Индивидът, а не семейството, е новото ядро на обществото
Преобразуването на човечеството, което се прави пред очите ни и с наше директно присъединяване (и като субекти, и като обекти, освен това и двете функции ги изпълняваме отчасти осъзнато, отчасти неосъзнато, колкото и обидно да ни е това) не се лимитира само до пренастройването на публичните връзки и тяхното пригаждане към новите потребности на новите технологии. Променя се самата обществена конструкция на човечеството (строго казано, това е естествено, тъй като комплексната промяна на личността неизбежно трансформира и структурите, създавани от нея) и главните детайли от обществото, където има по нов метод изграждащи се връзки.
Най-малкото обществената конструкция на човечеството се добавя от кардинално нови нива, освен това последните “се доизграждат” както изпод, по този начин и от горе (за надстройката на обществената конструкция на човечеството отгоре) - е кардинално ново наддържавно ниво, образуване на световна ръководеща класа.
Както и доста хора от моето и по-старите генерации, добре помня руския девиз “Семейството е ядро на обществото!”. Както и доста други лозунги от късния Съветски съюз, той наподобява на хората, не запомнили тъгата на раждането на новата, руска цивилизация, явна констатация на действителност, която по принцип няма никаква опция. Човекът, който не е основал семейство към зрелост, се възприема като нещо извънредно, необичайно и при всеки случай заслужаващо нараснало внимание, поддръжка и състрадание. Но времената са се трансформирали и този руски девиз, както и доста други, ненадейно се напълват със наличие, за което членовете на “твърде хуманната, с цел да победи” руска цивилизация просто не са можели да се досетят поради своя витален опит.
Днешното общество (дори съветското, при целия блян към традициите и консерватизма), образно показва нещо изцяло друго: неговото ядро към този момент от много от дълго време не е фамилията, а индивидът.
Дори и когато този субект образува семейство, той резервира в неговите рамки висока личностна автономност и за разлика от относително скорошното минало, не се разтваря в това ново качество.
Днешното семейство, като предписание, е точно съюз на усещащи се свободни (макар и всекидневно не такива) характерности (равнището на развиването им в този подтекст няма значение), а не качествено отличаващ се от обособената персона неразлъчен обществен организъм.
Отчасти това е провокирано от приспособяването на публичната просвета не към осведомителните технологии, а единствено към по-дългата дълготрайност на живота. Ако в средата на XIX век обещанието за “любов до гроб” даже в развитите страни има безусловно значение (в Англия междинната дълготрайност на живота е 33 години, в Белгия - 32, в Холандия е 34 година, във Франция през 1861-1865 година - по-малко от 40 години, а в Русия през 1896 - 32 години), то към този момент към началото на ХХ век хората с помощта на достиженията на хигиената и медицината стартират всеобщо да доживяват до дълбокото изменение на своя темперамент и мироглед по отношение на възрастта.
Съответно, в случай че членовете на фамилията се трансформират прекомерно мощно и в разнообразни направления, бракът се разпада или се трансформира допълнително или по-малко делово партньорство на независими и прочувствено малко зависещи един от различен човеци. Наистина, преди настъпването на осведомителната гражданска война, разрешила на живеещите дружно хора да съществуват в разнообразни осведомителни пространства, такова разнопосочно изменение е затруднено от техните справедливи взаимни въздействия един към различен.
Затова главната причина за превръщането в изходното ядро на обществото не на фамилията, а на обособения човек се заключва въпреки всичко в изменението на метода на живот под въздействие на осведомителните технологии (все отново продължителността на живота е скочила точно през индустриалната ера, само че поради запазването на единното фамилно осведомително пространство не съумява значително да трансформира фамилната институция). Само опцията (а в избрана степен и неизбежността) за живот в разнообразни осведомителни среди при актуалния живот и водене на общо домакинство, предоставена от актуалната активност на връзката и актуалните технологии, основава всеобща опция за разнопосочна еволюция на характерите и мирогледа на членовете от едно и също семейство.
Елена Ларина отбелязва: „ в миналото единният Интернет от ден на ден се разпада на обособени клъстъри и фрагменти, които са малко взаимосвързани “, а обществото, употребяващо Интернет, се разпада на съответните „ клъстъри и фрагменти “, защото членовете му са насочени към сегменти от Интернет които са комфортни за тях и в доста връзки живеят в тях.
„ Границите се обрисуват даже в границите на фамилии, другари и родственици, основно в сходство с културните ориентации, политическите убеждения, естеството на заниманието. Въпреки че официално законът за петте ръкостискания продължава да работи в Интернет, повече от 2/ 3 от потребителите на интернет в развитите страни даже не избират номера на Дънбар, като поддържат действителен, повече или по-малко непрекъснат контакт с по-малко от 150 души.
Това наподобява е ясна проява на обстоятелството, че атомизирането на обществото, подбудена от разпространяването и развиването на осведомителните технологии, подкопава силата освен на огромните, само че и на изначалните обществени организми: освен партии, синдикати, трудови колективи и публични сдружения, само че и самото семейство и е обективно обусловено.
Превод: В. Сергеев
Най-малкото обществената конструкция на човечеството се добавя от кардинално нови нива, освен това последните “се доизграждат” както изпод, по този начин и от горе (за надстройката на обществената конструкция на човечеството отгоре) - е кардинално ново наддържавно ниво, образуване на световна ръководеща класа.
Както и доста хора от моето и по-старите генерации, добре помня руския девиз “Семейството е ядро на обществото!”. Както и доста други лозунги от късния Съветски съюз, той наподобява на хората, не запомнили тъгата на раждането на новата, руска цивилизация, явна констатация на действителност, която по принцип няма никаква опция. Човекът, който не е основал семейство към зрелост, се възприема като нещо извънредно, необичайно и при всеки случай заслужаващо нараснало внимание, поддръжка и състрадание. Но времената са се трансформирали и този руски девиз, както и доста други, ненадейно се напълват със наличие, за което членовете на “твърде хуманната, с цел да победи” руска цивилизация просто не са можели да се досетят поради своя витален опит.
Днешното общество (дори съветското, при целия блян към традициите и консерватизма), образно показва нещо изцяло друго: неговото ядро към този момент от много от дълго време не е фамилията, а индивидът.
Дори и когато този субект образува семейство, той резервира в неговите рамки висока личностна автономност и за разлика от относително скорошното минало, не се разтваря в това ново качество.
Днешното семейство, като предписание, е точно съюз на усещащи се свободни (макар и всекидневно не такива) характерности (равнището на развиването им в този подтекст няма значение), а не качествено отличаващ се от обособената персона неразлъчен обществен организъм.
Отчасти това е провокирано от приспособяването на публичната просвета не към осведомителните технологии, а единствено към по-дългата дълготрайност на живота. Ако в средата на XIX век обещанието за “любов до гроб” даже в развитите страни има безусловно значение (в Англия междинната дълготрайност на живота е 33 години, в Белгия - 32, в Холандия е 34 година, във Франция през 1861-1865 година - по-малко от 40 години, а в Русия през 1896 - 32 години), то към този момент към началото на ХХ век хората с помощта на достиженията на хигиената и медицината стартират всеобщо да доживяват до дълбокото изменение на своя темперамент и мироглед по отношение на възрастта.
Съответно, в случай че членовете на фамилията се трансформират прекомерно мощно и в разнообразни направления, бракът се разпада или се трансформира допълнително или по-малко делово партньорство на независими и прочувствено малко зависещи един от различен човеци. Наистина, преди настъпването на осведомителната гражданска война, разрешила на живеещите дружно хора да съществуват в разнообразни осведомителни пространства, такова разнопосочно изменение е затруднено от техните справедливи взаимни въздействия един към различен.
Затова главната причина за превръщането в изходното ядро на обществото не на фамилията, а на обособения човек се заключва въпреки всичко в изменението на метода на живот под въздействие на осведомителните технологии (все отново продължителността на живота е скочила точно през индустриалната ера, само че поради запазването на единното фамилно осведомително пространство не съумява значително да трансформира фамилната институция). Само опцията (а в избрана степен и неизбежността) за живот в разнообразни осведомителни среди при актуалния живот и водене на общо домакинство, предоставена от актуалната активност на връзката и актуалните технологии, основава всеобща опция за разнопосочна еволюция на характерите и мирогледа на членовете от едно и също семейство.
Елена Ларина отбелязва: „ в миналото единният Интернет от ден на ден се разпада на обособени клъстъри и фрагменти, които са малко взаимосвързани “, а обществото, употребяващо Интернет, се разпада на съответните „ клъстъри и фрагменти “, защото членовете му са насочени към сегменти от Интернет които са комфортни за тях и в доста връзки живеят в тях.
„ Границите се обрисуват даже в границите на фамилии, другари и родственици, основно в сходство с културните ориентации, политическите убеждения, естеството на заниманието. Въпреки че официално законът за петте ръкостискания продължава да работи в Интернет, повече от 2/ 3 от потребителите на интернет в развитите страни даже не избират номера на Дънбар, като поддържат действителен, повече или по-малко непрекъснат контакт с по-малко от 150 души.
Това наподобява е ясна проява на обстоятелството, че атомизирането на обществото, подбудена от разпространяването и развиването на осведомителните технологии, подкопава силата освен на огромните, само че и на изначалните обществени организми: освен партии, синдикати, трудови колективи и публични сдружения, само че и самото семейство и е обективно обусловено.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ