни чудеса: в сушаво време низвел несметен дъжд, парализирана ръка раздвижил, на слепец дал зрение, хроми прохождали по негова молитва. Понеже преп. Иларион бил иконопочитател и просветител на иконопочитанието, манастирът му Пеликита (в Мала Азия до Хелеспонт) бил изгорял, а монасите му били мъчени до гибел и разгонени. Самият той бил изпратен на изгнание, където починал като изповедник на православната религия.

Преподобни Стефан, Христов изповедник, живял по времето на цар Лъв Арменец. Обикнал постническото житие от детство и украсил се с благодетелен живот, след това той бил свещеник на Триглийския манастир [в покрайнините на Константинопол], като приел игуменския ранг след настойчивите молби на братята; със своето обучение увещавал мнозина да живеят богоугодно и в непорочност.

Но нечестивият цар Лъв Арменец повдигнал люто гонение против християните, унищожавайки светите икони. Тогава той извикал преподобни Стефан и почнал да го принуждава да промени на православната религия, да се откаже от поклонението на светите икони и да подпише отричането си от православието. Преподобният освен отказал да направи това, само че укорил царя за нечестието му.

За своята неотстъпчивост в православната религия той минал през доста страдания и затваряне в тъмница; по-късно бил изпратен на изгнание и тук, достигнал до извънредно безсилие от страданията и заболяванията, отишъл при Христа Бога, поради Когото претърпял доста страдания и гибел.