Преп. Максим Изповедник е един от най-авторитетните църковни отци и

Преп. Максим Изповедник е един от най-авторитетните църковни отци и учители на Православието

Преподобни Максим Изповедник получил високо обучение, заемал висша служба в двореца на император Ираклий (VII в.). При върлуване ереста на монотелитите отишъл в Рим и по негово подстрекателство папа Мартин свикал събора в Латерана срещу ереста.
Като научил император Констанс II, правоприемник на Ираклий, оклеветил Максим и изискал да го изпратят в Цариград. Като не съумял, заповядал през нощта да го заловен и отведат. Изправен на съд, бил оклеветен в държавна измяна и омраза срещу царя. Подложили го на безчовечен изтезания. Заточен в Херсон, умрял през 622 година
Преп. Максим Изповедник е бил един от най-високообразованите мъже на своето време. Той е ослепителен ценител на основните посоки на древногръцката философия, от чието идейно завещание учителите на Църквата черпели изразни средства за по-ясното и тъкмо формулиране на християнското богооткровено обучение. Дълбоко ерудиран и обхванат от духа на светоотеческото богословие, познаващ чудесно богатото идейно наличие на Христовото обучение, духовното завещание и дълбоките корени на Църковното поверие, св. Максим се показал като плодороден християнски мъдрец и влиятелен преподавател на истините на вярата.


Св. страдалец Неофит бил безстрашен бранител на вярата

Във времето на жестокия император Диоклетиан (284-305 г.) в античния град Никея на малоазийската област Витиния живяло благочестивото християнско семейство на Теодор и жена му Флоренция, които имали плодородна рожба - юношата Неофит. Още от десетгодишна възраст, когато посещавал учебно заведение, той показал изключителни за годините си качества. Раздавал на бедните си другарчета вземаната от къщи храна. Надарен от детство с подарък на чудотворство, дребният Неофит удрял с ръката си каменната стена и от нея бликвала вода за пиянство на другарчетата му, на които той запрещавал да споделят за видяното знамение. Негово огромно знамение било възкресението на личната му майка.
На 15-годишна възраст Неофит живеел в пещера на Олимп (в Мала Азия) с един лъв. По случай някакъв езически празник локалните шефове Декий и Уар устроили всенародно жертвоприношение на идолите. Усърдието им през този ден било още по-голямо, тъй като във Витиния обитавали августът Диоклетиан и неговият кесар Максимиан Галерий, основният подстрекател на кървавото гонение.
Всред разгара на шумното езическо тържество внезапно на тържището се появил юношата Неофит с лице, осияно от небесна светлина, както в миналото греел обликът на Мойсей след срещата му с Йехова. Ангел Божи го пренесъл на площада, с цел да свидетелства пред всички истинността на християнската си религия. Занемелият от изненада и яд Декий на вятъра увещавал момъка да принесе жертва на идолите. Тогава той използвал върху него всевъзможни свирепи изтезания, затворил го в тюрма и изтичал до императорския дворец. Августът и неговият кесар създали всевъзможни опити да пречупят съпротивата му, само че без триумф.
Поразеният изтезател в безсилна завист заповядал да убият Неофит. Така юношата-мъченик популяризирал Бога със гибелта си на 21 януари 290 г.