Пренасяме се в годините на стара София, когато столицата е

Пренасяме се в годините на остаряла София, когато столицата е била извънредно красива и аристократична с творбите на европейските архитекти и е приличала доста повече на централноевропейска столица, каквото е мястото, което заслужава. Всичко това оживява върху контурите на настояща София. Един проектант е осъществил особен и доста автентичен план.

Тодор Войников е архитектът, който съживява остаряла София, по метода на аксонометрията, като разполага към този момент несъществуващи здания върху контурите на настоящия град, правейки образна параленост на минало и настояще.

Тодор Войников: " Това е смисълът на града. Това наслоение на столетия, което може да се усети, да се види, да се почувства, това е успеха над времето. Нищо друго не дава на хората по-голямо самочувствие от това да се усетят като спечелили над времето, над течение на времето. "

Десислава Димитрова е сътрудник проектант, който желае да разпространява творбата на проектант Войников.

Десислава Димитрова: " С щрих е показана в алено постройката, която е сега в София. Със светлосенки и акцент към предишното е постройката, която е била на нейно място.



В продължение на 15 години проектант Войников събира информация, материали, фотоси, свързани с историята на София. А резултатът е книгата " Драски по софийските работи ". Забележителното в нея е, че е начертана, изрисувана и оцветена напълно на ръка, а в света на технологиите това е все-по скъпо и рядко.

Тодор Войников: " Когато в тази конюнктура се появи нещо на ръка, нещо ръчно, става малко като екзотика, прави усещане. Някак си хората считат, че ръката е по-близо до сърцето от компютъра. И че е по-искрено. Все отново дълги години, дълги епохи, любовните писма не са се пишели на компютър. "

Драските от книгата стават част от пътуваща галерия. А проектант Десислава Димитрова е куратор на изложбата.

" Реших, че непременно би трябвало да намерим създателя, да се срещна с него и неговата книга да се усили мащаба на неговото творчество и опцията тя да пътува с беседи. "



Главните герои в книгата са емблематични здания, места и персони.

Тодор Войников: " Петко Каравелов е живеел в една турска къща, едноетажна. Тя от дълго време я няма. Не можем да знаем какво е представлявала. Славейков също живее в остаряла турска къща, едноетажна, несъмнено. Но тези, да кажем, най-богатата къща, която съперничи на царския замък, това е на Иван Евстратиев Гешов на " Цар Освободител ".

По драските можем да се ориентираме къде са се намирали Арменското кафене, хотел " България ", бирария " Червен рак ", сладкарница " Роза ", където Елин Пелин написа " Андрешко ", места, на които интелектуалци, създатели, държавници, бохеми, са се срещали.

Тодор Войников: От средата на XIX век, то потегля и от Париж, и от кафенетата, са безусловно културни клубове. Т.е. желая да кажа, че от кафенето " Цар Освободител ", писателското кафене, кафене " България ", градското казино, които са били интелектуални съсредоточия, няма една фотография. Никой не е влезнал с един фотоапарат вътре и да снима интериора.

София е от дребното градове в Европа със следи от толкоз разнообразни столетия на едно място - архитектура от римско, османско, царско, социалистическо и съвременно време.



Тодор Войников: Всички намеси са завоевателни. Римската империя идва като поробител, османската идва като поробител, районната мощ България и тя е поробител.

С " драските " проектант Войников ни припомня кои в действителност сме и за какво е значимо това.

Тодор Войников: Въобще народ, лишен от предишното си, от традициите си, е наказан да страда от доста съществени психически, по този начин катаклизми, проблеми. Връзката с предишното е извънредно значима. Тя е толкоз значима, колкото връзката със земята.

Тодор Войников не стопира да твори. Той приготвя и карти на Османска и остаряла София, на Варна и на Велико Търново. И в ръцете му оживяват фасади, улици и пространства, носещи паметта, архитектурата и хубостта от предишното.