Премиерът Росен Желязков пристигна в Рим. Той е начело на

Премиерът Росен Желязков дойде в Рим. Той е отпред на формалната българска делегация, която ще отдаде респект на светите места, свързани с делото на първоучителите Светите братя Кирил и Методий.

В навечерието на 24 май – Деня на българската писменост, култура, просвета и славянската словесност българският министър-председател ще бъде признат на визита от папа Лъв XIV и ще се срещне с министър-председателя на Италианската република Джорджа Мелони.

Това е третото посещаване на премиера в Рим за последните две седмици - той бе на погребението на папа Франциск, след това на инаугурацията на папа Лъв XIV, с който имаха къс диалог след церемонията, а в този момент му следва и обичайна визита при Светия отец в чест на Празника на българската словесност.

СРЕЩА С МЕЛОНИ

В първия ден на визитата, 22 май, откакто сервира венци на бюст-паметника на Капитан Петко челник и на паметника на Иван Вазов, акцентът на визитата на Желязков ще падне върху срещата му с Мелони. По време на диалога им ще  бъдат разисквани двустранните връзки и настоящи въпроси от интернационалния дневен ред. Вчера Мелони съобщи, че папа Лъв XIV й е удостоверил готовността на Ватикана да бъде хазаин на мирни договаряния сред Русия и Украйна. Джорджа Мелони се е съветвала с папа Лъв след телефонен диалог на 19 май сред американския президент Доналд Тръмп и съветския му сътрудник Владимир Путин. Мелони разговаряла и с украинския президент Володимир Зеленски и няколко други международни водачи, с цел да поддържа „ тясно съдействие “ предвид на мирните договаряния. Вероятно всичко това ще бъде в дневния ред на диалога сред двамата министър председатели - на България и на Италия. В края на януари Желязков се видя в Мелони в Европарламента и тогава във фокуса на диалога им бе приемането ни в Шенген. Сигурно една от тематиките през днешния ден ще бъде присъединението ни към еврозоната.

Късно след обяд Росен Желязов ще постави венец на паметника на светите братя Кирил и Методий в двора на българското посолство в Рим, където вечерта ще се организира и формален банкет по случай 24 май.

АУДИЕНЦИЯ ПРИ ПАПА ЛЪВ ХIV

На идващия ден, 23 май, българската делегация ще дойде в Апостолическия замък, където министър-председателят ще бъде признат на визита от Негово Светейшество папа Лъв XIV, а след това ще се срещне си държавния секретар на Ватикана кардинал Пиетро Паролин.

Това е вторият папа, с който Росен Желязков се среща. Преди две години, през 2023-а, в качеството му на ръководител на Народното събрание Желязков водеше делегацията ни за празника и тогава бе приеj от папа Франциск. За повторно Желязков ще се срещне и с държавния секретар на Ватикана Негово високопреосвещенство кардинал Пиетро Паролин. Тогава в делегацията участваха депутати от всички парламентарни групи, което бе маркирано от папа Франциск като добър знак за разговор и взаимоотношение.

Сега делегацията е доста скромна - в състава й са включени министърът на културата Мариан Бачев, заместник-министърът на образованието и науката Таня Михайлова, митрополит Антоний и епископът на Софийската католическа епархия Петко Вълов. С премиера е и хорът на БНР, който ще изнесе концерт в базиликата „ Сан Клементе “.

По традиция българските представители участват на тържествената Литургия в базиликата „ Сан Клементе “, където светите братя Кирил и Методий са служили за първи път на славянски език. Божествената света литургия се отслужва на централния олтар на базиликата от Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний  в съслужение със свещеници от Европейския диоцез на Българска православна черква – Българска патриаршия.

Другото свята място, обвързвано с българската книжовност в Рим, е базиликата „ Санта Мария Маджоре “, една от четирите основни папски базилики в Рим, където през IX век папа Адриан II благославя българската писменост. Премиерът ще се поклони пред паметната плоча на светите братя Кирил и Методий.

ПОЧИТ КЪМ ДЕЛОТО НА СВЕТИТЕ БРАТЯ ПЪРВОУЧИТЕЛИ

Всяка година публична българска делегация от държавници, политици, интелектуалци и хора на изкуството посещават Вечния град, с цел да отдадат респект на делото на светите братя 
Аудиенцията при папата е обичайната и с нея се отбелязва ролята на България за запазване и развиване на делото на Кирил и Методий, оповестени от Светия трон за настойници на Европа. 

Във Вечния град Рим светите братя Кирил и Методий получават изключителна респект и самопризнание за своето дело, дало опция за съхраняването и оцеляването на културата и вярата на източноевропейските нации. Светиите са почитани не по-малко и в католическите среди, макар Великата схизма от 1054 година, разделила християнската черква сред римокатолицизма и източното православие. 

Култът към свети Кирил в Западната черква постоянно е бил обвързван със Сан Клементе (свети Климент), който е християнски светец и четвъртият римски папа. В негова чест е осветена и базиликата „ Сан Клементе “, която се трансформира в знак на вярата и просветителското дело.

ПОСЛЕДНАТА МИСИЯ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ 

Последната задача на светите братя Кирил и Методий е точно в Рим (867-68). Тя продължава повече от 14 месеца, а мотивът за нея е кореспонденцията с папа Николай I по преместването в Рим на откритите от Константин при Хазарската задача мощи на Свети Климент I. Предисторията на намирането на мощите включва задачата на Константин, предоставена му от византийски император Михаил III при хазарския хаган в Крим, на която взема присъединяване и Методий. На Кримския полуостров през 861 година Константин Философ открива останките на деятел Климент Ι, който е освен един от първите римски папи, само че и първият свещеник на Сердика (днешна София). 

Константин, Методий и техните възпитаници, носещи мощите, са посрещнати тържествено в Рим от идващия папа Адриан II, който за първи път напуща двореца си и излиза отвън града, с цел да приветства персонално братята, които връщат в християнската столица тленните остатъци на огромния светец. 

Най-важният миг от Римската задача на Кирил и Методий обаче е  каноничното одобряване на глаголицата и богослужението на славянски език не единствено от източните патриарси, само че и от папа Адриан II, което те реализират.  Това я тяхната историческа заслуга! Братята пазят сполучливо правото на битие на славянската книжовност.  През 868 година на тържествена гала в огромната базилика " Санта Мария Маджоре " папа Адриан II афишира славянския език за равнопоставен на гръцкия и латинския, освещава глаголическите преводи на църковните текстове и афишира Константин (Кирил) за собствен консултант, а в Рим се отслужват литургии на славянски език. 

Не по-малко значимо е, че създателят на глаголицата Константин Философ написа последния от своите писания " Написание за правата религия " точно във Вечния град. 

Разболява се и умира на 14 февруари 869 година, като малко преди гибелта си приема монашеското име Кирил.

На смъртния си одър Кирил прошепва „ Брате, ние бяхме впрегнати дружно да орем една бразда…аз падам на нивата…не оставяй учението си. ”

Според преданието св. Методий положил тялото на брат си в ковчег, подготвяйки се да го върне в манастира Полихрон, чието местоположение през днешния ден не е известно. 

Съществуват два описа за по-нататъшните събития. Според единия папа Адриан II и римските епископи показват предпочитание тялото да бъде положено в храма " Сан Клементе ", който по това време се намира отвън централната част на Рим. Според втората версия Методий е изискал разрешение да върне тялото в манастира, само че папата отхвърля и по тази причина светията измолва Адриан ΙΙ Кирил да бъде заровен в базиликата " Сан Клементе “.

КАНОНИЗИРАНИ ЗА СВЕТЦИ

През 1880 година папа Лъв XIII издава енцикликата „ Grande munus “ (папско обръщение до всички католици – бел.ред.), в която отбелязва заслугите на Солунските братя за евангелизацията на Европа и дефинира литургичното честване на тяхната памет в Римокатолическата черква на 7 юли. 
През 1881 година по самодейност на свещеник Щросмайер в Рим пък се организира първото честване на св. св. Кирил и Методий. 

Константин-Кирил Философ и Методий са канонизирани от християнската черква за светци поради превода и популяризирането на Библията на славянски език и разпространението на християнството измежду ранносредновековните славяноезични нации.

Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли.

На 30 декември 1980 година с апостолическо обръщение „ За безпримерно достолепие ” Светите братя са оповестени от папа Йоан Павел II за съпокровители на Европа. Според папата равноапостолите имат извънреден принос за културното обогатяване на Европа и съставляват мост сред Изтока и Запада – мост, който наподобява е нерушим както през отминалите епохи, по този начин и отсега нататък.

Православната черква ги уважава и като едни от Светите Седмочисленици дружно с техните възпитаници и почитатели Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.

ПЪРВО ЧЕСТВАНЕ НА 24 МАЙ ОТ БЪЛГАРИ В РИМ

Първото документирано публично честване от страна на българите на 24 май в Рим се организира през 1924 г. Идеята е на проф. Любомир Милетич, ръководител на Българска академия на науките и учител в Софийския университет, който учредява и „ Комитет за споразумяване отпразнуването на българския народен празник св. св. Кирил и Методий в Рим “. 

През 1977 година в Рим и в базиликата " Сан Клементе " се празнуват 1150 години от рождението на св. Константин-Кирил Философ. Официалната българска делегация включва държавни и църковни представители, учени, писатели и актьори.

В рамките на настояющата си визитата министър-председателят Росен Желязков ще се срещне с Великия канцлер на Суверенния Малтийски медал – Рикардо Патерно ди Монтекупо.