Романът „Вътрешното гето“
Преплитайки небивалица, биографични претекстове и мемоари, създателят основава въздействащ „ екстракт “ - разказ за загубата и за една непоклатима обич.
„ Вътрешното гето “ (превод: Красимир Петров, 128 стр., цена: 19 лева.) ни придвижва в Буенос Айрес от 1940 година. Група другари, евреи, бежанци от Европа, се срещат постоянно в едно кафене и се питат какво става на Стария континент. Единият от тях, Висенте Розенберг, е към този момент женен за Росита и имат три деца, само че мислите му са на първо място за майка му, останала в Полша. Той не всеки път дава отговор на писмата ѝ, в едно от които тя оповестява: „ Може би си чул за високата стена, издигната от германците. За благополучие улица „ Сиена ” остана от вътрешната страна, същински шанс, тъй като в противоположен случай щеше да се наложи да напуснем жилището и да се местим. “ Така се появява Варшавското гето. А дамата, която написа тези редове, ще бъде депортирана в лагера Треблинка. Тази жена е прабабата на автора…
Сантяго Амигорена споделя за „ вътрешното гето “ на изгнанието. За печалното съществуване на един мъж, построил собствен живот в чужбина, който предчувства, а по-късно научава за гибелта на своите близки, споделили ориста на милиони. Висенте и Росита са дядото и бабата на създателя, който признава през днешния ден:„ Преди 25 години започнах да пиша, с цел да се преборя с мълчанието, което ме задушава, откогато съм роден. Книгата, която държите в ръце, е историята на това безмълвие. “ Все отново нито времето, нито дистанцията е в положение да отстрани болката и да заличи възприятието за виновност.
Сантяго Амигорена е роден през 1962 година в Буенос Айрес. Автор е на романитеЛаконично детство, Безгласна младост, Мълчаливо юношество, Тиха зряла възраст, Първата Любов, Първото проваляне. Амигорена, който живее и работи във Франция, е също по този начин кино режисьор, сценарист и продуцент. Настоящият му разказ,Вътрешното гето, е отличен с редица френски и интернационалните награди. С това мощно заглавие, допълващо литературния канон за Холокоста, Сантяго Амигорена се завръща към корените на фамилната история, която го завладява, откогато е стъпил на писателското занятие.
Корицата на българското издание е дело на Чавдар Гюзелев.
„ Вътрешното гето “ (превод: Красимир Петров, 128 стр., цена: 19 лева.) ни придвижва в Буенос Айрес от 1940 година. Група другари, евреи, бежанци от Европа, се срещат постоянно в едно кафене и се питат какво става на Стария континент. Единият от тях, Висенте Розенберг, е към този момент женен за Росита и имат три деца, само че мислите му са на първо място за майка му, останала в Полша. Той не всеки път дава отговор на писмата ѝ, в едно от които тя оповестява: „ Може би си чул за високата стена, издигната от германците. За благополучие улица „ Сиена ” остана от вътрешната страна, същински шанс, тъй като в противоположен случай щеше да се наложи да напуснем жилището и да се местим. “ Така се появява Варшавското гето. А дамата, която написа тези редове, ще бъде депортирана в лагера Треблинка. Тази жена е прабабата на автора…
Сантяго Амигорена споделя за „ вътрешното гето “ на изгнанието. За печалното съществуване на един мъж, построил собствен живот в чужбина, който предчувства, а по-късно научава за гибелта на своите близки, споделили ориста на милиони. Висенте и Росита са дядото и бабата на създателя, който признава през днешния ден:„ Преди 25 години започнах да пиша, с цел да се преборя с мълчанието, което ме задушава, откогато съм роден. Книгата, която държите в ръце, е историята на това безмълвие. “ Все отново нито времето, нито дистанцията е в положение да отстрани болката и да заличи възприятието за виновност.
Сантяго Амигорена е роден през 1962 година в Буенос Айрес. Автор е на романитеЛаконично детство, Безгласна младост, Мълчаливо юношество, Тиха зряла възраст, Първата Любов, Първото проваляне. Амигорена, който живее и работи във Франция, е също по този начин кино режисьор, сценарист и продуцент. Настоящият му разказ,Вътрешното гето, е отличен с редица френски и интернационалните награди. С това мощно заглавие, допълващо литературния канон за Холокоста, Сантяго Амигорена се завръща към корените на фамилната история, която го завладява, откогато е стъпил на писателското занятие.
Корицата на българското издание е дело на Чавдар Гюзелев.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ