`Възхвала на Ханс Аспергер` - разказ за аутизма, любовта, семейството, отговорността, свободата |
Премиерата на книгата „ Възхвала на Ханс Аспергер " в наличието на създателя Златко Енев е довечера от 19:00 ч. в Casa Libri на ул. " Цар Асен " 64!
„ Това е несъмнено един от най-откровените, мъчителни (но и в това време ведри), смели, задълбочени, зрели, почтени и човешки разкази за родителството, които съм чела. Казвам го без никакво пресилване и възторг. Най-общо това е историята на фамилията на Златко Енев, публицист и издател, живеещ от дълги години в Берлин, татко на две деца, с щерка аутист. Няма го по този начин присъщия храбър колорит, нито обезсърчение и самосъжаление поради тежката история. Има обич, топлина, мисъл, знания, неприкритост, достойнство, аналитичност. Има и вяра, примирение, приемане. Има приети неточности, напълно осъзнати и изказани, изговорени, само че не с цел да провокират състрадание или драматизъм, а с цел да дадат кураж и информация на хора, които минават през това…
И не, това не е просто роман за аутизма, а и за любовта, самоприемането, приемането на другите, фамилията, узряването, взаимността, отговорността, свободата. Разказ за живота. ”
Златко Енев е роден в Преслав през 1961 година Завършва философия в СУ „ Св. Климент Охридски “. От 1990 година насам живее и работи в Берлин, откъдето издава електронното списание „ Либерален обзор “. Писателското му творчество обгръща шест книги, издадени в България, някои от тях преведени на разнообразни езици: фантастичната трилогия за деца и възрастни „ Гората на призраците “ (2001), „ Паркът на призраците “ (награда на Съюз на българските писатели за най-хубава детска книга за 2003), „ Пустинята на призраците “ (2005); романа, „ Една седмица в парадайса “ (Колибри, 2003); есеистичния алманах „ Жегата като олицетворение на българското “ (2009) и романа „ Реквием за никого “ (2011). Части от детските му книги са включени в читанката за четвърти клас на българските начални учебни заведения.
В последната си книга, Енев разказва действителните проявления на аутизма, като се опира на личния си опит, само че и на погълнатата по наложителност профилирана литература. Прави го с такава страст и почтеност, че няма по какъв начин да не потреперите, осъзнавайки какво е изживяла Леа. Аутизмът не е болест, а психологично положение със свои лични динамичности, кардинално неотстраними. Въпрос на зрялост е човек да одобри, че се бори не „ срещу заболяването “, а за детето си. Обратното значи да остане „ жертва “ на личните и публичните предубеждения...
„ Това е несъмнено един от най-откровените, мъчителни (но и в това време ведри), смели, задълбочени, зрели, почтени и човешки разкази за родителството, които съм чела. Казвам го без никакво пресилване и възторг. Най-общо това е историята на фамилията на Златко Енев, публицист и издател, живеещ от дълги години в Берлин, татко на две деца, с щерка аутист. Няма го по този начин присъщия храбър колорит, нито обезсърчение и самосъжаление поради тежката история. Има обич, топлина, мисъл, знания, неприкритост, достойнство, аналитичност. Има и вяра, примирение, приемане. Има приети неточности, напълно осъзнати и изказани, изговорени, само че не с цел да провокират състрадание или драматизъм, а с цел да дадат кураж и информация на хора, които минават през това…
И не, това не е просто роман за аутизма, а и за любовта, самоприемането, приемането на другите, фамилията, узряването, взаимността, отговорността, свободата. Разказ за живота. ”
Златко Енев е роден в Преслав през 1961 година Завършва философия в СУ „ Св. Климент Охридски “. От 1990 година насам живее и работи в Берлин, откъдето издава електронното списание „ Либерален обзор “. Писателското му творчество обгръща шест книги, издадени в България, някои от тях преведени на разнообразни езици: фантастичната трилогия за деца и възрастни „ Гората на призраците “ (2001), „ Паркът на призраците “ (награда на Съюз на българските писатели за най-хубава детска книга за 2003), „ Пустинята на призраците “ (2005); романа, „ Една седмица в парадайса “ (Колибри, 2003); есеистичния алманах „ Жегата като олицетворение на българското “ (2009) и романа „ Реквием за никого “ (2011). Части от детските му книги са включени в читанката за четвърти клас на българските начални учебни заведения.
В последната си книга, Енев разказва действителните проявления на аутизма, като се опира на личния си опит, само че и на погълнатата по наложителност профилирана литература. Прави го с такава страст и почтеност, че няма по какъв начин да не потреперите, осъзнавайки какво е изживяла Леа. Аутизмът не е болест, а психологично положение със свои лични динамичности, кардинално неотстраними. Въпрос на зрялост е човек да одобри, че се бори не „ срещу заболяването “, а за детето си. Обратното значи да остане „ жертва “ на личните и публичните предубеждения...
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ