Московски мираж
Преминаването през Спаските порти крие прочут риск, отбелязва през 1802 година британският странник Едуард Даниел Кларк, защото и най-високопоставените непознати сановници или публични посетители на съветския самовластник попадат в клопката на натрапчиво привидение, наричано " кремълската Фата Моргана ".
Става дума за мираж, оптично събитие, дължащо се на особеното деформиране на слънчевите лъчи от червеникавите кремълски стени, в резултат на което ярката светлина тихо пробягва пред непривикналия поглед на задморския посетител, приемайки най-причудливи форми, като че ли той се озовава в Елсинор, малко преди появяването на сянката на починалия датски крал в " Хамлет ". По-лошото, написа Кларк, е, че тази политическа театрална находка – Фата Морганата на осемнайсетте кули на Кремъл (една скъпоценна привидно кутийка) – не просто мами взора на новодошлия, само че и постоянно го лишава от самокритика, населявайки даже най-вироглавите и дебели глави с призрачни очаквания и неизпълними упования. Нещо, което несъмнено дава късмет на съветския цар, явявайки се в ореола на беломраморната Георгиевска зала с оранжево-черната ѝ мебел или пък в осветената до болежка Андреевска зала, да завоюва лесни дипломатически победи.
Не знам по какъв начин тъкмо министър председателят Борисов е минал Спаските порти на Кремъл, допускам с конвой от черни лимузини, чиито водачи от службите са най-наясно с кремълския мираж. Москва обичайно държи на режисурата си. Онова, което е надалеч по-важно, е следното –
по какъв начин българският политически мираж кореспондира или бива размит в московския
В него – възпроизведем ли видението на президента Радев, против което министър председателят явно няма нищо срещу – Бойко Борисов кара каруцата постоянно самичък. Следователно той би трябвало да мине Спаските порти, размахвайки бич в ръка, а пък откъм гърба на каруцата да са натоварени потребните в тази ситуация отраслови министри. С което стигаме до архетипа на български мираж.
Провинциален облик, отзвук от андрешковщина: тиня, тресавище, порутена крайпътна гара с австроунгарска изработка и комунистическа занемара, над което наложително плющи бич.
Толкоз по българския мираж за автокрацията, да се върнем към московската Фата Моргана.
От нея, предвид на бързото редуциране на визитата на премиера Борисов, станаха явни най-малко няколко " изкривявания ".
Първо, " кривналата " към България тръба на " Турски поток ", съгласно великодушното заричане на президента Путин, небрежно бе " изправена " в известието на представителя на Кремъл Дмитрий Песков. Сиреч – нищо не е сигурно; желаете, само че и други желаят, така че ще забележим (в взаимозависимост от останалите неща в пакета). Което още по-бързо разсейва илюзиите, че сходна договореност би станала допустима след едно посещаване на Борисов в Кремъл или пък след едночасов диалог сред Путин и Ердоган, защото сметките по този план за десетки милиарди евро са направени много от дълго време. И предлагането е държано в шепа още преди да бъде трупнато на масата, ведно с надалеч по-изгодни за Москва планове.
И така, на второ място, стигаме до натрапчивото привидение за площадката на " Белене ", този " перпетуум-мобиле " по пилеене на роден публичен запас, който още веднъж е в центъра на московската Фата Моргана. Уж планът ще е на чисто пазарен принцип, само че не щеш ли обилно ни се " опрощават " едни 90 млн. $ от съветски лихви, с които положителният Путин желае да зариби постоянно извръщащите се българи, налели в последно време още 3 милиарда лева в блатото на АЕЦ " Белене ", без да съзират даже светлинка за допустима възвръщаемост. С оглед на казаното на представителя на Кремъл, очевидно точка първа (тръбата към " Турски поток " ) е тясно обвързана с точка втора (АЕЦ " Белене " ). И по този начин още един мираж се разсейва.
На трето място идва
най-голямата съветска инвестиция в България
– по думите на Владимир Путин – придобиването на 300 000 парцела в страната ни от жители на Русия, и то на стойност 5 милиарда евро. Плашеща инвестиция по отношение на мащабите на България. И тя най-добре демонстрира по какъв начин московските миражи затулват българските.
Погледнато от София, българите желаят посредством договарянията с Кремъл да си подсигуряват увеличението на доставките на природен газ и да имат нови доходи от директни такси.
Погледнато от Москва, тази нова тръба въобще не значи, че цените на природния газ за България ще бъдат понижени, нито пък тези на директните такси – увеличени.
От нашата (зрителна) тръба ние виждаме газ, доходи от такси и вероятно – частен план за " Белене ".
Кремъл вижда обаче налагане на своите условия: ново придърпване на България и въвличане в непостижими за нашите мащаби нуклеарни планове с държавна гаранция. Разрастване на съветското въздействие и изкупуване на България. Парче по парче.
Мрежата за идващите пет години е хвърлена
И е видно, че Путин, убеден в себе си, по никакъв начин не бърза.
Хърватският класик Мирослав Кърлежа в невероятната си книга " Москва 1925 " написа, че " в Русия има една-единствена константа: времето не е пари. Към понятието време там всички се отнасят индиферентно ".
Парите обаче в никакъв случай не са " московски мираж ".
Текстът е от портала " Култура "
Става дума за мираж, оптично събитие, дължащо се на особеното деформиране на слънчевите лъчи от червеникавите кремълски стени, в резултат на което ярката светлина тихо пробягва пред непривикналия поглед на задморския посетител, приемайки най-причудливи форми, като че ли той се озовава в Елсинор, малко преди появяването на сянката на починалия датски крал в " Хамлет ". По-лошото, написа Кларк, е, че тази политическа театрална находка – Фата Морганата на осемнайсетте кули на Кремъл (една скъпоценна привидно кутийка) – не просто мами взора на новодошлия, само че и постоянно го лишава от самокритика, населявайки даже най-вироглавите и дебели глави с призрачни очаквания и неизпълними упования. Нещо, което несъмнено дава късмет на съветския цар, явявайки се в ореола на беломраморната Георгиевска зала с оранжево-черната ѝ мебел или пък в осветената до болежка Андреевска зала, да завоюва лесни дипломатически победи.
Не знам по какъв начин тъкмо министър председателят Борисов е минал Спаските порти на Кремъл, допускам с конвой от черни лимузини, чиито водачи от службите са най-наясно с кремълския мираж. Москва обичайно държи на режисурата си. Онова, което е надалеч по-важно, е следното –
по какъв начин българският политически мираж кореспондира или бива размит в московския
В него – възпроизведем ли видението на президента Радев, против което министър председателят явно няма нищо срещу – Бойко Борисов кара каруцата постоянно самичък. Следователно той би трябвало да мине Спаските порти, размахвайки бич в ръка, а пък откъм гърба на каруцата да са натоварени потребните в тази ситуация отраслови министри. С което стигаме до архетипа на български мираж.
Провинциален облик, отзвук от андрешковщина: тиня, тресавище, порутена крайпътна гара с австроунгарска изработка и комунистическа занемара, над което наложително плющи бич.
Толкоз по българския мираж за автокрацията, да се върнем към московската Фата Моргана.
От нея, предвид на бързото редуциране на визитата на премиера Борисов, станаха явни най-малко няколко " изкривявания ".
Първо, " кривналата " към България тръба на " Турски поток ", съгласно великодушното заричане на президента Путин, небрежно бе " изправена " в известието на представителя на Кремъл Дмитрий Песков. Сиреч – нищо не е сигурно; желаете, само че и други желаят, така че ще забележим (в взаимозависимост от останалите неща в пакета). Което още по-бързо разсейва илюзиите, че сходна договореност би станала допустима след едно посещаване на Борисов в Кремъл или пък след едночасов диалог сред Путин и Ердоган, защото сметките по този план за десетки милиарди евро са направени много от дълго време. И предлагането е държано в шепа още преди да бъде трупнато на масата, ведно с надалеч по-изгодни за Москва планове.
И така, на второ място, стигаме до натрапчивото привидение за площадката на " Белене ", този " перпетуум-мобиле " по пилеене на роден публичен запас, който още веднъж е в центъра на московската Фата Моргана. Уж планът ще е на чисто пазарен принцип, само че не щеш ли обилно ни се " опрощават " едни 90 млн. $ от съветски лихви, с които положителният Путин желае да зариби постоянно извръщащите се българи, налели в последно време още 3 милиарда лева в блатото на АЕЦ " Белене ", без да съзират даже светлинка за допустима възвръщаемост. С оглед на казаното на представителя на Кремъл, очевидно точка първа (тръбата към " Турски поток " ) е тясно обвързана с точка втора (АЕЦ " Белене " ). И по този начин още един мираж се разсейва.
На трето място идва
най-голямата съветска инвестиция в България
– по думите на Владимир Путин – придобиването на 300 000 парцела в страната ни от жители на Русия, и то на стойност 5 милиарда евро. Плашеща инвестиция по отношение на мащабите на България. И тя най-добре демонстрира по какъв начин московските миражи затулват българските.
Погледнато от София, българите желаят посредством договарянията с Кремъл да си подсигуряват увеличението на доставките на природен газ и да имат нови доходи от директни такси.
Погледнато от Москва, тази нова тръба въобще не значи, че цените на природния газ за България ще бъдат понижени, нито пък тези на директните такси – увеличени.
От нашата (зрителна) тръба ние виждаме газ, доходи от такси и вероятно – частен план за " Белене ".
Кремъл вижда обаче налагане на своите условия: ново придърпване на България и въвличане в непостижими за нашите мащаби нуклеарни планове с държавна гаранция. Разрастване на съветското въздействие и изкупуване на България. Парче по парче.
Мрежата за идващите пет години е хвърлена
И е видно, че Путин, убеден в себе си, по никакъв начин не бърза.
Хърватският класик Мирослав Кърлежа в невероятната си книга " Москва 1925 " написа, че " в Русия има една-единствена константа: времето не е пари. Към понятието време там всички се отнасят индиферентно ".
Парите обаче в никакъв случай не са " московски мираж ".
Текстът е от портала " Култура "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ