Преподаватели от Икономически университет – Варна участваха в конференция на

Преподаватели от Икономически университет – Варна участваха в конференция на тематика: " Бъдещето на финансовата интеграция на Европейски Съюз: Разширяване на еврозоната и основаване на цифрово евро “, проведена в Европейския парламент в Брюксел от българския евродепутат от ГЕРБ/ЕНП доктор Емил Радев. Във форума се включиха представители на европейски и национални институции, академични преподаватели и специалисти.

Модератор на форума беше проф. доктор Андрияна Андреева – учител в катедра " Правни науки “ и регионален шеф на Варненска област, а ректорът проф. доктор Евгени Станимиров бе измежду поканените да изразят позиция дружно с:

- Марейд Макгинес – еврокомисар по въпросите на финансовата непоклатимост, финансовите услуги и съюза на финансовите пазари;

- Паскал Донаху – ръководител на Еврогрупата;

- Петър Чобанов – подуправител на Българската национална банка;

- Рейнхард Фелке – шеф в Групово дело " Икономически и финансови въпроси “ към Европейската комисия;

- проф. Гюнтрам Волф – шеф на немския Съвет за външни отношения;

- Даниел Грос – шеф на Института за европейска политика към италианския университет " Бокони “;

- Андрей Новаков – член на Европейския парламент (България);

- Желяна Зовко – член на Европейския парламент (Хърватия);

- Едуар Фернандез-Боло – член на Надзорния съвет на Европейската централна банка;

- Александра Маниати, старши политически консултант по киберсигурност в Европейската банкова федерация.

При откриването на конференцията доктор Емил Радев посочи, че пълноправното участие в еврозоната ще способства за повече сигурност и предвидимост в стопанската система ни. " Това улеснява вземането на дълготрайни решения, подтиква вложенията и в последна сметка основава условия за повишение на заетостта и приходите “, безапелационен бе евродепутатът. Според него еврозоната е потвърдила във времето, че дава непоклатимост и има силата да преодолява разтърсвания. Присъединяването на страната ни ще донесе еволюционни, а не революционни промени, защото участието в еврозоната е избор, който сме създали още с влизането си в Европейски Съюз, а нашият лев от дълго време е закрепен към еврото и подготовката на страната ни за осъществяването на условията отразява систематичната и упорита работа на редица български държавни управления. Отчитайки напредъка ни по пътя към еврозоната, доктор Радев напомни, че единствено преди дни бе утвърден дизайнът на българските евромонети. " Българските знаци върху тях потвърждават, че ще бъдем равносилен сътрудник и оборват безпочвените антиевропейски мантри на популистите, които показват приемането на еврото като опасност за суверенитета ни “, съобщи евродепутатът. По мотив страховете от повишаване на стоките и услугите при присъединението ни към еврозоната той увери, че краткотрайната мярка за двойно обозначаване на цените – в съответната национална валута и в евро, ще помогне за ограничение на спекулата. " Статистиката сочи, че на никое място в страните членки не е провокиран важен дълготраен резултат на покачване в показателите на потребителските цени. За разлика от други страни, които към този момент са част от еврозоната, ние ще се присъединим при настоящия закрепен курс, който е пределно явен и безвъзвратен “, разясни доктор Радев. Според него въвеждането на еврото ще улесни придвижването на хора, артикули и капитали, таксите за банковите преводи ще паднат, лихвите по заемите ще се намалят, по-лесното сравняване на цените сред страните членки ще се отрази позитивно върху конкуренцията.

Позитивите от участието бяха доказани и от евродепутата Желяна Зовко, която в Екологичен потенциал съставлява Хърватия – последната страна членка на Европейски Съюз, включила се към еврозоната. Сред позитивните резултати от присъединението на балканската страна тя уточни падналата до 2,4% инфлация, рекордното нарастване на Брутният вътрешен продукт, понижените разноски за лица и компании.

Обобщавайки полемиката, ректорът на Икономически университет – Варна проф. доктор Евгени Станимиров дефинира присъединението ни в еврозоната като разумно и естествено продължение на валутния ръб, което би дало на България институционална среда за дейно управление и контролиране на процесите и писта за по-бързо развиване. Според него точно посредством валутния ръб за нас еврото е " котва и аварийна валута, без значение че към момента не сме физически в еврозоната “. Другите акценти в неговото ревю бяха:

Еврозоната несъмнено обезпечава доста благоприятни условия за по-добра интеграция и търговия.

Валутният ръб дава ограничавания по отношение на харченето на средства и с образуване на дефицити, което дефинира неговата позитивна роля. Но редом с нея е натурален ограничител на растежа.

Много хора не схващат функционалността на валутния ръб, а други неправилно отъждествяват Еврозоната с еврото.

Разговорите за еврото в България постоянно са нелепи, тъй като не се схващат функционалностите на парите. Една валута сама по себе си е нереалност (левът е нереалност, еврото е фикция).

Приемането на еврото причислява България към избрана общественост.

България би трябвало да обезпечи фискално пространство и да има куража да продължи със структурните промени от първи порядък (свързани с количествени индикатори и параметри), само че най-много такива от втори порядък (при които се търси качество и успеваемост и повишение на капацитета на БВП).

Динамиката на средата (технологична, икономическа, социална) е толкоз висока, че системите остаряват морално и то с висока скорост. Това постанова нови правила и дизайн на системите и изисква структурни промени на база модел.

Очакваме отчета на Европейската комисия за осъществяване на критериите за присъединение на България към Еврозоната, само че … стойностите на инфлацията са високи.

Остава да бъде решен още един внимателен въпрос в България, обвързван с намиране на подобаваща форма за комуникиране на процеса на присъединение.