Премиерата на дългоочакваната нова книга с любовна лирика на Добромир

Премиерата на дълго чаканата нова книга с любовна поезия на Добромир Банев " Всички дни ще се споделят неделя " (издание на " Персей " ) ще се състои на 15 ноември от 18,30 ч. в централното предверие на Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий ". Входът е свободен.  
Неделята е време, което отделяме за индивида до себе си или за обичаните си занимания. Ден на щастието, тъй като можем същински да се любуваме на свободата да бъдем тези, които сме - без маска и без грим, без нуждата да вършим взаимни отстъпки с метода, по който виждаме света. " Всички дни ще се споделят неделя " е книга, която се чете на един мирис. Авторът ловко съчетава силата на ритмичното слово с похватите на драматургията, с цел да остави сюжетната линия завладяваща до самия край, показват издателите.
Животът се състои в нашето минало, което с времето ни кара по-щедро да ценим сегашното. " Сега " и " тук " са думи от значимо значение, защото бъдещето остава нестабилно събитие. Учим се от грешките и времето е единствен съдник за изреченото и премълчаното, за стореното и несвършеното. Любовта е кодирана в нас и в огромна степен точно от нас зависи до каква степен ще й позволим да бъде наш неизменим сателит по пътя, който ни е отредено да извървим. " Младостта като пролет е къса ", само че постоянно помним уханието на цъфналите дървета. Облаците дават обещание дъжд, само че рано или късно слънцето изгрява още веднъж, с цел да ни подсети, че е хубаво да живеем живота си с усмивка. Морето няма да престане да ни чака, без значение какъв брой сме пораснали.
Любовта може и да е чудноват случай, само че сме признателни за всяка споделена секунда. Каквато и обич да сме претърпели, обричаме я на незабрава - като детство, което също в никакъв случай няма да си отиде.
Това са част от посланията на книгата " Всички дни ще се споделят неделя ", стихотворенията от която сигурно ще се трансфорат в шлагери, сходно на предходните - от книгите " Любов до синьо ", " Обичай ме постепенно " и " Абсурдни времена " (съвместно с Маргарита Петкова), които дълго време бяха в класациите за най-продавани книги в страната, напомнят от ИК " Персей ".

***
Остани още ден.
Да не мислим за след това.
В този свят изтощен
ние с тебе сме посетители.

Остани още час,
единствено мъничко още.
Цял живот е пред нас.
(Колко влюбени нощи!)

Да, светът е нечовечен,
но би трябвало да знае:
Любовта е екстаз -
тъкмо момент
преди края.

***
Ужасно желая да ме няма там,
където пошлостта опиянява;
където никой не познава позор,
до момента в който драпа за вселенска слава;
където липсва вярата в Христос,
само че палим лицемерно свещи в черква;
където в отговор на елементарен въпрос
изменничество другарство зачерква;
където любовта е единствено движимост,
която в действителност дори лев не коства...
И става прекомерно късно да прозреш:
най-ценното с пари
не се купува.

***
Най-трудният миг за " лека нощ ".
Денят е прецъфтял. Нощта нахлува,
разхвърляла звездите за лукс...
Като на първа среща те целувам.

Светът притихва сред мен и теб
в прегръдка, неразбираема за безкрая.
Две великодушни чаши водка с доста лед,
посред разхвърляната дребна стая.

Най-важният миг за любовта,
която всеки кадър режисира...
" За лека нощ е рано ", споделя тя.
И от обич
за стотен път загивам.

***
Не ни остана капчица обич.
Изпихме я - предстоящо - докрай.
Сега, когато още сме едно,
разделяме по равно нощите безсънни.

Нелеко се живее в самотност,
когато някой още те прегръща...
Затръшнем ли последната врата,
тъгата отново при другия ни връща.

Така живеем.
Непонятен свят,
където любовта е все в дефицит...
Сами в легло за двама. Сънен град.
Обичаме се -
толкоз е просто.