В Армения се развива бежанска криза. Вероятно бързо ще последва политическа криза
Премиерът Никол Пашинян е изправен пред предизвикването да обезпечи бежанците от Нагорни Карабах, като в същото време смекчи рисковете от азерска експанзия против суверенна арменска територия.
Уловени против залязващото слънце, облаците в понеделник вечерта образуваха неземна серпантина от изгорен портокал над град Горис, източна Армения.
Предишния ден уединен рейс транспорти последните към 100 000 етнически арменци, бягащи от еднодневна военна акция, при която азерските сили осигуриха цялостен надзор над тогавашния самостоятелен район Нагорни Карабах, който самият се намираше в рамките на Азербайджан.
Малцина измежду новодошлите имат някаква обич към Никол Пашинян. Чувство, споделяно от хиляди стачкуващи, които се изсипаха в арменската столица Ереван предходната седмица, с цел да стачкуват против отношението на министър-председателя към Азербайджан и Русия, обсъждано като ускорение на загубата на място, считано от мнозина за духовна татковина на арменците хората.
Докато първичните безредици може да са утихнали, какво може да значи неотдавнашното развиване на дългогодишния спор сред тези южнокавказки народи за властта на Пашинян, остава открит и надълбоко претрупан въпрос.
„ Най-ужасяващото нещо на света “
„ Това е най-ужасното нещо на света да загубиш всичко по този метод. “
Мила Ховсепян говореше безшумно като в замаяност от подслон в Горис покрай арменско-азерската граница в понеделник следобяд. Тя и майка й Маро, която страда от тежко умствено увреждане заради напреднала церебрална артериосклероза, дойдоха единствено дни преди този момент с рейс от столицата на Нагорни Карабах Степанакерт.
„ Отидохме напряко в болничното заведение, тъй като майка ми е доста зле. Тя не може да върви и има потребност от обособена тоалетна и баня, с цел да мога да я измия почтено ”, изясни Мила. „ Нуждаем се от инвалидна количка, с цел да я преместя, и специфичен матрак, който предотвратява раните, тъй като тя прекарва съвсем цялото си време в леглото. “
„ Нямаме семейство тук “, сподели тя. „ Това е най-ужасното нещо на света да загубиш всичко по този метод. “
На този стадий тяхната история е много типична. По-голямата част от бягащите от Нагорни Карабах към Армения през миналата седмица в този момент са навлезли по-дълбоко в страната, страхувайки се да не останат толкоз покрай границата и азерските сили, ситуирани там. Останалите в Горис са най-вече възрастни или немощни, или без родственици в Армения, които другояче биха могли да окажат помощ.
Завземането на планинския анклав от Азербайджан, който претендира, само че не съумя да обезпечи интернационално самопризнание на самостоятелност от 1991 година, се случи със светкавична скорост. След натрупването на азерски войски към района съветските миротворци, ситуирани в региона, не съумяха да предотвратят започването на цялостна атака на 19 септември, която продължи по-малко от 24 часа, преди управляващите в Степанакерт да разгласят, че се предават.
Въпреки че Арцах, както е прочут от своите етнически арменски поданици, до този миг е бил под обсада повече от 10 месеца, ограничавайки доставките на храна и обезверено нужни медикаменти, заместник-кметът на Горис Ирина Йолян споделя, че арменските управляващи може да са имали малко направено, с цел да се приготви за изселване от подобен мащаб.
„ В момента се заемаме с техните непосредствени потребности – заслон, храна, облекла и медикаменти “, сподели тя. „ В същото време ние също по този начин записваме хора и се опитваме да разберем от какво може да се нуждаят в близо до средносрочен проект, изключително с наближаването на зимата. “
Запитан за това по какъв начин арменският министър председател Никол Пашинян се оправя с връзките както с Азербайджан, по този начин и с Русия, към момента официално медиатор сред от дълго време воюващите южнокавказки народи, маниерът й ненадейно става леден.
„ Хиляди фамилии към този момент са без дом. Азербайджан е като парен валяк по асфалта “, сподели тя. „ Нищо не ги стопира и тази обстановка основава огромно злощастие, огромно неодобрение от териториалните загуби и голямото равнище на човешкото страдалчество. “
„ Правителството в този момент е на място, където има доста малко пространство за маневриране. “
Правителство с „ малко пространство за маневриране “
Повечето арменци приветстваха това, което изглеждаше нова зора в политиката на страната, когато Никол Пашинян пое властта след продемократична и антикорупционна гражданска война през 2018 година Мнозина към този момент са все по-разочаровани от опитите на министър-председателя да се откаже от историческата взаимозависимост от Москва като поръчител за сигурност, който да търси по-топли връзки със Запада. Това отчаяние предходната седмица се трансформира в митинги по улиците на Ереван с плакати и скандирани лозунги, заклеймяващи Пашинян като „ изменник “ на ползите на страната.
Според Максимилиан Хес, помощник в Изследователския институт за външна политика в Пенсилвания, рухването на Нагорни Карабах сложи дипломацията на Пашинян под съществено подозрение. Легитимността на министър-председателя в този момент наподобява се основава на въпроса по какъв начин неговото държавно управление се изправя пред провокациите на ръководството на зараждащата бежанска рецесия, като в това време смекчава рисковете от азерска експанзия против суверенна арменска територия.
Преди нападението над Нагорни Карабах, Азербайджан от дълго време показваше огромен интерес към вероятността за отваряне на кулоар през Армения до Нахичеван, самостоятелен азерски анклав в арменските граници. Това от своя страна би осигурило сухопътен проход към Турция, като в допълнение затвърди нововъзникващата позиция на Азербайджан като основен търговски и директен център за Русия на фона на западните наказания, наложени в отговор на войната на Путин в Украйна.
„ Правителството в този момент е на място, където има доста малко пространство за маневриране “, сподели Хес. „ Бежанската рецесия в действителност е въпрос на държавен потенциал – това не е изключително богата страна. Това, което би ускорило по-нататъшни демонстрации, ще бъде влошаващата се обстановка към бежанците, както и капацитетът за по-нататъшен спор с Азербайджан.
„ Не споделям, че политическата рецесия безусловно ще докара до революционна промяна на държавното управление “, разясни той. „ Но Пашинян ще се нуждае от интернационална помощ, с цел да подсигурява, че няма да има в допълнение задълбочаване на тази рецесия вследствие на азербайджанската експанзия, трансформирайки я във въпрос за бъдещето на самата Армения.
В момента всички тези по-широки геополитически алтернативи остават много университетски за Берник Лазарян, който избяга от Нагорни Карабах предходната седмица със брачната половинка, майка си и дребната си щерка. Повече от няколко часа една нощ преди заминаването си той твърди, че е носел вкъщи тялото на другар от детството си, убит от азерските сили, единствено с цел да открие, че селото им към този момент е паднало.
„ Нямам визия какво ще се случи с нас по-късно “, сподели той пред хотел „ Горис “ от руската ера, където сега е настанен със фамилията си. „ Просто би трябвало да намерим метод да живеем. “
Уловени против залязващото слънце, облаците в понеделник вечерта образуваха неземна серпантина от изгорен портокал над град Горис, източна Армения.
Предишния ден уединен рейс транспорти последните към 100 000 етнически арменци, бягащи от еднодневна военна акция, при която азерските сили осигуриха цялостен надзор над тогавашния самостоятелен район Нагорни Карабах, който самият се намираше в рамките на Азербайджан.
Малцина измежду новодошлите имат някаква обич към Никол Пашинян. Чувство, споделяно от хиляди стачкуващи, които се изсипаха в арменската столица Ереван предходната седмица, с цел да стачкуват против отношението на министър-председателя към Азербайджан и Русия, обсъждано като ускорение на загубата на място, считано от мнозина за духовна татковина на арменците хората.
Докато първичните безредици може да са утихнали, какво може да значи неотдавнашното развиване на дългогодишния спор сред тези южнокавказки народи за властта на Пашинян, остава открит и надълбоко претрупан въпрос.
„ Най-ужасяващото нещо на света “
„ Това е най-ужасното нещо на света да загубиш всичко по този метод. “
Мила Ховсепян говореше безшумно като в замаяност от подслон в Горис покрай арменско-азерската граница в понеделник следобяд. Тя и майка й Маро, която страда от тежко умствено увреждане заради напреднала церебрална артериосклероза, дойдоха единствено дни преди този момент с рейс от столицата на Нагорни Карабах Степанакерт.
„ Отидохме напряко в болничното заведение, тъй като майка ми е доста зле. Тя не може да върви и има потребност от обособена тоалетна и баня, с цел да мога да я измия почтено ”, изясни Мила. „ Нуждаем се от инвалидна количка, с цел да я преместя, и специфичен матрак, който предотвратява раните, тъй като тя прекарва съвсем цялото си време в леглото. “
„ Нямаме семейство тук “, сподели тя. „ Това е най-ужасното нещо на света да загубиш всичко по този метод. “
На този стадий тяхната история е много типична. По-голямата част от бягащите от Нагорни Карабах към Армения през миналата седмица в този момент са навлезли по-дълбоко в страната, страхувайки се да не останат толкоз покрай границата и азерските сили, ситуирани там. Останалите в Горис са най-вече възрастни или немощни, или без родственици в Армения, които другояче биха могли да окажат помощ.
Завземането на планинския анклав от Азербайджан, който претендира, само че не съумя да обезпечи интернационално самопризнание на самостоятелност от 1991 година, се случи със светкавична скорост. След натрупването на азерски войски към района съветските миротворци, ситуирани в региона, не съумяха да предотвратят започването на цялостна атака на 19 септември, която продължи по-малко от 24 часа, преди управляващите в Степанакерт да разгласят, че се предават.
Въпреки че Арцах, както е прочут от своите етнически арменски поданици, до този миг е бил под обсада повече от 10 месеца, ограничавайки доставките на храна и обезверено нужни медикаменти, заместник-кметът на Горис Ирина Йолян споделя, че арменските управляващи може да са имали малко направено, с цел да се приготви за изселване от подобен мащаб.
„ В момента се заемаме с техните непосредствени потребности – заслон, храна, облекла и медикаменти “, сподели тя. „ В същото време ние също по този начин записваме хора и се опитваме да разберем от какво може да се нуждаят в близо до средносрочен проект, изключително с наближаването на зимата. “
Запитан за това по какъв начин арменският министър председател Никол Пашинян се оправя с връзките както с Азербайджан, по този начин и с Русия, към момента официално медиатор сред от дълго време воюващите южнокавказки народи, маниерът й ненадейно става леден.
„ Хиляди фамилии към този момент са без дом. Азербайджан е като парен валяк по асфалта “, сподели тя. „ Нищо не ги стопира и тази обстановка основава огромно злощастие, огромно неодобрение от териториалните загуби и голямото равнище на човешкото страдалчество. “
„ Правителството в този момент е на място, където има доста малко пространство за маневриране. “
Правителство с „ малко пространство за маневриране “
Повечето арменци приветстваха това, което изглеждаше нова зора в политиката на страната, когато Никол Пашинян пое властта след продемократична и антикорупционна гражданска война през 2018 година Мнозина към този момент са все по-разочаровани от опитите на министър-председателя да се откаже от историческата взаимозависимост от Москва като поръчител за сигурност, който да търси по-топли връзки със Запада. Това отчаяние предходната седмица се трансформира в митинги по улиците на Ереван с плакати и скандирани лозунги, заклеймяващи Пашинян като „ изменник “ на ползите на страната.
Според Максимилиан Хес, помощник в Изследователския институт за външна политика в Пенсилвания, рухването на Нагорни Карабах сложи дипломацията на Пашинян под съществено подозрение. Легитимността на министър-председателя в този момент наподобява се основава на въпроса по какъв начин неговото държавно управление се изправя пред провокациите на ръководството на зараждащата бежанска рецесия, като в това време смекчава рисковете от азерска експанзия против суверенна арменска територия.
Преди нападението над Нагорни Карабах, Азербайджан от дълго време показваше огромен интерес към вероятността за отваряне на кулоар през Армения до Нахичеван, самостоятелен азерски анклав в арменските граници. Това от своя страна би осигурило сухопътен проход към Турция, като в допълнение затвърди нововъзникващата позиция на Азербайджан като основен търговски и директен център за Русия на фона на западните наказания, наложени в отговор на войната на Путин в Украйна.
„ Правителството в този момент е на място, където има доста малко пространство за маневриране “, сподели Хес. „ Бежанската рецесия в действителност е въпрос на държавен потенциал – това не е изключително богата страна. Това, което би ускорило по-нататъшни демонстрации, ще бъде влошаващата се обстановка към бежанците, както и капацитетът за по-нататъшен спор с Азербайджан.
„ Не споделям, че политическата рецесия безусловно ще докара до революционна промяна на държавното управление “, разясни той. „ Но Пашинян ще се нуждае от интернационална помощ, с цел да подсигурява, че няма да има в допълнение задълбочаване на тази рецесия вследствие на азербайджанската експанзия, трансформирайки я във въпрос за бъдещето на самата Армения.
В момента всички тези по-широки геополитически алтернативи остават много университетски за Берник Лазарян, който избяга от Нагорни Карабах предходната седмица със брачната половинка, майка си и дребната си щерка. Повече от няколко часа една нощ преди заминаването си той твърди, че е носел вкъщи тялото на другар от детството си, убит от азерските сили, единствено с цел да открие, че селото им към този момент е паднало.
„ Нямам визия какво ще се случи с нас по-късно “, сподели той пред хотел „ Горис “ от руската ера, където сега е настанен със фамилията си. „ Просто би трябвало да намерим метод да живеем. “
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ