Преобладаващата част от предприятията (60%) се определят на ниско и

Преобладаващата част от предприятията (60%) се дефинират на ниско и умерено ниско равнище на цифровизация, а 40% се дефинират с умерено високо (32%) и високо равнище на цифровизация (8%). С ниско равнище на цифровизация се дефинират най-вече от предприятията в хранително-вкусовата и преработвателната индустрия. С релативно високо равнище на цифровизация се дефинират най-вече от предприятията в секторите: произвеждане на ел. съоръжения; произвеждане на съществени химични вещества; бои и лакове; произвеждане на хартия и картон; търговия на едро и дребно; хотелиерство и ресторантьорство. По-големите предприятия и тези с задгранично присъединяване са с по-високо равнище на цифровизация спрямо по-малките. Дългосрочни тактики за дигитален преход и цифрова промяна, имат към една четвърт (23%) от изследваните предприятия. Това демонстрират резултатите от извършените разбори и изследвания в границите на план „ Готови за цифрова промяна “, реализиран от Българската стопанска камара (БСК), в партньорство с Министерството на труда и обществената политика (МТСП) и Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ). Проектът е финансиран със средства от Оперативна стратегия „ Развитие на човешките запаси “ 2014-2020 и цели повишение на характерните цифрови умения на работната мощ в 16 стопански дейности/поддейности по КИД 2008.   Проучването е осъществено посредством онлайн платформа за проучване, като в проучването са обхванати 1460 респонденти от 103 предприятия в 16 стопански действия (сектори). Резултатите са систематизирани от секторни комисии с присъединяване на 150 мениджъри, експерти „ Човешки запаси “, представители на обществените сътрудници и просветителни институции. На база резултатите от изследването са направени 16 секторни отчета за положението и потребностите от развиване на цифровите умения на работната мощ. Дефицити в цифровите умения Само 19% от участниците в проучването покриват изискваното равнище на цифрова подготвеност за заеманата от тях основна служба. Анализът на действително притежаваните цифрови умения демонстрира, че равнищата на предлаганите общи и характерни умения са по-ниски от търсените с една или две степени. Това се следи най-много при общите умения, до момента в който при характерните разликите са по-малки. Недостиг на общи умения се следи най-много в следните области на цифрова подготвеност (DigComp): „ Грамотност, обвързвана с информация и данни “ (оценяване и ръководство на данни, информация и цифрово съдържание); „ Комуникация и съдействие “ (взаимодействие и съдействие посредством цифрови технологии); „ Безопасност “ (защита на устройства, отбрана на персонални данни и поверителност); „ Решаване на проблеми “ (идентифициране на потребностите и софтуерни решения, идентифициране на пропуски в цифровата компетентност). Недостиг на характерни умения се следи при: работа с е-таблици и бази от данни; работа със профилиран програмен продукт и системи; работа с облачни технологии; потребление на антивирусни програми; инсталиране на софтуери и драйвери, работа с диагностични системи; приложения и системи за връзка и решение на проблеми с далечен достъп; задаване на тактики за дигитализация; изследване на пазарния капацитет посредством цифрови средства; реализиране на продажби по електронен път и др.  Какво затруднява или би затруднило по-нататъшното въвеждане на  нови цифрови технологии в предприятията? Недостатъчните средства за вложение в цифровизация (79%), неналичието на дълготрайна тактика (69%) и незадоволителна подготовка и умения на чиновниците (68%) са трите водещи бариери пред въвеждането на нови цифрови технологии в предприятията, демонстрира изследването на БСК. Сред пречките пред бъдещата цифровизация са още незадоволителната зрялост на употребяваните технологии (61%), психически бариери у чиновниците (55%) и налагаща се смяна в бизнес моделите и системите за ръководство (49%). За 42% от участниците в изследването дигитализацията не е измежду настоящите цели на компанията, която съставляват. Кои са психическите бариери у чиновниците при въвеждането на нови цифрови технологии? Безпокойство за липса на познания, умения и опит (69%), липса на информация за изгодите и резултатите от дигитализацията (61%) и тревога за способността да отговорят на новите условия (61%) са водещите три психически бариери у чиновниците при въвеждането на нови цифрови технологии. За 54% от участниците в анкетата преграда е страхът от незнайното, а 51% се тормозят от нуждата от полагане на спомагателни старания. Безпокойство за запазването на работното място е налице у 48% от участниците в изследването, а съмнение към новите технологии изпитват 39%. 38% от интервюираните считат, че измежду психическите бариери е незаинтересоваността и неналичието на мотивация, а съгласно 33% това е стремежът към непоклатимост и запазване на статуквото. Заплаха за персоналните ползи и известност виждат 23% от участниците в изследването, а 15% показват неналичието на визия за бъдещото положение на предприятието. Какви технологии употребяват или възнамеряват да внедрят предприятията? Преобладаващата част от интервюираните предприятия показват, че употребяваните от тях цифрови технологии са датчици за вписване на информация (77%), системи за обмисляне на ресурсите в предприятието - ERP (70%) и системи за ръководство на взаимоотношенията с клиентите – CRM (69%). Сравнително висок е процентът и на употребяващите мобилни приложения (65%), облачни калкулации (59%) и цифрова съгласуваност и/или Интернет на нещата (51%). 42% от интервюираните заявяват, че употребяват програмен продукт и системи за киберсигурност, а 36% - киберфизични системи. Роботи в активността си употребяват 15% от интервюираните, а 3D принтирането е измежду софтуерната осигуреност на едвам 7% от фирмите. Най-голям интерес за предприятията съставляват системите за киберсигурност – 45% от интервюираните възнамеряват да влагат в такова съоръжение. Цифровата съгласуваност и/или Интернет на нещата, както и киберфизичните системи са част от бъдещите вложения на 40% от участниците в изследването. На последващо място по капиталов интерес се подреждат облачните калкулации (38%), роботите (37%) и мобилните приложения (30%). Всеки пети възнамерява да влага в ERP (21%), ERM (20%) или датчици за регистрация на информация (19%), а 3D принтирането е в областта на интерес на едвам 11% от участниците в изследването. Основни заключения и рекомендации Преобладаващата част от предприятията в 16-те бранша, изключително дребните и междинни предприятия (МСП), не са задоволително готови и изостават в реализирането на цифровия преход. Над 90% от работните места изискват характерни типове цифрови умения. В същото време, съществуват обилни пропуски в цифровите умения на работната мощ. В резултат на пандемията се изостри към този момент съществуващият дефицит на умения в региона на цифровите технологии, и се появиха нови неравенства, защото доста хора не разполагат с нужното равнище на цифрови умения или заемат работни места в предприятия, които изостават в цифровизацията. Фокусът би трябвало да се насочи освен към технологиите, а и към хората (управление на смяната и прехода, минимизиране на бариерите, мотивация). Необходими са: Нова тактика за уменията, групови дейности и активизиране на институциите, бизнеса, обществените сътрудници, заинтригуваните страни за осъществяване на задачите и рекомендациите в Европейската стратегия за уменията (2020 - 2027). Трябва да се сътвори на практика механизми за гарантиране правото на хората да развиват своите умения през целия си живот в среда, в която непрекъснатото учене се е трансформирало в норма. Подобряване на системите за разбор и прогнозиране за цифровите уменията и превръщането им в основата на стратегиите за образование, подготовка и преквалификация. Прогнозиране на бъдещите трендове и по-задълбочено обмисляне и консолидиране на дигитализацията в корпоративните тактики. Задълбочен разбор на бариерите към придобиване на STEM квалификации в младежите и предприемане на ограничения за повишение привлекателността на специалностите и професионалното обучение и образование (ПОО) в тази област.  Ориентиране на ПОО и висшето обучение към бъдещето. Интегриране на формалното и неофициалното обучение и образование. Развиване на гъвкави и адаптивни мрежи от микроквалификации и микрокредити за придобиване и валидиране на цифрови компетентности. Финансова поддръжка и действителни тласъци за работодателите, изключително МСП, с цел да се обезпечи редовно интензивно фирмено образование за справяне с дефицита на умения в региона на ИКТ. Насърчаване на съдействието, сдружаването и активизирането на частните вложения в построяването на секторни и районни мрежи, клъстери, центрове за цифрови нововъведения и развиване на цифрови умения. Насърчаване на съдействието сред поколенията на работното място, поощряване на трансверсалното (свързващото) менторство и „ цифровото доброволчество “.

[1] Общият общ брой от процентите надвишава 100%, защото участниците са давали по повече от един отговор