Премиерът на Испания Мариано Рахой Първи октомври е един тъжен

Премиерът на Испания Мариано Рахой

Първи октомври е един печален ден за Испания. Каталунците и испанското държавно управление бяха захласнати от нелепа борба. Един неуместен, неправилен референдум трови страната, написа в коментарна публикация немският в. " Велт ".

Испания седмици наред очакваше 1 октомври. Това беше денят, в който каталунците имаха намерение да гласоподават за обособяване от Испания. Едни го чакаха с неспокойствие, други се опасяваха, а някои даже предупреждаваха за заплаха от експлоадиране на нова революция. Само испанското държавно управление ден след ден уверяваше, че няма да има никакъв референдум.

Референдум обаче имаше. Или най-малко нещо сходно. Някакъв тип гласоподаване. В спонтанни изборни секции, със саморъчно отпечатани бюлетини, без надзор, при опълчване с полицията, със стотина ранени. Референдумът се състоя при такива неуместни условия, че обстановката се утежни още повече, а пропастта сред Каталуния и Испания е по-дълбока от всеки път, отбелязва " Велт “.

Испански коментатори говореха преди референдума за два влака, движещи се един против различен. Като че ли на 1 октомври ще настъпи край, въпреки и заплашителен, а битката за власт сред Мадрид и каталунското държавно управление ще бъде дефинитивно решена. Това обаче беше погрешно показване на обстановката.

На 1 октомври не беше излъчен победител. Имаше единствено губещ - консервативното държавно управление на испанския министър-председател Мариано Рахой, което активизира толкоз доста полицейски сили, сякаш в Каталуния живеят единствено хулигани и размирници и сякаш отбраната на конституцията е по-важна от отбраната на хората, се споделя в коментара.

Този неуместен референдум няма никаква годност, в него няма ни минимум съображение за оповестяване на свободна република Каталуния. Това, че ръководителят на каталунското държавно управление Карлес Пучдемон не анулира гласуването поради кървавите конфликти, а го отпразнува като знак за смелостта на каталунците, е още едно доказателство за загубата на възприятие за натурализъм, която при тази битка за власт играе толкоз мощна роля.

Затова най-големият губещ е гражданското общество в Испания. То би трябвало да се запита с какво е заслужило тези безотговорни политици. Конфронтация вместо разговор, държавна власт вместо успокояване, фанатизъм вместо решение на споровете, нрав на послушание вместо непосредственост до жителите.

На 1 октомври Испания се държа като оперетна страна. Демокрацията работи по различен метод, написа в умозаключение немският вестник.