„Шпигел“: Фаталните грешки на Нетаняху
Премиерът Нетаняху раздели Израел и по този метод попадна в ръцете на терористите от Хамас. Разузнавателната работа явно на вятъра е предупреждавала за идни проблеми в палестинските територии.
Това декларира в собствен материал в „ Шпигел “ дългогодишният сътрудник на ARD в Тел Авив и създател на книги за спора в Близкия изток Рихард Шнайдер.
Отговорността за погромите в Израел от последните дни е напълно на палестинските терористи от " Хамас " - само че фактът, че Израел позволи да изпадне в толкоз слаба и неподготвена обстановка, има директна връзка с политиката на Бенямин Нетаняху, твърди той.
От късогледото гонене на персонални цели, довели до извънредно напрежение в израелското общество, до дълготрайната му неверна политика " Разделяй и владей " по отношение на Палестина - Нетаняху носи сериозна отговорност за рецесията.
Това, което целият свят следи с паника от месеци, са митингите в Израел поради скандалното ограничение на властта на Върховния съд, с което министър председателят се пробва да реши личните си правни проблеми, напомня журналистът.
От години Нетаняху е разследван за корупция и в случай че бъде наказан, го грози затвор. За да не допусне сходна развръзка, държавното управление се пробва да прокара правосъдна промяна, която заплашва да постави завършек на демократичното разделяне на управляващите. По този метод Нетаняху би могъл да приключи незабавно процесите против себе си.
Този проект раздели израелското общество. Оформи се солидна опозиция, митингите не престават от месеци, стопанската система стартира да изпада в рецесия - а в това време сигурността на страната също стартира да се разпада, изброява Шнайдер.
Все повече запасняци заявяваха, че не желаят да извършват доброволната си работа в символ на митинг против проектите на държавното управление. Сред тях има и доста водачи на изтребители.
Генералният щаб, министърът на защитата, всички предупреждаваха Нетаняху за следствията. Не единствено бойната мощ на армията стартира да страда.
Всички съперници на Израел следиха по какъв начин страната се саморазрушава вътрешнополитически.
Вероятността някой комшия да се възползва от ситуацията ставаше все по-висока. Точно от това се притесняваха и военните. Колко слаб интерес имаше Нетаняху, се видя при започване на юли, когато малко преди да бъде признат първият закон от противоречивата промяна, шефът на генералния щаб Херцел Халеви го посети в Кнесета, с цел да го осведоми за ситуацията със сигурността.
Нетаняху отхвърли да го одобри, преди законът да бъде гласуван.
Не е изненадващо, че в този момент доста израелци упрекват държавното управление, че с публичното разделяне и отслабването на армията е помогнало на враговете на Израел.
Но това не е единствената стратегическа неточност на Бенямин Нетаняху.
Премиерът на Израел е корав съперник на така наречен решение за две страни, или признаването на самостоятелна Палестина в територията на Западния бряг и цялостно евакуиране на израелските сили от окупираните през 1967 година зони.
Нетаняху е уверен, че съществуването на палестинска страна в " задния двор " на Израел е заплаха за евреите. Той има вяра, че се нуждае от надзор върху Западния бряг, с цел да има териториална дълбочина за защита против възможна външна офанзива.
По този метод той споделя и обща цел с придвижването на заселниците - хората, които желаят да запазят териториите на Западния бряг от религиозни подбуди, вярващи, че това е Обетованата земя, дадена на евреите от Бог.
Тъй като Нетаняху е наясно, че Съединени американски щати и множеството страни по света в никакъв случай няма да одобряват намерено анексиране на палестинските земи от Израел, той се пробва да го направи импровизирано.
Заселниците получават пари от страната и не престават да построяват свои селища - само че на хартия нищо не се трансформира в юридическия статут на Палестина.
За Нетаняху настояванията на палестинците не са значими. Спорадичните експлоадирания на напрежение в Западния бряг и дребните войни с Газа на всеки две години за Нетаняху до момента са овладявани.
Убеждението му беше, че Израел би могъл да се оправи добре с " менажирането " на рецесията. От другата страна, съгласно него, няма с кого да се договаря за мир.
Нетаняху счита, че няма един политик, който да може да приказва от името на палестинския народ - и това не е надалеч от истината.
Но самият той спомага за политическия безпорядък, който разделя палестинците на два лагера. В Западния бряг ръководи президентът Махмуд Абас от " Фатах ", в Газа - радикалното ислямско придвижване " Хамас ".
Всичко това докара до цялостен застой на мирния развой - нещо, което устройва Нетаняху, който не може или не желае да види различно решение.
Втората му неточност е убеждението, че Израел може да реализира мир с арабските страни, без да позволи спора с палестинците.
Досега изглеждаше, че този залог може и да се окаже сполучлив. Връзките с ОАЕ бяха нормализирани с посредничеството на Доналд Тръмп през 2020 година През последната седмица опцията за сключване на кротичък контракт сред Израел и Саудитска Арабия изглеждаше все по-близка.
Въпреки, че саудитците желаеха огромни взаимни отстъпки от Израел по отношение на палестинците, Мохамед бин Салман също беше податлив да даде избрани обещания и да направи някои отстъпки.
Ударът на " Хамас " от 7 октомври обаче върна всичко обратно. И потвърди, че политиката на Нетаняху за чист спешен мениджмънт не работи.
Третата неточност на Бенямин Нетаняху са компромисите, които той позволи в името на връщането на власт.
След изборите през 2022 година той сътвори най-крайнодясната и ултрарелигиозна коалиция в историята на страната Израел.
Правителството му се състои от ултраортодоксални, религиозни националисти и политици от личната му партия " Ликуд ", която следва политиката му на десен популизъм. Нетаняху даде на сътрудниците си всичко, което изискат - изключително (постовете на) крайнодесния министър на националната сигурност Итамар Бен-Гвир и финансовия министър Бецалел Смотрич.
Смотрич дава на заселническото придвижване от ден на ден финанова помощ, с цел да могат да построяват новите си селища колкото може по-бързо, тъй че анексирането на Западния бряг да напредне.
Последствията от тази политика са явни. В последните месеци все по-често се стига до офанзиви от палестинската страна, а армията дава отговор все по-агресивно.
Колкото повече се усилват жертвите от двете страни, толкоз повече нараства самоовластяването на радикалните сили.
Заселниците в Западния бряг стигнаха до разпра с палестински селища, нахлуха в град Хувара и възпламениха коли и къщи, като почина един палестинец.
Тогава финансовият министър на Израел Смотрич прикани Хувара да бъде унищожена. Наложи му се да си вземе думите обратно, само че други извънредно настроени депутати от ръководещото болшинство използваха същата изразителност.
Поради напрежението все повече батальони от армията се разполагаха в Западния бряг - в това число армия, която другояче трябваше да охранява границата с Газа.
Това беше съдбовната неточност, написа Шнайдер.
Оказа се, че държавното управление се грижи повече за необузданите заселници в окупираните територии, в сравнение с за жителите в личната си страна - като жителите на селищата и кибуците в региона на Газа.
Сега Израел ще би трябвало да си върне сигурността и възпиращата мощ, които изгуби в дните на офанзивата на " Хамас ".
Вече се приказва за огромна война с готовност на 300 000 запасняци - невиждано огромен брой за толкоз къс период.
Държавата би трябвало да се пази непременно, тъй като такова кръвопролитие на евреи не може повече да се позволява - изключително в личната им страна.
А по какъв начин хората ще съдят Нетаняху след войната, ще се разбере на идващите избори, показва още журналистът.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Това декларира в собствен материал в „ Шпигел “ дългогодишният сътрудник на ARD в Тел Авив и създател на книги за спора в Близкия изток Рихард Шнайдер.
Отговорността за погромите в Израел от последните дни е напълно на палестинските терористи от " Хамас " - само че фактът, че Израел позволи да изпадне в толкоз слаба и неподготвена обстановка, има директна връзка с политиката на Бенямин Нетаняху, твърди той.
От късогледото гонене на персонални цели, довели до извънредно напрежение в израелското общество, до дълготрайната му неверна политика " Разделяй и владей " по отношение на Палестина - Нетаняху носи сериозна отговорност за рецесията.
Това, което целият свят следи с паника от месеци, са митингите в Израел поради скандалното ограничение на властта на Върховния съд, с което министър председателят се пробва да реши личните си правни проблеми, напомня журналистът.
От години Нетаняху е разследван за корупция и в случай че бъде наказан, го грози затвор. За да не допусне сходна развръзка, държавното управление се пробва да прокара правосъдна промяна, която заплашва да постави завършек на демократичното разделяне на управляващите. По този метод Нетаняху би могъл да приключи незабавно процесите против себе си.
Този проект раздели израелското общество. Оформи се солидна опозиция, митингите не престават от месеци, стопанската система стартира да изпада в рецесия - а в това време сигурността на страната също стартира да се разпада, изброява Шнайдер.
Все повече запасняци заявяваха, че не желаят да извършват доброволната си работа в символ на митинг против проектите на държавното управление. Сред тях има и доста водачи на изтребители.
Генералният щаб, министърът на защитата, всички предупреждаваха Нетаняху за следствията. Не единствено бойната мощ на армията стартира да страда.
Всички съперници на Израел следиха по какъв начин страната се саморазрушава вътрешнополитически.
Вероятността някой комшия да се възползва от ситуацията ставаше все по-висока. Точно от това се притесняваха и военните. Колко слаб интерес имаше Нетаняху, се видя при започване на юли, когато малко преди да бъде признат първият закон от противоречивата промяна, шефът на генералния щаб Херцел Халеви го посети в Кнесета, с цел да го осведоми за ситуацията със сигурността.
Нетаняху отхвърли да го одобри, преди законът да бъде гласуван.
Не е изненадващо, че в този момент доста израелци упрекват държавното управление, че с публичното разделяне и отслабването на армията е помогнало на враговете на Израел.
Но това не е единствената стратегическа неточност на Бенямин Нетаняху.
Премиерът на Израел е корав съперник на така наречен решение за две страни, или признаването на самостоятелна Палестина в територията на Западния бряг и цялостно евакуиране на израелските сили от окупираните през 1967 година зони.
Нетаняху е уверен, че съществуването на палестинска страна в " задния двор " на Израел е заплаха за евреите. Той има вяра, че се нуждае от надзор върху Западния бряг, с цел да има териториална дълбочина за защита против възможна външна офанзива.
По този метод той споделя и обща цел с придвижването на заселниците - хората, които желаят да запазят териториите на Западния бряг от религиозни подбуди, вярващи, че това е Обетованата земя, дадена на евреите от Бог.
Тъй като Нетаняху е наясно, че Съединени американски щати и множеството страни по света в никакъв случай няма да одобряват намерено анексиране на палестинските земи от Израел, той се пробва да го направи импровизирано.
Заселниците получават пари от страната и не престават да построяват свои селища - само че на хартия нищо не се трансформира в юридическия статут на Палестина.
За Нетаняху настояванията на палестинците не са значими. Спорадичните експлоадирания на напрежение в Западния бряг и дребните войни с Газа на всеки две години за Нетаняху до момента са овладявани.
Убеждението му беше, че Израел би могъл да се оправи добре с " менажирането " на рецесията. От другата страна, съгласно него, няма с кого да се договаря за мир.
Нетаняху счита, че няма един политик, който да може да приказва от името на палестинския народ - и това не е надалеч от истината.
Но самият той спомага за политическия безпорядък, който разделя палестинците на два лагера. В Западния бряг ръководи президентът Махмуд Абас от " Фатах ", в Газа - радикалното ислямско придвижване " Хамас ".
Всичко това докара до цялостен застой на мирния развой - нещо, което устройва Нетаняху, който не може или не желае да види различно решение.
Втората му неточност е убеждението, че Израел може да реализира мир с арабските страни, без да позволи спора с палестинците.
Досега изглеждаше, че този залог може и да се окаже сполучлив. Връзките с ОАЕ бяха нормализирани с посредничеството на Доналд Тръмп през 2020 година През последната седмица опцията за сключване на кротичък контракт сред Израел и Саудитска Арабия изглеждаше все по-близка.
Въпреки, че саудитците желаеха огромни взаимни отстъпки от Израел по отношение на палестинците, Мохамед бин Салман също беше податлив да даде избрани обещания и да направи някои отстъпки.
Ударът на " Хамас " от 7 октомври обаче върна всичко обратно. И потвърди, че политиката на Нетаняху за чист спешен мениджмънт не работи.
Третата неточност на Бенямин Нетаняху са компромисите, които той позволи в името на връщането на власт.
След изборите през 2022 година той сътвори най-крайнодясната и ултрарелигиозна коалиция в историята на страната Израел.
Правителството му се състои от ултраортодоксални, религиозни националисти и политици от личната му партия " Ликуд ", която следва политиката му на десен популизъм. Нетаняху даде на сътрудниците си всичко, което изискат - изключително (постовете на) крайнодесния министър на националната сигурност Итамар Бен-Гвир и финансовия министър Бецалел Смотрич.
Смотрич дава на заселническото придвижване от ден на ден финанова помощ, с цел да могат да построяват новите си селища колкото може по-бързо, тъй че анексирането на Западния бряг да напредне.
Последствията от тази политика са явни. В последните месеци все по-често се стига до офанзиви от палестинската страна, а армията дава отговор все по-агресивно.
Колкото повече се усилват жертвите от двете страни, толкоз повече нараства самоовластяването на радикалните сили.
Заселниците в Западния бряг стигнаха до разпра с палестински селища, нахлуха в град Хувара и възпламениха коли и къщи, като почина един палестинец.
Тогава финансовият министър на Израел Смотрич прикани Хувара да бъде унищожена. Наложи му се да си вземе думите обратно, само че други извънредно настроени депутати от ръководещото болшинство използваха същата изразителност.
Поради напрежението все повече батальони от армията се разполагаха в Западния бряг - в това число армия, която другояче трябваше да охранява границата с Газа.
Това беше съдбовната неточност, написа Шнайдер.
Оказа се, че държавното управление се грижи повече за необузданите заселници в окупираните територии, в сравнение с за жителите в личната си страна - като жителите на селищата и кибуците в региона на Газа.
Сега Израел ще би трябвало да си върне сигурността и възпиращата мощ, които изгуби в дните на офанзивата на " Хамас ".
Вече се приказва за огромна война с готовност на 300 000 запасняци - невиждано огромен брой за толкоз къс период.
Държавата би трябвало да се пази непременно, тъй като такова кръвопролитие на евреи не може повече да се позволява - изключително в личната им страна.
А по какъв начин хората ще съдят Нетаняху след войната, ще се разбере на идващите избори, показва още журналистът.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ