Преподавателите в България виждат плагиатството като сериозен проблем, но всеки

Преподавателите в България виждат плагиатството като сериозен проблем, само че всеки пети не би реагирал при среща с него. Това сочат резултатите от ново национално изследване, осъществено през май и юни, 2025 година от проучвателен екип от Нов български университет, Югозападния университет и организация " Алфа Рисърч “.

В изследването вземат участие повече от 600 студенти и преподаватели от шест български университета.Какво води до плагиатство? 
Натиск за изявления, конкуренция и липса на време са главните аргументи за плагиатство в България.  Допитването демонстрира бездънен раздор в българската академична общественост: макар че над 91% от преподавателите дефинират плагиатството като важен проблем, а над 75% го считат за необятно публикувано, забележителна част не биха подхванали дейности при открито нарушаване.

Данните отразяват съвсем цялостен консенсус за значимостта на казуса: 55% от преподавателите го дефинират като " доста важен “, а още 36% – като " по-скоро важен “. В същото време над 75% от интервюираните го възприемат като необятно публикувано събитие, а към две трети считат, че студентите плагиатстват постоянно или доста постоянно.

Въпреки това, действителните дейности остават лимитирани. Над половината от студентите и към 20% от преподавателите декларират, че не биха създали нищо, в случай че станат очевидци на плагиатство. Само дребна част биха алармирали без изискване за анонимност.
Още проблеми
Проучването откроява и различен основен проблем – неналичието на изясненост какво в действителност съставлява плагиатството. Докато част от респондентите го лимитират до непосредствено прекопирване, други включват и преразказ без цитиране, разбъркване на източници или корист с хрумвания. Тази разнородност затруднява както предварителната защита, по този начин и санкционирането.

Системата не основава чувство за последици, настояват болшинството от респондентите. Над половината от преподавателите не познават студенти, които са били осъдени за плагиатство, а съвсем никой не има вяра, че глобите се ползват поредно.

Допълнително, самите преподаватели признават фактори, които могат да ги тласнат към сходни практики – напън за издание, конкуренция в академичната кариера и липса на време.
Резултати от проучването
Изследването обрисува нужда от по едно и също време деяние в три направления: по-добро образование по академично писане, по-ясни и прилагани правила и най-много създаване на просвета на персонална отговорност.

Основният извод е безапелационен: плагиатството в българските университети не е единствено етичен или административен проблем, а редовно предизвикателство, при което съществуващите правила се признават на думи, само че рядко се пазят на процедура.

Ръководител на изследователския план е проф. доктор Ирена Василева - учител по британски и немски език в Нов български университет. В екипа са доктор Мария Чанкова, Валентин Вълканов, проф. доктор Дияна Янкова, проф. доктор Мартин Канушев, доктор Иванка Сакарева и доктор Ирина Димитрова. Част от тях са от Югозападния университет, а останалите преподаватели са от Нов български университет.

Проучването е финансирано от стратегия за Фундаментални научни проучвания на Фонд научни проучвания към МОН.