Манол води хайдушка дружина срещу новото време разделно СНИМ...
Препасали чифте пищови и облечени с ямурлуци, младите родопчани вземат участие в родолюбиви празници и реставрират паметни плочи на велики българи
Манол, само че не кехаята от кино лентата " Време разделно ", а млад мъж с мощни бицепси, от Смолян, води актуалните хайдути в Родопите. Той е на 33 година и развива в Пловдив своя компания за железни структури.
Сдружението " Родопски хайдути " е забавно събитие освен за Смолянско, само че и за България. То се заражда непринудено, когато Манол и неговите другари съучредители са 18-19-годишни младежи. Обединява ги родолюбието, желаят да напомнят историята и да връщат полезностите измежду младите. Първоначално се изявяват с обличането на хайдушки одежди с достоверен генезис - от потурите, през ямурлука, калпака, та до ножовете и пищовите, и вземат участие на огромни празници в Смолян и района. Тази колоритна панорама на дружината провокира през годините разнопосочни мнения. Много хора ги поддържат и се възхищават на това, което вършат, само че не липсват и такива, които ги назовават позьори.
След това обаче момчетата се захващат с доста по-трудни неща от обличане на носии. " Регистрирахме сдружението през 2009-а, но две-три години преди този момент стартира дейната ни активност. Спонтанно стана, нямахме някакви проекти за бъдещето, а и през разум не ни е минавало, че това ще просъществува толкоз време. Стана на доброволни начала, другари от доста години взехме решение една вечер да разгърнем концепцията ", споделя хайдутинът Манол.
С годините обаче настъпват много промени. „ Много партии желаеха да ни привлекат, тъй като огромна част от хората употребяват такива организации като ракетоносител. Като съдружие сме странели от политиката, всеки член може да си бъде в някаква партия, само че сдружението - не “, декларира Манол.
В сдружението постановат строги правила, както е било при едновремешните хайдути. „ Не може да си облечен като бунтовник на събитие и да мляскаш дъвка, или да се кискаш по телефона, излагаш цялата концепция “, изяснява Манол.
Хайдутите са построили или реставрирали до момента над 40 паметни плочи, най-вече в Родопите, на известни хора, свързани с българската история - хайдути, комити, гайдари. Участват в начинания за възобновяване на храмове и от двете религии.
„ Не се разделяме на религия и една от задачите ни е да накараме хората да проумеят, че името и вярата не вършат индивида, а полезностите му. И че българите мюсюлмани и българите християни в Родопите постоянно са се разбирали и са знаели, че са от един народ, макар че от време на време се появяват всякакви емисари, които се пробват да ги разделят с изкуствено отделяне на някакви етноси, които не съществуват “, споделя Манол.
Хайдутите с времето се сблъскват и с проблеми, чието решение зависи освен от мерака им, само че и от управляващите. Затова самият Манол излиза на последните локални избори като претендент на " Родолюбие - Вътрешна македонска революционна организация ", без да е член на партията. “Разбрахме, че е належащо да имаш хора в локалната и държавната власт, с цел да осъществиш по-мащабни неща, другояче тъпчем на едно място. А младите не са подвластни на партии, а на хрумвания “, декларира Манол.
Родопските хайдути са работили по разнообразни начинания с учебни заведения, читалища и разнообразни организации. Намират поддръжка от кмета и сегашната локална власт в Смолян, като сплотяват за това локалните представители на всички партии и стартират да стопанисват от 2013 година общинската Хаджичонева къща. Превръщат я в настояща музейна колекция, влагайки хиляди дарени левове, главно персонални средства, за ремонта на постройката.
В музея има остарели кремъчни пушки, пищови, ятагани, саби от освободителните войни. Спасили са ги от порутени остарели къщи. Удивителен е казусът със избавената йерусалимия (картинно изображение с библейско съдържание), каквито заможни българи са купували при ходенето си на Божи гроб в Йерусалим. Такъв кожен свитък намират в кофа за отпадък в Широка лъка и сега той се реставрира от Петър Пиронков. Фрапиращ е и казусът със избавена от тях съветска портативна джобна икона от 1879 година, носена от бойците, когато са били в България. Тази икона също била в боклука.
" Мисията ни е Хаджичоневата къща да бъде развивана, като основната ни цел е жителите на Смолян и Родопите да влизат в нея. Засега 85% от посетителите са туристи ", споделя Манол.
Родопските хайдути наброяват 63-ма членове, но поддръжниците им са в пъти повече. Те главно финансират и начинания на сдружението. А в дружината им има от прощъпулници до дядовци.
Хайдутин и счетоводител
Манол Ружинов е приключил междинното си обучение в Националната комерсиална гимназия - Пловдив, компетентност „ Счетоводство и надзор “. Висше приключва в ПУ " П. Хилендарски ", компетентност „ Корпоративно ръководство “. След това е работил в Голяма община - Пловдив по европейска стратегия за обучаване на млади фрагменти, където отговаряли за паркоместата в общината. Работил е и в гръцка компания за съоръжения на ретланслаторните кули за мобилните оператори. Две години и половина е шеф на Титан, като дава отговор за сметосъбирането в Смолян, Чепеларе, Пампорово, Мадан. Сега се занимава с частен бизнес с железни структури.
Бащата на Петър Дънов живял в Хаджичоневата къща
Хаджичоневата къща - музей, е на основната улица в квартал Устово в Смолян. Строена е през 1873 година по поръчка на Лазар х. Тодоров и наследена от Стою х. Чонев - търговец и служител. Хажи Чоню имал трима синове: Щоно, Вранчо и Колю. Щоно и Вранчо вземат участие в битката срещу османското робство. Щоно хаджи Чонев е обвързван с значими исторически събития в Родопския край, както и с културно-просветния живот под игото. След като Родопите остават под турско, Щоно хаджи Чонев минава незаконно границата на връх Рожен и търси помощ от съветския капитан Петър. Укрива го в Хаджичоневата къща и събира в нея българи за въстание. Внедрен турски сътрудник българин разкрива тайните срещи на турските управници и при засада над село Бостина капитан Петър и Хаджичонев са убити, не без опозиция. Двамата били донесени в същата къща за поклонение. От почитание били заровени в черковния двор на църквата „ Св.Никола”, до къщата. В същата къща е живял по-рано първият български преподавател в Родопския край - Константин Дъновски (баща на Петър Дънов ), родом от Устово. Той пръв, паралелно с преподаваната гръцка писменост, се е осмелил да учи своите възпитаници на български.
Манол, само че не кехаята от кино лентата " Време разделно ", а млад мъж с мощни бицепси, от Смолян, води актуалните хайдути в Родопите. Той е на 33 година и развива в Пловдив своя компания за железни структури.
Сдружението " Родопски хайдути " е забавно събитие освен за Смолянско, само че и за България. То се заражда непринудено, когато Манол и неговите другари съучредители са 18-19-годишни младежи. Обединява ги родолюбието, желаят да напомнят историята и да връщат полезностите измежду младите. Първоначално се изявяват с обличането на хайдушки одежди с достоверен генезис - от потурите, през ямурлука, калпака, та до ножовете и пищовите, и вземат участие на огромни празници в Смолян и района. Тази колоритна панорама на дружината провокира през годините разнопосочни мнения. Много хора ги поддържат и се възхищават на това, което вършат, само че не липсват и такива, които ги назовават позьори.
След това обаче момчетата се захващат с доста по-трудни неща от обличане на носии. " Регистрирахме сдружението през 2009-а, но две-три години преди този момент стартира дейната ни активност. Спонтанно стана, нямахме някакви проекти за бъдещето, а и през разум не ни е минавало, че това ще просъществува толкоз време. Стана на доброволни начала, другари от доста години взехме решение една вечер да разгърнем концепцията ", споделя хайдутинът Манол.
С годините обаче настъпват много промени. „ Много партии желаеха да ни привлекат, тъй като огромна част от хората употребяват такива организации като ракетоносител. Като съдружие сме странели от политиката, всеки член може да си бъде в някаква партия, само че сдружението - не “, декларира Манол.
В сдружението постановат строги правила, както е било при едновремешните хайдути. „ Не може да си облечен като бунтовник на събитие и да мляскаш дъвка, или да се кискаш по телефона, излагаш цялата концепция “, изяснява Манол.
Хайдутите са построили или реставрирали до момента над 40 паметни плочи, най-вече в Родопите, на известни хора, свързани с българската история - хайдути, комити, гайдари. Участват в начинания за възобновяване на храмове и от двете религии.
„ Не се разделяме на религия и една от задачите ни е да накараме хората да проумеят, че името и вярата не вършат индивида, а полезностите му. И че българите мюсюлмани и българите християни в Родопите постоянно са се разбирали и са знаели, че са от един народ, макар че от време на време се появяват всякакви емисари, които се пробват да ги разделят с изкуствено отделяне на някакви етноси, които не съществуват “, споделя Манол.
Хайдутите с времето се сблъскват и с проблеми, чието решение зависи освен от мерака им, само че и от управляващите. Затова самият Манол излиза на последните локални избори като претендент на " Родолюбие - Вътрешна македонска революционна организация ", без да е член на партията. “Разбрахме, че е належащо да имаш хора в локалната и държавната власт, с цел да осъществиш по-мащабни неща, другояче тъпчем на едно място. А младите не са подвластни на партии, а на хрумвания “, декларира Манол.
Родопските хайдути са работили по разнообразни начинания с учебни заведения, читалища и разнообразни организации. Намират поддръжка от кмета и сегашната локална власт в Смолян, като сплотяват за това локалните представители на всички партии и стартират да стопанисват от 2013 година общинската Хаджичонева къща. Превръщат я в настояща музейна колекция, влагайки хиляди дарени левове, главно персонални средства, за ремонта на постройката.
В музея има остарели кремъчни пушки, пищови, ятагани, саби от освободителните войни. Спасили са ги от порутени остарели къщи. Удивителен е казусът със избавената йерусалимия (картинно изображение с библейско съдържание), каквито заможни българи са купували при ходенето си на Божи гроб в Йерусалим. Такъв кожен свитък намират в кофа за отпадък в Широка лъка и сега той се реставрира от Петър Пиронков. Фрапиращ е и казусът със избавена от тях съветска портативна джобна икона от 1879 година, носена от бойците, когато са били в България. Тази икона също била в боклука.
" Мисията ни е Хаджичоневата къща да бъде развивана, като основната ни цел е жителите на Смолян и Родопите да влизат в нея. Засега 85% от посетителите са туристи ", споделя Манол.
Родопските хайдути наброяват 63-ма членове, но поддръжниците им са в пъти повече. Те главно финансират и начинания на сдружението. А в дружината им има от прощъпулници до дядовци.
Хайдутин и счетоводител
Манол Ружинов е приключил междинното си обучение в Националната комерсиална гимназия - Пловдив, компетентност „ Счетоводство и надзор “. Висше приключва в ПУ " П. Хилендарски ", компетентност „ Корпоративно ръководство “. След това е работил в Голяма община - Пловдив по европейска стратегия за обучаване на млади фрагменти, където отговаряли за паркоместата в общината. Работил е и в гръцка компания за съоръжения на ретланслаторните кули за мобилните оператори. Две години и половина е шеф на Титан, като дава отговор за сметосъбирането в Смолян, Чепеларе, Пампорово, Мадан. Сега се занимава с частен бизнес с железни структури.
Бащата на Петър Дънов живял в Хаджичоневата къща
Хаджичоневата къща - музей, е на основната улица в квартал Устово в Смолян. Строена е през 1873 година по поръчка на Лазар х. Тодоров и наследена от Стою х. Чонев - търговец и служител. Хажи Чоню имал трима синове: Щоно, Вранчо и Колю. Щоно и Вранчо вземат участие в битката срещу османското робство. Щоно хаджи Чонев е обвързван с значими исторически събития в Родопския край, както и с културно-просветния живот под игото. След като Родопите остават под турско, Щоно хаджи Чонев минава незаконно границата на връх Рожен и търси помощ от съветския капитан Петър. Укрива го в Хаджичоневата къща и събира в нея българи за въстание. Внедрен турски сътрудник българин разкрива тайните срещи на турските управници и при засада над село Бостина капитан Петър и Хаджичонев са убити, не без опозиция. Двамата били донесени в същата къща за поклонение. От почитание били заровени в черковния двор на църквата „ Св.Никола”, до къщата. В същата къща е живял по-рано първият български преподавател в Родопския край - Константин Дъновски (баща на Петър Дънов ), родом от Устово. Той пръв, паралелно с преподаваната гръцка писменост, се е осмелил да учи своите възпитаници на български.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ