Спомените на Мерсия Макдермот за живота й у нас – за пръв път на български език
Премиерата на „ Имало едно време в България “ е на 31 октомври от 18 ч. в зала „ Вяра “ на Столичната община
Излезе от щемпел една невероятна книга на издателство " Синева " – спомените за България на британска писателка и изследователка Мерсия Макдермот, която е емблематично име за генерации българи. В продължение на 17 години тя живее и работи в страната ни, а по-късно посвещава на нея години писателски труд. Няма различен чужденец, който да е направил за България и за нейната национална идея толкоз доста. Влюбена в „ този измъчен и популярен народ – българите “, Мерсия основава невероятната четирилогия – мавзолей на нашите национални герои: биографиите на Васил Левски, Яне Сандански, Гоце Делчев и Димитър Благоев. Както споделя самата тя, и четирите биографии са на " видни български революционери, чийто живот е зависещ на правилото, систематизиран от Яне Сандански: " Да живееш, значи да се бориш. Робът за независимост, свободният за съвършенство ". Мерсия написа книгите си на британски за своите сънародници и ги издава във Англия, с цел да ги запознае с историята, бита и духовността на българите. След това част от тях са преведени и издадени у нас. За страдание, към момента не познаваме в превод книгите й за бита и духовността на българина, за богомилите, за историята на България (ХІV-ХІХ в.). В последните години Мерсия Макдермот работи интензивно с издателството „ Синева, което предложи на читателите биографиите на Димитър Благоев, Яне Сандански и Гоце Делчев. Новата мемоарна книга на Мерсия – „ Имало едно време в България “, се появява на български за пръв път, преводът е на Лиляна Ванова.
Мерсия Макдермот е родена на 7 април 1927 година в Плимут в фамилията на боен хирург и учителка. Завършва съветска лингвистика в Оксфордския университет. Идва за пръв път в България през 1948 година като участник в студентска бригадирска бригада от Оксфорд на градежа на бент. „ Георги Димитров “ (сега „ Копринка “) и това предопределя живота й за години напред. Преминава курс по български език в Лондонския университет и през образователната 1963-1964 година преподава в Английската гимназия у нас, а от 1973 до 1989 година тя живее за непрекъснато и твори в България. Преподава в столичната Английска гимназия до 1979 година, когато пази дисертация в Института по история при Българска академия на науките. Самата тя споделя: „ Преди доста години в Лондон имах опция да защитя дисертация за докторска степен, само че отхвърлих, тъй като от тематиката, която ми бе препоръчана, там се интересуват напълно стеснен кръг експерти. Аз желаех да поучавам моя народ върху българската история. Затова взех решение, че няма смисъл да си изгубвам времето с сходна работа, и се заех с книга за българската история. Сега точно в страната на Паисий Хилендарски имам опция да защитя дисертация, написана съгласно моите разбирания “.
След това (до 1989 г.) Макдермот води курс по „ Национално-освободителното придвижване в Македония “ в Историческия факултет на Софийския университет. Изследва българската история и архивните документи, обикаля цялата страна, посещава съвсем всички места, свързани с изследванията й – по този начин, както надали го е правил някой от личните ни историци. В свое писмо, пратено особено, с цел да бъде оповестено във в. „ Дума “ през 2017 година, тя написа: „ В България доколкото ми беше допустимо, аз посещавах местата, свързани с живота на моите герои... Яне е роден и погубен в Пирин планина, само че тук-там немного налични. Все отново със съдействието на разнообразни хора съумях да отида до доста села. И за мое огромно наслаждение видях един орел, който се виеше във въздуха над гроба на Яне Сандански. Народните песни не лъжат! “.
Книгите на Макдермот са написани със скрупульозността на откривател, въздигащ обстоятелствата в фетиш. В същото време повествованието не е в изсъхнал научен жанр, а притеглят читателя с темпераментността на описа, с доста незнайни даже за българите детайлности от персоналния, публичния и политическия живот на героите си, с препратки от отминали събития към парещи въпроси на нашето съвремие, чиито отговори и през днешния ден пораждат пристрастености. Когато през 2018 година й бе присъдена и оповестена по време на събора на Бузлуджа премията на Българска социалистическа партия за научни и политически разработки „ Димитър Благоев “, тя във видеозапис се обърна към участниците:
„ Драги другарки и приятели,
Искам от все сърце да ви благодаря за тази висока премия, за тази огромна, напълно непредвидена чест. Точно по това време преди 70 години бях в България за пръв път като член на английската младежка бригада " Майор Франк Томпсън ". Ние участвахме в строителството на огромния язовир покрай с. Копринка. За мен висшият миг на това първо престояване в България беше нашата среща с Георги Димитров в двореца " Евксиноград ". С него прекарахме цели два часа и на сбогуване ние му дадохме заричане, че няма да забравим България. Моите книги съставляват осъществяване на това заричане, обещано на Георги Димитров персонално преди толкоз доста години.
Тогава пристигнах в България да вземам участие в градежа на социализма. Биографията на Димитър Благоев написах първо за британските социалисти, те да го вземат като образец, да се учат от него. И през днешния ден, в случай че с тази книга аз мога да допринеса нещичко за делото на Дядо Благоев в България, аз ще бъда безпределно щастлива. Още един път ви благодаря.
Да живее социализмът! “
Дълги години Макдермот е ръководител на Англо-българското сдружение със седалище в Лондон. Тя е задграничен член на Българска академия на науките и лекар хонорис идея на Софийския университет „ Св. Кл. Охридски “. Почетен жител на Карлово и Благоевград, притежател на български високи държавни оценки – Орден на розата, медал „ Кирил и Методий “, медал „ Мадарски конник “. За 24 май 2017 година Министерството на културата на България я удостои с най-високото си отличие, което й бе връчено в Лондон - " Златен век`` с огърлие и грамота.
Само преди дни се простихме с огромния наш публицист акад. Антон Дончев. Затова желая да изтъквам думите на Мерсия за него, които се съдържат в новата книга със спомените й, поместени след красиво и прочувствено изложение на Родопите:
„ Когато за първи път посетих Родопите, малко чужденци бяха стигали по-далече от Бачковския манастир, втори след Рилския по хубост и значение, и ситуиран във вътрешността в зеления лабиринт, недалече от Пловдив. Земята оттатък е най-бедната и най-изостаналата част от България, с висок % на неначетеност преди Втората международна война и доста мюсюлманско население. Никой не мислеше, че там има нещо забавно за гледане и всички ме убеждаваха да не отивам. Чак през 1965 година срещнах един човек, който освен искаше, само че и позитивно беше припрян да ме заведе там. Това беше Антон Дончев, създател на незабравим исторически разказ, чийто британски превод аз се съгласих да коригирам. В последна сметка, романът беше оповестен в Лондон от Петер Оуен през 1967 година под заглавие „ Време за разлъка ”, действието му се развива през 17 в. когато Отоманската империя е във война със западните католически сили, в това число Венеция и се пробва да укрепи южната си част, като принуди българското население на Родопите да одобри исляма, в противоположен случай го чака гибел. Романът споделя сърцераздирателната история на измислена, само че типична котловина, наречена Елинденя, където цели общности са били разпокъсани, защото някои избират да се подчинят и да сменят религията си, до момента в който други отхвърлят твърдо.
„ Време разделно ” е произведение с огромна мощ и хубост, въпреки и тук-там съвсем отвратително трагично, и сигурно си заслужава да бъде прочетено от всеки, който търси метод да вникне в духовната история и специфичния темперамент на Родопския район. Всички места, разказани в романа, от укрепеното имение на турския властник до трите езера, всяко като излязло от баснословен свят и всяко изцяло друго от другите, те се основават на действителни места в покрайнините на Смолян и Антон Дончев реши, че в случай че мога сама с очите си да видя оригиналите, това несъмнено ще ми помогне да коригирам превода. Така при първото ми посещаване в Родопите бях отведена като че ли напряко в тайното сърце на тази доста друга част от България... “
Мерсия в последните години не пътува отвън Англия, само че в телефонните диалози, които съм имала с нея, постоянно съм се изненадвала от чистия български език, който тя приказва и до момента. Не мога до пропусна и още един в действителност героизъм на госпожа Макдермот: на 3 март 2009 година, в деня на Освобождението ни, тя произнася в Европейския парламент в Страсбург слово „ Левски и днешният свят “. Ето няколко цитата от това слово:
„ През 1948 година пристигнах за пръв път в България като студентка. Помагахмe на градежа на язовир „ Копринка ” край Казанлък. Дотогава нищо, напълно нищо не знаех за българската история. Бяхме единствено чули за зверствата след Априлското въстание, само че несъмнено нищо не знаехме за средновековната просвета на България, за революционното придвижване, даже не ми беше ясно, къде тъкмо беше България, когато потеглих от Англия като бригадирка с група от други британски студенти. Понеже следвах съветска лингвистика, знаех най-малко за Инсаров от романа на Тургенев „ В навечерието ”. Знаех, че има български патриоти, чисти хора, които се борят за свободата. Обаче името на Левски, на Раковски, на Ботев още ми бяха непознати. Знаех малко за Берлинския контракт, тъй като учехме за него в учебно заведение. Искам да се извиня пред вас за това, което Англия е направила на България. Може би по тази причина като разбрах, че вашата страна има героична история, когато разбрах, че България е красива страна, желаех да науча повече за България. Обаче не можах да намеря книги в Англия в елементарните библиотеки.
По-късно разбрах, че имало книги, в огромните библиотеки на Британския музей. Разбрах, че има книги, написани от Братя Бъкстон да вземем за пример, само че не можах да намеря книги, разбираеми за елементарния четец. И тогава взех решение като Паисий Хилендарски, че аз самата следва да основа такива книги. Затова започнах да пиша за българската история. А когато разбрах какво Англия и другите велики сили са сторили на един заслужен и безсилен народ, аз желаех да опиша пред света какви премеждия сме ви предизвикали.И видях, че все пак това българите почитат другите нации, не са изпълнени с ненавист към тях… ”. Разбрах, че българите ценят хубавото у другите нации. Най-напред аз написах една история за българите и България по време на турското иго. Когато правех проучвания за тази книга, открих Васил Левски.
„ Когато събирах материал за Левски, аз имах достойнството да подържа в ръката си неговото джобно тефтерче. Това е едно от най-големите съкровища на България, в което той е записал всяка изхарчена стотинка национални пари. За игла, за маслини, даже за една изгубена монета… За всяка стотинка национални пари той се регистрира пред Организацията. А през днешния ден знаем какво става по света? Затова всички би трябвало да знаят за Левски, за неговия образец. Може би най-важното през днешния ден е, като виждаме каква ненавист има сред хората, най-важният завет на Левски: хората могат да живеят спокойно и заедно. И даже да мразиш управниците на една страна, не би трябвало да приемаш нейния народ като провинен за това… Ние знаем, че всички сме братя. Ние, хората, имаме някои идентични гени в родословните си дърветата. Представляваме един свят. Васил Левски е посочил това. Младежта от целия свят обича Че Гевара. А Левски е еднакъв, бих споделила и по-значим от него. Той също заслужава да бъде прочут като Че “…
„ Моята цел беше да направя нещо потребно за България, тъй като ние, англичаните, сме й сторили много несгоди. И да показва най-хубавите български качества пред целия свят като залог за едно по-добро спокойно бъдеще! “
Някой различен да е приказвал по този метод за България в управителна институция на Европейски Съюз? А ето по какъв начин Мерсия се отнася към това, което става през днешния ден в България – както го е споделила в „ Имало едно време в България “:
„ Изглежда доста българи са си фантазирали, че отивайки на запад, и присъединявайки се към Европа, автоматизирано ще получат достъп до ослепителното обилие от потребителски артикули на Запада, без да се лишават от преимуществата на социалистическата стопанска система. Изглежда не им е хрумвало, че в една конкурентна пазарна стопанска система могат да се окажат на дъното, в редиците на непотребните, неспособни да споделят благоденствието, или че индустрията и селското стопанство на тяхната страна могат да западнат и да се срутен до съвсем колониална взаимозависимост от задгранични инвестиции…
Така или другояче България е съвсем неузнаваема за тези от нас, които я познавахме преди 1989 година По всяка възможност и тези читатели, които я познават едвам след 1989 година, ще намерят моите скици от живота тогава също толкоз неразбираеми! Тези мои мемоари са свързани с един, значително липсващ, свят и като такива трябваше да ги запиша. С течение на времето откривам, че обратно на изказванията на Шекспировия Марк Антоний, в действителност тъкмо хубавите мемоари не престават да живеят и аз към момента мисля за България, въпреки и не без горест, като за мястото, където прекарах едни от най-странните, само че най-щастливи години в живота ми “.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Излезе от щемпел една невероятна книга на издателство " Синева " – спомените за България на британска писателка и изследователка Мерсия Макдермот, която е емблематично име за генерации българи. В продължение на 17 години тя живее и работи в страната ни, а по-късно посвещава на нея години писателски труд. Няма различен чужденец, който да е направил за България и за нейната национална идея толкоз доста. Влюбена в „ този измъчен и популярен народ – българите “, Мерсия основава невероятната четирилогия – мавзолей на нашите национални герои: биографиите на Васил Левски, Яне Сандански, Гоце Делчев и Димитър Благоев. Както споделя самата тя, и четирите биографии са на " видни български революционери, чийто живот е зависещ на правилото, систематизиран от Яне Сандански: " Да живееш, значи да се бориш. Робът за независимост, свободният за съвършенство ". Мерсия написа книгите си на британски за своите сънародници и ги издава във Англия, с цел да ги запознае с историята, бита и духовността на българите. След това част от тях са преведени и издадени у нас. За страдание, към момента не познаваме в превод книгите й за бита и духовността на българина, за богомилите, за историята на България (ХІV-ХІХ в.). В последните години Мерсия Макдермот работи интензивно с издателството „ Синева, което предложи на читателите биографиите на Димитър Благоев, Яне Сандански и Гоце Делчев. Новата мемоарна книга на Мерсия – „ Имало едно време в България “, се появява на български за пръв път, преводът е на Лиляна Ванова.
Мерсия Макдермот е родена на 7 април 1927 година в Плимут в фамилията на боен хирург и учителка. Завършва съветска лингвистика в Оксфордския университет. Идва за пръв път в България през 1948 година като участник в студентска бригадирска бригада от Оксфорд на градежа на бент. „ Георги Димитров “ (сега „ Копринка “) и това предопределя живота й за години напред. Преминава курс по български език в Лондонския университет и през образователната 1963-1964 година преподава в Английската гимназия у нас, а от 1973 до 1989 година тя живее за непрекъснато и твори в България. Преподава в столичната Английска гимназия до 1979 година, когато пази дисертация в Института по история при Българска академия на науките. Самата тя споделя: „ Преди доста години в Лондон имах опция да защитя дисертация за докторска степен, само че отхвърлих, тъй като от тематиката, която ми бе препоръчана, там се интересуват напълно стеснен кръг експерти. Аз желаех да поучавам моя народ върху българската история. Затова взех решение, че няма смисъл да си изгубвам времето с сходна работа, и се заех с книга за българската история. Сега точно в страната на Паисий Хилендарски имам опция да защитя дисертация, написана съгласно моите разбирания “.
След това (до 1989 г.) Макдермот води курс по „ Национално-освободителното придвижване в Македония “ в Историческия факултет на Софийския университет. Изследва българската история и архивните документи, обикаля цялата страна, посещава съвсем всички места, свързани с изследванията й – по този начин, както надали го е правил някой от личните ни историци. В свое писмо, пратено особено, с цел да бъде оповестено във в. „ Дума “ през 2017 година, тя написа: „ В България доколкото ми беше допустимо, аз посещавах местата, свързани с живота на моите герои... Яне е роден и погубен в Пирин планина, само че тук-там немного налични. Все отново със съдействието на разнообразни хора съумях да отида до доста села. И за мое огромно наслаждение видях един орел, който се виеше във въздуха над гроба на Яне Сандански. Народните песни не лъжат! “.
Книгите на Макдермот са написани със скрупульозността на откривател, въздигащ обстоятелствата в фетиш. В същото време повествованието не е в изсъхнал научен жанр, а притеглят читателя с темпераментността на описа, с доста незнайни даже за българите детайлности от персоналния, публичния и политическия живот на героите си, с препратки от отминали събития към парещи въпроси на нашето съвремие, чиито отговори и през днешния ден пораждат пристрастености. Когато през 2018 година й бе присъдена и оповестена по време на събора на Бузлуджа премията на Българска социалистическа партия за научни и политически разработки „ Димитър Благоев “, тя във видеозапис се обърна към участниците:
„ Драги другарки и приятели,
Искам от все сърце да ви благодаря за тази висока премия, за тази огромна, напълно непредвидена чест. Точно по това време преди 70 години бях в България за пръв път като член на английската младежка бригада " Майор Франк Томпсън ". Ние участвахме в строителството на огромния язовир покрай с. Копринка. За мен висшият миг на това първо престояване в България беше нашата среща с Георги Димитров в двореца " Евксиноград ". С него прекарахме цели два часа и на сбогуване ние му дадохме заричане, че няма да забравим България. Моите книги съставляват осъществяване на това заричане, обещано на Георги Димитров персонално преди толкоз доста години.
Тогава пристигнах в България да вземам участие в градежа на социализма. Биографията на Димитър Благоев написах първо за британските социалисти, те да го вземат като образец, да се учат от него. И през днешния ден, в случай че с тази книга аз мога да допринеса нещичко за делото на Дядо Благоев в България, аз ще бъда безпределно щастлива. Още един път ви благодаря.
Да живее социализмът! “
Дълги години Макдермот е ръководител на Англо-българското сдружение със седалище в Лондон. Тя е задграничен член на Българска академия на науките и лекар хонорис идея на Софийския университет „ Св. Кл. Охридски “. Почетен жител на Карлово и Благоевград, притежател на български високи държавни оценки – Орден на розата, медал „ Кирил и Методий “, медал „ Мадарски конник “. За 24 май 2017 година Министерството на културата на България я удостои с най-високото си отличие, което й бе връчено в Лондон - " Златен век`` с огърлие и грамота.
Само преди дни се простихме с огромния наш публицист акад. Антон Дончев. Затова желая да изтъквам думите на Мерсия за него, които се съдържат в новата книга със спомените й, поместени след красиво и прочувствено изложение на Родопите:
„ Когато за първи път посетих Родопите, малко чужденци бяха стигали по-далече от Бачковския манастир, втори след Рилския по хубост и значение, и ситуиран във вътрешността в зеления лабиринт, недалече от Пловдив. Земята оттатък е най-бедната и най-изостаналата част от България, с висок % на неначетеност преди Втората международна война и доста мюсюлманско население. Никой не мислеше, че там има нещо забавно за гледане и всички ме убеждаваха да не отивам. Чак през 1965 година срещнах един човек, който освен искаше, само че и позитивно беше припрян да ме заведе там. Това беше Антон Дончев, създател на незабравим исторически разказ, чийто британски превод аз се съгласих да коригирам. В последна сметка, романът беше оповестен в Лондон от Петер Оуен през 1967 година под заглавие „ Време за разлъка ”, действието му се развива през 17 в. когато Отоманската империя е във война със западните католически сили, в това число Венеция и се пробва да укрепи южната си част, като принуди българското население на Родопите да одобри исляма, в противоположен случай го чака гибел. Романът споделя сърцераздирателната история на измислена, само че типична котловина, наречена Елинденя, където цели общности са били разпокъсани, защото някои избират да се подчинят и да сменят религията си, до момента в който други отхвърлят твърдо.
„ Време разделно ” е произведение с огромна мощ и хубост, въпреки и тук-там съвсем отвратително трагично, и сигурно си заслужава да бъде прочетено от всеки, който търси метод да вникне в духовната история и специфичния темперамент на Родопския район. Всички места, разказани в романа, от укрепеното имение на турския властник до трите езера, всяко като излязло от баснословен свят и всяко изцяло друго от другите, те се основават на действителни места в покрайнините на Смолян и Антон Дончев реши, че в случай че мога сама с очите си да видя оригиналите, това несъмнено ще ми помогне да коригирам превода. Така при първото ми посещаване в Родопите бях отведена като че ли напряко в тайното сърце на тази доста друга част от България... “
Мерсия в последните години не пътува отвън Англия, само че в телефонните диалози, които съм имала с нея, постоянно съм се изненадвала от чистия български език, който тя приказва и до момента. Не мога до пропусна и още един в действителност героизъм на госпожа Макдермот: на 3 март 2009 година, в деня на Освобождението ни, тя произнася в Европейския парламент в Страсбург слово „ Левски и днешният свят “. Ето няколко цитата от това слово:
„ През 1948 година пристигнах за пръв път в България като студентка. Помагахмe на градежа на язовир „ Копринка ” край Казанлък. Дотогава нищо, напълно нищо не знаех за българската история. Бяхме единствено чули за зверствата след Априлското въстание, само че несъмнено нищо не знаехме за средновековната просвета на България, за революционното придвижване, даже не ми беше ясно, къде тъкмо беше България, когато потеглих от Англия като бригадирка с група от други британски студенти. Понеже следвах съветска лингвистика, знаех най-малко за Инсаров от романа на Тургенев „ В навечерието ”. Знаех, че има български патриоти, чисти хора, които се борят за свободата. Обаче името на Левски, на Раковски, на Ботев още ми бяха непознати. Знаех малко за Берлинския контракт, тъй като учехме за него в учебно заведение. Искам да се извиня пред вас за това, което Англия е направила на България. Може би по тази причина като разбрах, че вашата страна има героична история, когато разбрах, че България е красива страна, желаех да науча повече за България. Обаче не можах да намеря книги в Англия в елементарните библиотеки.
По-късно разбрах, че имало книги, в огромните библиотеки на Британския музей. Разбрах, че има книги, написани от Братя Бъкстон да вземем за пример, само че не можах да намеря книги, разбираеми за елементарния четец. И тогава взех решение като Паисий Хилендарски, че аз самата следва да основа такива книги. Затова започнах да пиша за българската история. А когато разбрах какво Англия и другите велики сили са сторили на един заслужен и безсилен народ, аз желаех да опиша пред света какви премеждия сме ви предизвикали.И видях, че все пак това българите почитат другите нации, не са изпълнени с ненавист към тях… ”. Разбрах, че българите ценят хубавото у другите нации. Най-напред аз написах една история за българите и България по време на турското иго. Когато правех проучвания за тази книга, открих Васил Левски.
„ Когато събирах материал за Левски, аз имах достойнството да подържа в ръката си неговото джобно тефтерче. Това е едно от най-големите съкровища на България, в което той е записал всяка изхарчена стотинка национални пари. За игла, за маслини, даже за една изгубена монета… За всяка стотинка национални пари той се регистрира пред Организацията. А през днешния ден знаем какво става по света? Затова всички би трябвало да знаят за Левски, за неговия образец. Може би най-важното през днешния ден е, като виждаме каква ненавист има сред хората, най-важният завет на Левски: хората могат да живеят спокойно и заедно. И даже да мразиш управниците на една страна, не би трябвало да приемаш нейния народ като провинен за това… Ние знаем, че всички сме братя. Ние, хората, имаме някои идентични гени в родословните си дърветата. Представляваме един свят. Васил Левски е посочил това. Младежта от целия свят обича Че Гевара. А Левски е еднакъв, бих споделила и по-значим от него. Той също заслужава да бъде прочут като Че “…
„ Моята цел беше да направя нещо потребно за България, тъй като ние, англичаните, сме й сторили много несгоди. И да показва най-хубавите български качества пред целия свят като залог за едно по-добро спокойно бъдеще! “
Някой различен да е приказвал по този метод за България в управителна институция на Европейски Съюз? А ето по какъв начин Мерсия се отнася към това, което става през днешния ден в България – както го е споделила в „ Имало едно време в България “:
„ Изглежда доста българи са си фантазирали, че отивайки на запад, и присъединявайки се към Европа, автоматизирано ще получат достъп до ослепителното обилие от потребителски артикули на Запада, без да се лишават от преимуществата на социалистическата стопанска система. Изглежда не им е хрумвало, че в една конкурентна пазарна стопанска система могат да се окажат на дъното, в редиците на непотребните, неспособни да споделят благоденствието, или че индустрията и селското стопанство на тяхната страна могат да западнат и да се срутен до съвсем колониална взаимозависимост от задгранични инвестиции…
Така или другояче България е съвсем неузнаваема за тези от нас, които я познавахме преди 1989 година По всяка възможност и тези читатели, които я познават едвам след 1989 година, ще намерят моите скици от живота тогава също толкоз неразбираеми! Тези мои мемоари са свързани с един, значително липсващ, свят и като такива трябваше да ги запиша. С течение на времето откривам, че обратно на изказванията на Шекспировия Марк Антоний, в действителност тъкмо хубавите мемоари не престават да живеят и аз към момента мисля за България, въпреки и не без горест, като за мястото, където прекарах едни от най-странните, само че най-щастливи години в живота ми “.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ