Светът е голям и Балканите дебнат отвсякъде
Премиерът Кирил Петков твърдо съобщи, че ще стартира нов стадий в договарянията за присъединението на западната ни съседка към Европейски Съюз и отлетя за Северна Македония, където се срещна с чисто новия министър-председател на РСМ Димитър Ковачевски.
Официална аудиенция на българската делегация съответства с 30-годишнината от признаването на Република Северна Македония от нашата страна. Случайност, не ли?
30 години оттогава и 19 от правенето западния проект за интеграция на Балканите в Европейски Съюз и НАТО са пропилени и от нас, и от тях в замерване с история, език и националности.
Първата стъпка от приятелския диалог сред двамата министър председатели е реалност. Като акт на добросъседска воля ще открием директна авиолиния София-Скопие.
С удивление разбирам, че такава въобще нямаме, само че пък можем да се похвалим с тази до Кения.
Добросъседство и обединяване към общи ползи са основните думи от срещата сред двамата министър председатели.
Обнадеждена съм. Две балкански страни ще се сплотяват. Засега единствено с планове за възобновяване на връзките. После ще забележим.
А можехме да свършим толкоз работа преди този момент.
Ако ръководещите от РСМ и България бяха следили вярно мача сред Австралия и Новак Джокович, от дълго време щяха да са разбрали къде се крие ключът за бараката и да не губят време в безкрайни срещи. Но политиката е надалеч от спорта.
Наш човек тропна бърза балканска сюита пред целия свят и притегли с неравноделни тактове към себе всички балкански нации.
Сръбският тенисист с 200 в час реализира такива резултати, до каквито и най-обиграните политици на Балканите не съумяват да се приближат към този момент години наред по отношение на интеграцията ни в Европейски Съюз.
Подкрепящите го теглиха една дълга и сочна благословия на мама, вуйна, леля, братовчедка, учинайка, баба, дядо, зет и всички родственици до девето коляно на „ туземците “ отвъд океана, както и на всички срещу балканската фантазия за живот без ваксини и останалите неосъществени форми на живот.
Събраха се и май опекоха кенгура. Като в това време издигнаха Джокович до обединител и просветник на Балканите. Вярно, против „ международния скрит план с пробните течности “, само че сме обединени.
На Балканите сме единни за първи път след разпада на Източния блок. Дори си измислихме общ химн на насладата – „ Удри, бай Ноле! “.
Май прав ще се окаже премиера Кирил Петков, че дружно можем повече. Дано ни чуят и другите ни съседи. Тогава спри, свят, да погледаш! Голям си, само че Балканите дебнат отвред.
Официална аудиенция на българската делегация съответства с 30-годишнината от признаването на Република Северна Македония от нашата страна. Случайност, не ли?
30 години оттогава и 19 от правенето западния проект за интеграция на Балканите в Европейски Съюз и НАТО са пропилени и от нас, и от тях в замерване с история, език и националности.
Първата стъпка от приятелския диалог сред двамата министър председатели е реалност. Като акт на добросъседска воля ще открием директна авиолиния София-Скопие.
С удивление разбирам, че такава въобще нямаме, само че пък можем да се похвалим с тази до Кения.
Добросъседство и обединяване към общи ползи са основните думи от срещата сред двамата министър председатели.
Обнадеждена съм. Две балкански страни ще се сплотяват. Засега единствено с планове за възобновяване на връзките. После ще забележим.
А можехме да свършим толкоз работа преди този момент.
Ако ръководещите от РСМ и България бяха следили вярно мача сред Австралия и Новак Джокович, от дълго време щяха да са разбрали къде се крие ключът за бараката и да не губят време в безкрайни срещи. Но политиката е надалеч от спорта.
Наш човек тропна бърза балканска сюита пред целия свят и притегли с неравноделни тактове към себе всички балкански нации.
Сръбският тенисист с 200 в час реализира такива резултати, до каквито и най-обиграните политици на Балканите не съумяват да се приближат към този момент години наред по отношение на интеграцията ни в Европейски Съюз.
Подкрепящите го теглиха една дълга и сочна благословия на мама, вуйна, леля, братовчедка, учинайка, баба, дядо, зет и всички родственици до девето коляно на „ туземците “ отвъд океана, както и на всички срещу балканската фантазия за живот без ваксини и останалите неосъществени форми на живот.
Събраха се и май опекоха кенгура. Като в това време издигнаха Джокович до обединител и просветник на Балканите. Вярно, против „ международния скрит план с пробните течности “, само че сме обединени.
На Балканите сме единни за първи път след разпада на Източния блок. Дори си измислихме общ химн на насладата – „ Удри, бай Ноле! “.
Май прав ще се окаже премиера Кирил Петков, че дружно можем повече. Дано ни чуят и другите ни съседи. Тогава спри, свят, да погледаш! Голям си, само че Балканите дебнат отвред.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ