Църквата почита на 17 март преп. Алексий, човек Божи
Преподобни Алексий бил единствен наследник на Евфимиан и Аглаида - благочестиви, знатни и богати християни в Рим, живели през IV век. Той бил роден след дълги наставнически молебствия. Получил положително образование и обучение, от ранни години обикнал Господа от цялото си сърце. В желанието си да Му угоди, той скрито си налагал ограничения и спазвал непоколебим пост. Горейки от ден на ден от обич към Бога, той поискал да се отхвърли поради Него от всички международни наслади и да му служи в иночески чин. Но родителите му не желаели това и когато Алексий пораснал, му намерили невяста, мома от царски жанр, неизмеримо красива, и го оженили. Вероятно св. Алексий не се решил очевидно да се противи на родителската воля, само че желанието му да се отхвърли от суетата на света се вкоренило в неговото сърце.
В деня на женитбата, когато младите съпрузи останали уединено, Алексий пристъпил към девойката, дал й златния пръстен и скъпоценния си пояс, загънат в копринен плат, и й споделил: " Пази това и Бог да бъде сред мене и тебе, до момента в който благодатта Му не устрои в нас нещо ново! " Влязъл в своята обособена спалня, съблякъл си сърмените облекла, свалил скъпоценните камъни и скрито напуснал бащиния замък. Отишъл на пристанището, качил се на транспортен съд и се отправил за Лаодикия (Мала Азия). През всичкото време по пътя молел Бога да го избави от светската суетност и да го удостои на Страшния съд да застане от дясната Му страна. От Лаодикия Алексий отишъл в Месопотамия, град Едеса, гдето се намирал неръкотворният облик на Спасителя. Там раздал парите си на бедните, а самичък почнал да живее като бедняк пред храма " Св. Богородица ".
Тежко било на фамилията да понася неговото неявяване. Като видели, че Алексий не се връща, майка му в дълбока тъга се затворила в стаята си, а с нея и младата му брачна половинка. А Евфимиан пращал прислужниците си в всякакви градове и страни, с цел да разузнаят за Алексий, само че безуспешни останали техните търсения. Някои от тях пристигнали в Едеса, само че сред просяците пред храма не познали своя млад стопанин.
Седемнадесет години Алексий проживял с милостиня пред храма " Св. Богородица "
С дълбокото си примирение и непрекъсната молитва той угодил на Бога. Един от чиновниците на храма видял в съня си Божията Майка, която му споделила да вкара в храма просяка, който седял пред вратите. Оттогава всички почнали да оказват на Алексий огромна респект. Той скрито напуснал града, качил се на транспортен съд, който отплавал за Киликия, като мислел да се посели там при църквата " Св. ап. Павел ". Но при пътуването се вдигнала страшна стихия. Корабът излязъл на крайбрежията на Италия, близо до Рим. Алексий решил да отиде в Рим и там да живее към дома на своя татко.
Тъй минали още 17 години. Бог предвъзвестил на Алексий близката му гибел. Тогава той изискал хартия и мастило от прислужникът, който го наглеждал, и описал целия си живот от този момент, когато бил напуснал родителския дом. В умозаключение желал от родителите и от брачната половинка си амнистия. Като написал това, св. Алексий почнал умерено да чака гибелта и цялостен се предал на молитва.
В деня на женитбата, когато младите съпрузи останали уединено, Алексий пристъпил към девойката, дал й златния пръстен и скъпоценния си пояс, загънат в копринен плат, и й споделил: " Пази това и Бог да бъде сред мене и тебе, до момента в който благодатта Му не устрои в нас нещо ново! " Влязъл в своята обособена спалня, съблякъл си сърмените облекла, свалил скъпоценните камъни и скрито напуснал бащиния замък. Отишъл на пристанището, качил се на транспортен съд и се отправил за Лаодикия (Мала Азия). През всичкото време по пътя молел Бога да го избави от светската суетност и да го удостои на Страшния съд да застане от дясната Му страна. От Лаодикия Алексий отишъл в Месопотамия, град Едеса, гдето се намирал неръкотворният облик на Спасителя. Там раздал парите си на бедните, а самичък почнал да живее като бедняк пред храма " Св. Богородица ".
Тежко било на фамилията да понася неговото неявяване. Като видели, че Алексий не се връща, майка му в дълбока тъга се затворила в стаята си, а с нея и младата му брачна половинка. А Евфимиан пращал прислужниците си в всякакви градове и страни, с цел да разузнаят за Алексий, само че безуспешни останали техните търсения. Някои от тях пристигнали в Едеса, само че сред просяците пред храма не познали своя млад стопанин.
Седемнадесет години Алексий проживял с милостиня пред храма " Св. Богородица "
С дълбокото си примирение и непрекъсната молитва той угодил на Бога. Един от чиновниците на храма видял в съня си Божията Майка, която му споделила да вкара в храма просяка, който седял пред вратите. Оттогава всички почнали да оказват на Алексий огромна респект. Той скрито напуснал града, качил се на транспортен съд, който отплавал за Киликия, като мислел да се посели там при църквата " Св. ап. Павел ". Но при пътуването се вдигнала страшна стихия. Корабът излязъл на крайбрежията на Италия, близо до Рим. Алексий решил да отиде в Рим и там да живее към дома на своя татко.
Тъй минали още 17 години. Бог предвъзвестил на Алексий близката му гибел. Тогава той изискал хартия и мастило от прислужникът, който го наглеждал, и описал целия си живот от този момент, когато бил напуснал родителския дом. В умозаключение желал от родителите и от брачната половинка си амнистия. Като написал това, св. Алексий почнал умерено да чака гибелта и цялостен се предал на молитва.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ