Една българка за живота в Германия. И за бежанците
" Преподавам немски на бежанци и мигранти в Германия и до момента съм срещала единствено почитание. В началото имах страхове, само че се оказаха предубеждения ", споделя българката Ива Коева. Ето какво споделя още тя в изявление за Дойче веле:
Ива Коева идва в Германия през 2001 година. По това време тя към този момент е с тапия по публицистика от Софийския университет. Емигрира директно след рухването на държавното управление на Иван Костов. " Защото бях разочарована от вероятностите в България ", споделя Коева.
През 2007 година приключва второ висше обучение - " Литература и медии " в Байройтския университет. Занимава се интензивно и с изобразително изкуство, а първото ѝ работно място след дипломирането в Германия я води в Офенбах, където работи като библиотекарка. Офенбах, покрай Франкфурт, е 120-хиляден град, в който живеят доста чужденци, включително и български жители, най-вече от ромското и от турското малцинство. Първоначално Коева оказва помощ на децата от българските фамилии на доброволни начала - превежда им, вкарва ги в немския делник, учи ги на немски език. Именно около тази активност взема решение да направи следдипломна подготовка за преподавател по немски език за чужденци. Днес към този момент работи като учител, а учениците ѝ са все възрастни хора - най-вече бежанци и мигранти от мюсюлманския свят. Дали първоначално е имала предубеждения? С този въпрос стартира диалогът ни с 42-годишната Ива Коева:
" В началото имах много терзания - дали ще ме слушат, дали ще ме почитат, дали ще съумея да се наложа като престиж. Това е въпреки всичко непозната просвета. Повечето ми възпитаници са мюсюлмани - бежанци и мигранти от Пакистан, от Афганистан, от Сирия. Всички те са действителни хора, които идват с проблемите си. На всичко от горната страна не знаят нищо за тази нова просвета и не схващат какво тъкмо се изисква от тях. Абсолютно безпомощни са в немския делник. В същото време множеството от тях в действителност желаят да се интегрират. Досега не съм срещала човек, който да не желае да разбере Германия, който да не желае да научи немския език. И се пробват по всякакъв начин да го реализиран, макар че им е доста мъчно, защото идват от радикално друга просвета. А най-вече ми е мъчително за девойките и дамите - множеството от тях не съумяват да завършат курсовете, защото би трябвало да се грижат за децата. Ето в тази посока би трябвало да се направи повече, тъй като дамите са извънредно значими за интеграцията на фамилиите им. "
Дъждовни води: И с всички тези хора, на които, както знаем, нерядко се гледа през призмата на отрицателните предразсъдъци, Вие самата в никакъв случай не сте имали проблеми, по този начин ли?
Коева: Никога. Уважават ме, носят ми дребни подаръчета, канят ме на посетители. Аз съм може би единственият им пряк допир с непознатата просвета.
Дъждовни води: Г-жо Коева, знаете, че доста хора в България въобще дори не крият своята злост към мюсюлманите като цяло и в частност към бежанците. При това доста от тях несъмнено в никакъв случай през живота си не са срещали емигрант. Как си обяснявате тази отрицателна настройка?
Коева: Обяснявам си я с това, че ние сме исторически обременени от турското наличие в България. Освен това ние, българите, сме дребен и комплексиран народ, който през другите интервали все е бил в една или друга сфера на въздействие. Сега имаме народна власт, само че още не сме се научили да я живеем същински. В една такава обстановка на комплицираност и неустановеност хората залагат на патриотизма, само че той е изопачен. Светът от дълго време е световен. И сега е изправен пред нова сериозна опасност: тероризма.
Дъждовни води: Много хора в България обосновават нежеланието си да одобряват бежанци и мигранти от мюсюлманския свят точно със опасността от тероризъм.
Коева: Да, разбирам това възприятие. То към този момент се усеща доста ясно и в немското общество. Но не можем да кажем, че всички тези хора са евентуални терористи. Да, измежду тях има и черни овце, има доста хора, които не желаят да се интегрират, само че е наша задача да се оправим с този проблем. Германия да вземем за пример би могла да нагоди законите си към новата обстановка - от носенето на кърпа, което, както знаем, доста лимитира мюсюлманските дами при търсенето на работа, та чак до това, което се приказва в немските джамии. Според мен не е неверно да се мисли и за селекция на имигрантите - опитът на Канада и Австралия не е за подценяване. Но Германия явно не може да си го разреши, защото има неприятен опит със, меко казано, селекцията на хора.
Дъждовни води: Самата Вие сте мигрантка и към този момент сте извървели пътя на интеграцията в една непозната страна. Труден ли беше този път?
Коева: Да, много сложен беше. И по тази причина като виждам какъв е методът към новопристигналите в този момент хора - те получават безплатно заслон, храна, езикови курсове, неизбежно се запитвам дали това е верният път. Аз самата съм работила по време на цялото ми следване в Германия и от опит знам, че когато имаш лично финансово присъединяване, си най-мотивиран да успееш. Когато обаче получава всичко безплатно, човек сякаш е податлив да не го цени същински.
Дъждовни води: Г-жо Коева, от самото начало приказваме за компликациите на интеграцията. Как ще опишете Вашата еднаквост след толкоз доста години отвън България? Изцяло българка, на половина българка?
Коева: Чувствам се и българка, и германка. Благодарна съм, че ми беше дадена опцията да числя се към повече култури. Израснала съм в България, живяла съм в Испания, а в този момент съм в Германия. Колкото езика знаеш, толкоз живота имаш - това го чух от моята учителка по немски тук, в Германия, където дойдох без да знам нито една дума на този език. Но ме водеше емпатията, желанието да срещнеш и опознаеш Чуждото, да схванеш по какъв начин другите вършат нещата. Именно това ме отблъсква в България - доста хора не желаят да одобряват, че светът се развива по друг метод от нашия дребен български свят. Не желаят да одобряват, че в България нещата не стават по най-хубавия метод, че можем да се поучим от непознатия опит. Все се повтаря, че ние, българите, сме най-велики, най-интелигентни, а в действителност се движим в затворения кръг на безперспективността. А се движим в този затворен кръг не на последно място и заради това: не вършим значими промени, да вземем за пример в правосъдната система, и в последна сметка си мисля, че България може би си заслужава управниците, които има. Вижте немската канцлерка Ангела Меркел - една забележителна, високо образована жена, която съумя да се наложи в този доста мъжки свят в Германия. А България е движена най-вече от хора със едва обучение. Така, прочее, се постанова една много странна ценностна система за младежите. Много от тях несъмнено си споделят: щом един телохранител може да стане министър председател, за какво ми е тогава да изучавам? С две думи: липсват светли образци.
Дъждовни води: Всичко това Ви отблъсква, а какво Ви липсва от България?
Коева: Липсват ми приятелите, природата, езикът. Но домът ми не е там. Той е в мен самата, нося го със себе си, където и да се намирам. Домът ми е това, което съм научила от света, опитът, който съм натрупала през всичките тези години, в това число и в Германия.
Дъждовни води: В този ред на мисли: какво тъкмо Ви даде Германия?
Коева: Германия ми даде опция да се възпитавам още повече. Даде ми опция да видя, че тук не е значимо от кое място идваш, а какъв си като човек. Даде ми опция да се потвърдя и да си извоювам място и почитание в немското общество.
Дъждовни води: Нека най-после се върнем към въпроса за Германия и бежанците. Как смятате: ще се оправят ли германците? Или позволиха неточност, приемайки толкоз доста хора за толкоз малко време?
Коева: Ако желаят, германците могат да се оправят. Но разказът се промени. Времето на онази " просвета на гостоприемството " сякаш отмина. Германците към този момент гледат по друг метод на обстановката, която породи през последните две години. Много от моите немски другари споделят: " Не искам да избавям целия свят ". Някои от тях, напълно естествени, възпитани и интелигентни хора, даже се обърнаха към дяснопопулистката " Алтернатива за Германия ", тъй като виждат в нея коректив на политиката на Меркел. А това е белег за сериозна смяна в отношението към бежанците. Но отново споделям: в случай че изискат, германците могат да се оправят.
Ива Коева идва в Германия през 2001 година. По това време тя към този момент е с тапия по публицистика от Софийския университет. Емигрира директно след рухването на държавното управление на Иван Костов. " Защото бях разочарована от вероятностите в България ", споделя Коева.
През 2007 година приключва второ висше обучение - " Литература и медии " в Байройтския университет. Занимава се интензивно и с изобразително изкуство, а първото ѝ работно място след дипломирането в Германия я води в Офенбах, където работи като библиотекарка. Офенбах, покрай Франкфурт, е 120-хиляден град, в който живеят доста чужденци, включително и български жители, най-вече от ромското и от турското малцинство. Първоначално Коева оказва помощ на децата от българските фамилии на доброволни начала - превежда им, вкарва ги в немския делник, учи ги на немски език. Именно около тази активност взема решение да направи следдипломна подготовка за преподавател по немски език за чужденци. Днес към този момент работи като учител, а учениците ѝ са все възрастни хора - най-вече бежанци и мигранти от мюсюлманския свят. Дали първоначално е имала предубеждения? С този въпрос стартира диалогът ни с 42-годишната Ива Коева:
" В началото имах много терзания - дали ще ме слушат, дали ще ме почитат, дали ще съумея да се наложа като престиж. Това е въпреки всичко непозната просвета. Повечето ми възпитаници са мюсюлмани - бежанци и мигранти от Пакистан, от Афганистан, от Сирия. Всички те са действителни хора, които идват с проблемите си. На всичко от горната страна не знаят нищо за тази нова просвета и не схващат какво тъкмо се изисква от тях. Абсолютно безпомощни са в немския делник. В същото време множеството от тях в действителност желаят да се интегрират. Досега не съм срещала човек, който да не желае да разбере Германия, който да не желае да научи немския език. И се пробват по всякакъв начин да го реализиран, макар че им е доста мъчно, защото идват от радикално друга просвета. А най-вече ми е мъчително за девойките и дамите - множеството от тях не съумяват да завършат курсовете, защото би трябвало да се грижат за децата. Ето в тази посока би трябвало да се направи повече, тъй като дамите са извънредно значими за интеграцията на фамилиите им. "
Дъждовни води: И с всички тези хора, на които, както знаем, нерядко се гледа през призмата на отрицателните предразсъдъци, Вие самата в никакъв случай не сте имали проблеми, по този начин ли?
Коева: Никога. Уважават ме, носят ми дребни подаръчета, канят ме на посетители. Аз съм може би единственият им пряк допир с непознатата просвета.
Дъждовни води: Г-жо Коева, знаете, че доста хора в България въобще дори не крият своята злост към мюсюлманите като цяло и в частност към бежанците. При това доста от тях несъмнено в никакъв случай през живота си не са срещали емигрант. Как си обяснявате тази отрицателна настройка?
Коева: Обяснявам си я с това, че ние сме исторически обременени от турското наличие в България. Освен това ние, българите, сме дребен и комплексиран народ, който през другите интервали все е бил в една или друга сфера на въздействие. Сега имаме народна власт, само че още не сме се научили да я живеем същински. В една такава обстановка на комплицираност и неустановеност хората залагат на патриотизма, само че той е изопачен. Светът от дълго време е световен. И сега е изправен пред нова сериозна опасност: тероризма.
Дъждовни води: Много хора в България обосновават нежеланието си да одобряват бежанци и мигранти от мюсюлманския свят точно със опасността от тероризъм.
Коева: Да, разбирам това възприятие. То към този момент се усеща доста ясно и в немското общество. Но не можем да кажем, че всички тези хора са евентуални терористи. Да, измежду тях има и черни овце, има доста хора, които не желаят да се интегрират, само че е наша задача да се оправим с този проблем. Германия да вземем за пример би могла да нагоди законите си към новата обстановка - от носенето на кърпа, което, както знаем, доста лимитира мюсюлманските дами при търсенето на работа, та чак до това, което се приказва в немските джамии. Според мен не е неверно да се мисли и за селекция на имигрантите - опитът на Канада и Австралия не е за подценяване. Но Германия явно не може да си го разреши, защото има неприятен опит със, меко казано, селекцията на хора.
Дъждовни води: Самата Вие сте мигрантка и към този момент сте извървели пътя на интеграцията в една непозната страна. Труден ли беше този път?
Коева: Да, много сложен беше. И по тази причина като виждам какъв е методът към новопристигналите в този момент хора - те получават безплатно заслон, храна, езикови курсове, неизбежно се запитвам дали това е верният път. Аз самата съм работила по време на цялото ми следване в Германия и от опит знам, че когато имаш лично финансово присъединяване, си най-мотивиран да успееш. Когато обаче получава всичко безплатно, човек сякаш е податлив да не го цени същински.
Дъждовни води: Г-жо Коева, от самото начало приказваме за компликациите на интеграцията. Как ще опишете Вашата еднаквост след толкоз доста години отвън България? Изцяло българка, на половина българка?
Коева: Чувствам се и българка, и германка. Благодарна съм, че ми беше дадена опцията да числя се към повече култури. Израснала съм в България, живяла съм в Испания, а в този момент съм в Германия. Колкото езика знаеш, толкоз живота имаш - това го чух от моята учителка по немски тук, в Германия, където дойдох без да знам нито една дума на този език. Но ме водеше емпатията, желанието да срещнеш и опознаеш Чуждото, да схванеш по какъв начин другите вършат нещата. Именно това ме отблъсква в България - доста хора не желаят да одобряват, че светът се развива по друг метод от нашия дребен български свят. Не желаят да одобряват, че в България нещата не стават по най-хубавия метод, че можем да се поучим от непознатия опит. Все се повтаря, че ние, българите, сме най-велики, най-интелигентни, а в действителност се движим в затворения кръг на безперспективността. А се движим в този затворен кръг не на последно място и заради това: не вършим значими промени, да вземем за пример в правосъдната система, и в последна сметка си мисля, че България може би си заслужава управниците, които има. Вижте немската канцлерка Ангела Меркел - една забележителна, високо образована жена, която съумя да се наложи в този доста мъжки свят в Германия. А България е движена най-вече от хора със едва обучение. Така, прочее, се постанова една много странна ценностна система за младежите. Много от тях несъмнено си споделят: щом един телохранител може да стане министър председател, за какво ми е тогава да изучавам? С две думи: липсват светли образци.
Дъждовни води: Всичко това Ви отблъсква, а какво Ви липсва от България?
Коева: Липсват ми приятелите, природата, езикът. Но домът ми не е там. Той е в мен самата, нося го със себе си, където и да се намирам. Домът ми е това, което съм научила от света, опитът, който съм натрупала през всичките тези години, в това число и в Германия.
Дъждовни води: В този ред на мисли: какво тъкмо Ви даде Германия?
Коева: Германия ми даде опция да се възпитавам още повече. Даде ми опция да видя, че тук не е значимо от кое място идваш, а какъв си като човек. Даде ми опция да се потвърдя и да си извоювам място и почитание в немското общество.
Дъждовни води: Нека най-после се върнем към въпроса за Германия и бежанците. Как смятате: ще се оправят ли германците? Или позволиха неточност, приемайки толкоз доста хора за толкоз малко време?
Коева: Ако желаят, германците могат да се оправят. Но разказът се промени. Времето на онази " просвета на гостоприемството " сякаш отмина. Германците към този момент гледат по друг метод на обстановката, която породи през последните две години. Много от моите немски другари споделят: " Не искам да избавям целия свят ". Някои от тях, напълно естествени, възпитани и интелигентни хора, даже се обърнаха към дяснопопулистката " Алтернатива за Германия ", тъй като виждат в нея коректив на политиката на Меркел. А това е белег за сериозна смяна в отношението към бежанците. Но отново споделям: в случай че изискат, германците могат да се оправят.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ