Желязков отговори на Радев за “деребеите”: Не знам кой е султанът
Премиерът Росен Желязков отговори от Черна гора на речта на президента Румен Радев, произнесена по време на честванията за 140-годишнината от Съединението на България на 6 септември в Пловдив.
В събота преди тържествената заря-проверка президентът съобщи, че " 140 години след Съединението българите още веднъж се жалват от деребеите ", а в обществото има " политически брокери, подготвени да похарчат нашето бъдеще, с цел да си купят непозната благословия ". Речта му провокира гърмеж от отвращение в обществените мрежи и мнения, че за следващ път президентът разделя нацията.
Днес Радев получи безапелационен, политически аргументиран и учтив отговор и от министър-председателя Росен Желязков, който беше до него на трибуната в Пловдив, само че тогава резервира почтено безмълвие.
" Деребей, като част от политическата лексика, в случай че помните, беше въведено тогава, когато " Новото начало " се обръщаше към АПС. Иначе, знаете, етимологично деребей е непослушен на султана, османски властник. Не знам кой е султанът и кои са тези османски управници, само че в политическата лексика, когато се употребяват метафори, те би трябвало да бъдат подплатени с ясно название било на политически съперници или политически други възможности ", разяснява министър председателят.
" Трудно ми е да дам на подобен ден политическа оценка за това кой по какъв начин композира и по какъв начин изрича своите приветствени думи. Хрумва ми, помните онази глава от романа " Под игото ", мисля, че се споделяше " Представлението ", може би греша, когато излиза Графът на сцената и стартира да беседва с публиката, някой суфлира, различен подвиква от аудиторията ", добави Желязков.
" Това просто не беше мястото, където трябваше да се случва, само че това е моята позиция, тъй като Съединението е ден, когато би трябвало де се приказва на цялата нация, на целокупната нация, на всички, даже на тези, които не се харесват, тези, които се ненавиждат, на тези, които се ненавиждат между тях.Но би трябвало да се приказва, тъй като Съединението е ден на единство, ден, в който нацията би трябвало да тържествува за това, че е намерила сили да бъде единна, освен в териториален, само че и в нравствен, и в бъдещен смисъл. Така че аз мисля, че президентът, когато поднасяха венците и когато, по този начин да се каже, ни освиркваха, президентът реагира вярно и на мен ми сподели - по този начин не се прави. И мисля, че тази негова персонална оценка беше по-вярната оценка, в сравнение с адресирането на проблематика към публиката, която няма място на този ден ", уточни Желязков.
Премиерът изясни пред публицистите и главната тематика на диалог с президента на Черна гора Яков Милатович в Подгорица.
" С президента имахме политически диалог. Основно тематиката беше разширението на Западните Балкани и съответно присъединението на Черна гора към Европейски Съюз. Амбициозната стратегия на държавното управление е това да се случи до 2028 година, като всички преговорни глави приключат до края на идната година. Казвам амбициозна, тъй като изисква обилни старания. Факт е, че Черна гора е отличник с всички страни претенденти за участие в Европейски Съюз във връзка с това, че са отворени всички преговорни глави и се договаря доста интензивно. За задачата би трябвало да бъдат решени някои проблеми, които съпътстват, както се споделя, нашият Балкански дневен ред, въпроси от двустранно естество и, несъмнено, адвокатство пред страни от Европейски Съюз, които до известна степен, а и нашата история демонстрира, са скептични към всевъзможни форми на присъединение към Съюза. Знаете какъв брой години страдахме от това, че сме готови за Шенген, само че се отлагаше този развой, по този начин нашата роля да подкрепяме напъните на всички страни, които въз основата на лични заслуги са подготвени за участие да бъдат оценени по достолепие. Това беше акцентът на нашия диалог. "
