Преосмисляне на смъртта: Изследване на това, което се случва, когато

„ Преосмисляне на гибелта: Изследване на това, което се случва, когато умрем “ - това е заглавието на документален филм, наличен на платформата Youtube, отдаден на прекарвания от отвъдния живот в „ сивата зона “ преди окончателното настъпване на физическата гибел. 
Д-р Сам Парниа е известно име в проучванията на прекарванията покрай гибелта (NDE) през последните няколко десетилетия. Той се е посветил на изследването AWARE. Този план ползва забавни способи, с цел да тества прекарванията отвън тялото –- на разнообразни места в болничните незабавни отделения се слагат скрити предмети. Преминалите през клинична гибел и върналите се от отвъдното пациенти са питани дали са ги видели до момента в който са се носили отвън телата си.
Парния има и разнообразни изяви в научния свят, където показва своите визии за незабавната помощ и по какъв начин най-добре да се лекуват пациенти на прага на гибелта, с цел да се усили оптимално шансът им за оцеляване, като в същото време се понижи шансът за продължително увреждане на мозъка през минутите реанимация. 
Документалният филм „ Преосмисляне на гибелта: Изследване на това, което се случва, когато умрем “ е продукция на Parnia Lab. В него своите разбирания за феномена NDE споделят 16 високо квалифицирани медици. Тъй както и в обществото има разнообразни отзиви за това събитие, така и във кино лентата се редуват парадигмите на „ сериозната “ медицина и „ страничната “ тематика. Първите 20 минути са отдадени на последните реформаторски разработки в реанимационната просвета, а втората част е напълно за мистерията на прекарванията покрай гибелта.
Парниа и сътрудниците му повдигат тематиката целесъобразно ли е безапелационното мнение, че някой би трябвало да бъде реанимиран в границите на минути след „ умирането “, с цел да се избегне мозъчно увреждане. Или това изказване ненапълно е мит – в действителност огромна част от вредите, породени по време на реанимация, идват от повторното въвеждане на О2.
Съвременната медицина е разкрила, че на клетките в действителност им лишава много време по-късно, което назоваваме „ гибел “ (липса на сърдечен темп и дишане), с цел да стартират да умират. Това значи, че в действителност има „ сива зона “ от евентуално часове след тази точка където човек е клинично мъртъв, само че тялото остава жизнеспособно за реанимация. Парниа и сътрудниците му търсят най-хубавите способи за връщане на хората към живота.

Във втората част на кино лентата излиза наяве, че доста от интервюираните в първата част лекари са имали прекарвания покрай гибелта или са били очевидци на върнали се към живота „ мъртви “ пациенти. Участниците описват за случаи, в които тези пациенти, след оцеляването си, са давали достоверна информация за неща, за които по-принцип е невероятно да знаят, защото са били в безсъзнателно положение. 

Сам Парниа, запитан в действителност ли има вяра във всичко това и допускал ли е, че може би въпреки всичко става дума за халюцинации, а не за NDE, той дава отговор, че прекарванията покрай гибелта дават достъп до други действителности. Когато мозъкът се изключва, това води до активиране на избрани елементи на мозъка, които ни разрешават да имаме достъп до действителности, до които е невероятно да се стигне по различен метод. Всичко това ни води до естествения въпрос: по какъв начин са свързани мозъкът, мозъкът и съзнанието? 
Източник