Премиерът на Унгария Виктор Орбан е най-добър, когато защитава суверенитета

Премиерът на Унгария Виктор Орбан е най-хубав, когато пази суверенитета на нацията си против посягане, било то от демократичния прогресивизъм на Джордж Сорос или от опитите за налагане на смирение от Европейския съюз.

Той обаче е най-лош, когато се намесва в самоопределението на други суверенни национални страни към неговата.

Повечето ще признаят - въпреки и на доста места единствено с принуда - че Орбан е спечелил интелектуалния спор по отношение на всеобщата миграция. Политиката на отворените порти, въплътена от немския канцлер Ангела Меркел, е дискредитирана като неточност.

Навсякъде в Европа - от президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер до френския президент Еманюел Макрон - както реториката, по този начин и политическите решения по въпросите на имиграцията се отклониха от политиката на отворените порти, която Меркел и елитите на Европейски Съюз поддържаха по време на миграционната рецесия през 2015 година

Както видяхме на неотдавнашните избори в Австрия и Чехия, претендентите и партиите, които споделят смесицата от популизъм, евроскептицизъм и непримиримата отбрана на националния суверенитет, победиха откритите политици.

Самата Меркел се показа зле на изборите предишния месец. Парламентарното посланичество на нейния съюз сред Християндемократическия съюз (ХДС) и Християнсоциалния съюз (ХСС) в Бавария спадна от 311 места в Бундестага и 41,5% поддръжка на предходните избори до 246 места и 32,9% поддръжка в този момент.

Меркел евентуално ще остане канцлер при нова коалиция, само че тя е слаба.

Партията ФИДЕС на Орбан наподобява оптимистична преди идните идната пролет избори. Ако остане министър-председател, той би трябвало да има евентуални съдружници освен в Австрия и Чехия, само че и в Словакия и Полша.

Но за жалост, Орбан породи неприятности с Украйна и Румъния.

Какъв е казусът? Можете да го наречете с доста разнообразни имена - права на малцинствата, мултикултурализъм, разнообразието - само че някои биха споделили, че граничи с "иредентизъм". Британската енциклопедия разказва иредентизма като "териториално искане, основаващо се на национална, етническа или историческа основа".

Унгария загуби огромна част от територията и жителите си през предишния век, първо по контракта от Трианон през 1920 година и след Втората международна война.

Без да навлизаме доста в историята, днешната обстановка е, че в Украйна живеят към 156 000 унгарци (или етнически унгарци) и към 1,5 млн. в доста по-малката страна Румъния, с разпокъсани общности в други страни като Сърбия, Хърватия и Словакия.

Проблемът? Украйна одобри предишния месец закон, който изисква в множеството украински междинни учебни заведения да се преподава на украински език. Тя разрешава на децата да се образоват на други езици в началното учебно заведение, само че ги пренасочва към украински в междинното учебно заведение.

Това ще засегне етническите маджарски деца, живеещи в Украйна, доста от които съгласно отчети не приказват безпрепятствено маджарски. За да стачкува против тази политика, Орбан прикани европейските външни министри по-рано този месец да преразгледат съглашението за партньорство на Европейски Съюз с Украйна.
Унгарците в действителност ненавиждат, когато неунгарците им споделят "преодолейте го" / БГНЕС
Унгарците в действителност ненавиждат, когато неунгарците им споделят "преодолейте го" и няма да вършим това тук. Но този нов украински закон наподобява има рационален метод.

Страната има правото да предизвиква единството си, а езикът е най-хубавия метод да се прави това. Ако държавното управление третира разнообразни етнически общности като жители втора класа, несъмнено, на това би трябвало да има опълчване и заклеймяване на интернационалната сцена.

Украйна евентуално е доста по-загрижена за наличието на повече от 8 милиона етнически руснаци - и 14 милиона, чийто майчин език е съветски - в границите на границите си, в сравнение с от 156 000 унгарци, изключително откакто съветският президент Владимир Путин ги употребява като опрощение за война с Украйна.

Като се имат поради геополитическите залози, опасността Унгария да провали връзките на Украйна със Запада, в случай че не се анулира нейният езиков закон, е в най-хубавия случай неприлична.

Правителството на Орбан също по този начин постанова дълготрайни проблеми, пробвайки се да притегли доста по-голямата група етнически унгарци в Румъния, най-много в Трансилвания, да одобряват двойно поданство и да се записват, с цел да гласоподават на изборите идната година в Унгария.

Будапеща също желае тези същите етнически унгарци да гласоподават и в Румъния - за партията Демократичен алианс на унгарците в Румъния (ДАУР), която съставлява унгарското малцинство.

Това са проблемите, към които Западът се е отнасял деликатно, като е разрешил двойни националности - развой, който е доста по-напреднал в Европа, в сравнение с в Съединени американски щати

Европа е цялостна с тези случаи. Има говорещи каталунски и баски от двете страни на испанско-френската граница, говорещи галисийски в Португалия, говорещи немски във Франция - и в случай че всички страни биха създали на въпрос съществуването на тези групи, това ще бъде безкрайна история.

Ние, американците, просто можахме да кръстосаме ръцете си и да благодарим на щастливите ни звезди, че нямаме тази история, само че основната цел на външната политика на Съединени американски щати е постоянна Европа. Имаме интерес да забележим тези напрежения да изчезват.

Орбан схваща силата на езика и етническата еднаквост прекомерно добре, което явно е повода, заради която той желае говорещите маджарски да поддържат мощните си прочувствени връзки с "родината".

Той неотдавна сподели на интервюиращ го, че автономията на унгарскоговорещите райони в прилежащите страни "е доста оспорвана цел, само че унгарците нямат нито средства, нито опция да се откажат от нея".

Очевидно поражда въпросът: Очаква ли той земите, които Унгария е изгубила, да се върнат в някакъв предстоящ миг? Това е въпрос, който, без подозрение, мнозина задават в Букурещ, Киев и други близки столици.

Орбан би трябвало да добави дипломация към уменията си и да предложи способи, по които ползите на етническите малцинства в района да бъдат предпазени, като в същото време се вземе поради ползата на националното държавно управление към единството.

Орбан приказва за мнозина в Европа, които виждат своята орис като континент от мощни и уверени суверенни национални страни. Но бидейки в плен на тежестта на предишното в този момент заплашва да подкопае тази орис. /БГНЕС

------------

Майк Гонсалес, умел сътрудник по въпросите на Азия, Европа и Латинска Америка, който е работил в администрацията на Джордж У. Буш, на първо време в Комисията по скъпите бумаги и фондовите тържища, а по-късно в Държавния департамент. Анализът е оповестен в сп. „ Нюзуик “.