Предизвикателствата пред бизнеса за 2023 г.: Енергийна криза и липсата на работна ръка
Преодоляването на дефицита на квалифицирана работна ръка и на провокациите в областта на енергетиката са измежду най-важните задания пред предприятията за 2023 година Това обясниха на своя конференция във Варна от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Наред с незабавните ограничения за обезпечаване на предвидими и конкурентни цени на силата чрез компенсиране на непазарният им скок, за бизнеса от извънредно значение е и правенето на енергийна тактика и пътна карта на прехода. Акцент се слага и върху развиването и модернизирането на електропреносната мрежа, построяването на ВЕИ за лични потребности от предприятията и семействата, както и реформирането на електроенергийния пазар преди да се направи цялостната му либерализация.
Привеждането на българското законодателство и административните процедури за трудова имиграция в сходство с положителните европейски практики, отговарящи на новите действителности на трудовия пазар е значима причина за решение на казуса с дефицита на работна ръка. Освен нея ще са нужни още поощряване на дигитализацията на процесите в предприятията, както и обезпечаване на учене през целия живот и продължаващо професионално образование.
Това стана ясно по време на срещата на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) с представители на бизнеса от Северна България, която се организира в Икономически университет – Варна. Събитието е част от годишните срещи, които Асоциацията провежда, с предприятията и фирмите по райони, членовете и браншовите организации в страната. Целта на срещата беше да се обсъдят проблемите и опциите за поощряване, които стоят пред бизнеса, като главен акцент беше подложен върху дребните и междинните предприятия.
Срещата бе открита от ректора на Икономически университет – Варна проф. доктор Евгени Станимиров, който приветства участниците и съобщи безусловната си поддръжка в начинанията на АИКБ, която е дълготраен сътрудник на университета.
„ През годините сме потвърдили, че непрестанно възстановяване на бизнес средата и усъвършенстването на българското законодателство за ускорение на икономическия напредък са измежду най-важните цели за Асоциацията. И през 2023 година АИКБ интензивно ще работи за постоянна и предвидима икономическа рамка, за превъзмогване на дефицита на квалифицирана работна ръка, за усъвършенстване на обществените финанси, чрез насърчаването на нужни промени “, съобщи ръководителят на УС на АИКБ Васил Велев. Той осъди остро и непазарното решение на Народно събрание за административно установяване в КТ на МРЗ, като акцентира, че решението е в прорез с Директивата за МРЗ, Конвенция 131 на МОТ и с действителностите на пазара на труда, че заплашва конкурентоспособността на българската стопанска система и че налива масло в огъня на инфлационната серпантина.
През актуалната година Асоциацията ще работи извънредно интензивно по още 3 основни целта. Това са възстановяване на бизнес климата, развиването на финансовия пазар и поддръжката за вложения.
Ускоряването на процеса на присъединение на България към Шенгенското пространство, Еврозоната и Организацията за икономическо сътрудничество и раз ще е с решаващо значение за възстановяване на бизнес климата, смятат представители на АИКБ. В допълнение към тази основна задача би трябвало да се работи и за ускорено създаване на електронното ръководство, понижаване на регулаторната тежест посредством свеждане на регулациите до минимално изискуемите от правото на Европейски Съюз, както и използване на разходопокривния принцип при установяване на всички държавни и общински такси.
Решенията на АИКБ за развиване на финансовия пазар включват рационализиране на нормативната уредба за ограничение на свръхрегулациите, опростяване, улеснение и автоматизиране на процедурите, възстановяване на условия за финансиране на дребния и междинния бизнес, листване на държавни компании на борсата и други.
Подкрепата за вложения може да се реализира посредством сполучливо пускане на осъществяването на европейските стратегии и планове за интервала 2021-2027 година, както и на Плана за възобновяване и резистентност.
По време на събитието бяха показани и разисквани още Стратегически проект за развиване на земеделието и селските региони, опциите които ПВУ дава за развиване на стабилно земеделие, процедурите, свързани с възстановяване на връзката сред бизнеса и образованието и Програмата за развиване на човешките запаси.
Участие в срещата взеха представители на Министерство на труда и обществената политика, Министерство на нововъведенията и растежа, Министерство на земеделието, Агенция по заетостта и Изпълнителна организация „ Програма за обучение “.
Привеждането на българското законодателство и административните процедури за трудова имиграция в сходство с положителните европейски практики, отговарящи на новите действителности на трудовия пазар е значима причина за решение на казуса с дефицита на работна ръка. Освен нея ще са нужни още поощряване на дигитализацията на процесите в предприятията, както и обезпечаване на учене през целия живот и продължаващо професионално образование.
Това стана ясно по време на срещата на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) с представители на бизнеса от Северна България, която се организира в Икономически университет – Варна. Събитието е част от годишните срещи, които Асоциацията провежда, с предприятията и фирмите по райони, членовете и браншовите организации в страната. Целта на срещата беше да се обсъдят проблемите и опциите за поощряване, които стоят пред бизнеса, като главен акцент беше подложен върху дребните и междинните предприятия.
Срещата бе открита от ректора на Икономически университет – Варна проф. доктор Евгени Станимиров, който приветства участниците и съобщи безусловната си поддръжка в начинанията на АИКБ, която е дълготраен сътрудник на университета.
„ През годините сме потвърдили, че непрестанно възстановяване на бизнес средата и усъвършенстването на българското законодателство за ускорение на икономическия напредък са измежду най-важните цели за Асоциацията. И през 2023 година АИКБ интензивно ще работи за постоянна и предвидима икономическа рамка, за превъзмогване на дефицита на квалифицирана работна ръка, за усъвършенстване на обществените финанси, чрез насърчаването на нужни промени “, съобщи ръководителят на УС на АИКБ Васил Велев. Той осъди остро и непазарното решение на Народно събрание за административно установяване в КТ на МРЗ, като акцентира, че решението е в прорез с Директивата за МРЗ, Конвенция 131 на МОТ и с действителностите на пазара на труда, че заплашва конкурентоспособността на българската стопанска система и че налива масло в огъня на инфлационната серпантина.
През актуалната година Асоциацията ще работи извънредно интензивно по още 3 основни целта. Това са възстановяване на бизнес климата, развиването на финансовия пазар и поддръжката за вложения.
Ускоряването на процеса на присъединение на България към Шенгенското пространство, Еврозоната и Организацията за икономическо сътрудничество и раз ще е с решаващо значение за възстановяване на бизнес климата, смятат представители на АИКБ. В допълнение към тази основна задача би трябвало да се работи и за ускорено създаване на електронното ръководство, понижаване на регулаторната тежест посредством свеждане на регулациите до минимално изискуемите от правото на Европейски Съюз, както и използване на разходопокривния принцип при установяване на всички държавни и общински такси.
Решенията на АИКБ за развиване на финансовия пазар включват рационализиране на нормативната уредба за ограничение на свръхрегулациите, опростяване, улеснение и автоматизиране на процедурите, възстановяване на условия за финансиране на дребния и междинния бизнес, листване на държавни компании на борсата и други.
Подкрепата за вложения може да се реализира посредством сполучливо пускане на осъществяването на европейските стратегии и планове за интервала 2021-2027 година, както и на Плана за възобновяване и резистентност.
По време на събитието бяха показани и разисквани още Стратегически проект за развиване на земеделието и селските региони, опциите които ПВУ дава за развиване на стабилно земеделие, процедурите, свързани с възстановяване на връзката сред бизнеса и образованието и Програмата за развиване на човешките запаси.
Участие в срещата взеха представители на Министерство на труда и обществената политика, Министерство на нововъведенията и растежа, Министерство на земеделието, Агенция по заетостта и Изпълнителна организация „ Програма за обучение “.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ