Борисов плаши тези, които не канят европейските лидери на разговорите за Близкия изток
Премиерът Бойко Борисов идва на Европейския съвет през октомври
© Dario Pignatelli Още по тематиката
Унгария е срещу новия проект на Европейски Съюз за разпределение на мигрантите
от Дневник,4 дек 2017 " Защо нас не ни канят на тези срещи... имаме си търговски съглашения, да седнат с нас и да приказват ". Въпросът на премиера Бойко Борисов беше опит да изясни по какъв начин вижда предлаганата от него " мощна интервенция на Европейски Съюз в геостратегическата политика ", с цел да се решат проблемите в Близкия изток.
Българският министър председател за следващ път се възмущава, че европейските водачи не вземат участие в договарянията за ориста на Сирия, до момента в който да вземем за пример съветският президент Владимир Путин и турският президент Реджеп Ердоган се договарят за общи дейности. Този път, в геостратегичския му анализ беше вкарана и неразбираема опасност за комерсиалните съглашения, която обаче той не съумя да изясни – дали предлага разкъсване на споразуменията с Турция и Русия, в случай че те не канят европейските водачи на своите срещи, или нещо друго. " Ние длъжни ли сме да одобряваме по 10-20 хиляди бежанци ", запита се Борисов.
Единни в раздялите си
Вече по традиция, при всяко свое посещаване в Брюксел, Борисов се впуска в сходни разсъждения. Този път те бяха провокирани от разногласията по общата миграционна политика на Европейския съюз. По време на днешната среща на държавните и държавните ръководители на страните членки, ръководителят на Европейския съвет Доналд Туск е показал своето мнение, че квотната система за систематизиране на бежанците е неработеща.
Позицията на Туск провокира остра реакция от комисаря по миграцията Димитрис Аврамопулос, като я назова анти-европейска. Днес множеството страни членки също разкритикуваха мнението на ръководителя на Европейския съвет. За Туск въпросът е значим, защото някогашният полски министър председател не желае да види по-голямо разделяне в Европейския съюз, още повече че връзките на Унгария и Полша са обтегнати с останалите страни членки и в други области поради вътрешнополитическите им проблеми – потискането на неправителствения бранш, медиите и политическата интервенция в правосъдната система.
През 2015 година страните-членки одобриха да преразпределят общо 160 хиляди бежанците сред всички страни членки, с цел да се облекчат Гърция и Италия, които одобриха най-вече бежанци и незаконни имигранти след началото на мигрантската рецесия пре з 2013 година Системата обаче по този начин и не проработи. Полша, Словакия и Унгария отхвърлиха да одобряват разпределените им мигранти, до момента в който други страни, като Австрия и частично България, безшумно саботираха приема. Будапеща и Братислава дори апелираха решението в Европейския съд, само че жалбата им беше отхвърлена.
В резултат на това източноевропейските страни бяха упрекнати, че не демонстрират взаимност с по-богатите западни страни членки, които поеха главната тежест от бежанския и имигрантския поток.
През 2016 година Словакия, като ръководител на Съвета на Европейски Съюз (позиция, която България ще заеме след две седмици), предложи концепцията за " ефикасната взаимност ", която призоваваше страните членки да вземат общо присъединяване в решението на миграционния проблем " под една или друга форма ", т.е. не наложително като одобряват бежанци. Документът обаче бързо потъна в небитието.
Ефективна взаимност?
Сега явно концепцията се възражда. Четирите висшеградски страни – Полша, Унгария, Словакия и Чехия, през днешния ден оповестиха, че ще провиснал 35 млн. евро за подкрепяне на граничната защита на Италия и общата политика на Европейски Съюз в Либия. " Посланието е доста ясно, сподели унгарският министър председател Виктор Орбан, ние изцяло поддържаме солидарността ". Помощта беше похвалена и от ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който беше един от огромните критици на Орбан, знак, че брюкселската администрация желае да усъвършенства връзките с четирите висшеградски страни.
Повечето от европейските водачи обаче явно не престават да упорстват за наложителните квоти. Германският канцлер Ангела Меркел (която към момента не може да сформира правителство) да вземем за пример разяснява, че " не може да има изборна взаимност ".
Българският министър председател отхвърли да заеме твърда позиция, заради идното българско председателство на Съвета на Европейски Съюз, където София ще би трябвало да търси компромис сред всички страни членки. България, като страна, която е по-външната граница на Европейски Съюз има интерес от използването на квоти за автоматизирано преразпределение на влезлите бежанци и мигранти.
© Dario Pignatelli Още по тематиката
Унгария е срещу новия проект на Европейски Съюз за разпределение на мигрантите
от Дневник,4 дек 2017 " Защо нас не ни канят на тези срещи... имаме си търговски съглашения, да седнат с нас и да приказват ". Въпросът на премиера Бойко Борисов беше опит да изясни по какъв начин вижда предлаганата от него " мощна интервенция на Европейски Съюз в геостратегическата политика ", с цел да се решат проблемите в Близкия изток.
Българският министър председател за следващ път се възмущава, че европейските водачи не вземат участие в договарянията за ориста на Сирия, до момента в който да вземем за пример съветският президент Владимир Путин и турският президент Реджеп Ердоган се договарят за общи дейности. Този път, в геостратегичския му анализ беше вкарана и неразбираема опасност за комерсиалните съглашения, която обаче той не съумя да изясни – дали предлага разкъсване на споразуменията с Турция и Русия, в случай че те не канят европейските водачи на своите срещи, или нещо друго. " Ние длъжни ли сме да одобряваме по 10-20 хиляди бежанци ", запита се Борисов.
Единни в раздялите си
Вече по традиция, при всяко свое посещаване в Брюксел, Борисов се впуска в сходни разсъждения. Този път те бяха провокирани от разногласията по общата миграционна политика на Европейския съюз. По време на днешната среща на държавните и държавните ръководители на страните членки, ръководителят на Европейския съвет Доналд Туск е показал своето мнение, че квотната система за систематизиране на бежанците е неработеща.
Позицията на Туск провокира остра реакция от комисаря по миграцията Димитрис Аврамопулос, като я назова анти-европейска. Днес множеството страни членки също разкритикуваха мнението на ръководителя на Европейския съвет. За Туск въпросът е значим, защото някогашният полски министър председател не желае да види по-голямо разделяне в Европейския съюз, още повече че връзките на Унгария и Полша са обтегнати с останалите страни членки и в други области поради вътрешнополитическите им проблеми – потискането на неправителствения бранш, медиите и политическата интервенция в правосъдната система.
През 2015 година страните-членки одобриха да преразпределят общо 160 хиляди бежанците сред всички страни членки, с цел да се облекчат Гърция и Италия, които одобриха най-вече бежанци и незаконни имигранти след началото на мигрантската рецесия пре з 2013 година Системата обаче по този начин и не проработи. Полша, Словакия и Унгария отхвърлиха да одобряват разпределените им мигранти, до момента в който други страни, като Австрия и частично България, безшумно саботираха приема. Будапеща и Братислава дори апелираха решението в Европейския съд, само че жалбата им беше отхвърлена.
В резултат на това източноевропейските страни бяха упрекнати, че не демонстрират взаимност с по-богатите западни страни членки, които поеха главната тежест от бежанския и имигрантския поток.
През 2016 година Словакия, като ръководител на Съвета на Европейски Съюз (позиция, която България ще заеме след две седмици), предложи концепцията за " ефикасната взаимност ", която призоваваше страните членки да вземат общо присъединяване в решението на миграционния проблем " под една или друга форма ", т.е. не наложително като одобряват бежанци. Документът обаче бързо потъна в небитието.
Ефективна взаимност?
Сега явно концепцията се възражда. Четирите висшеградски страни – Полша, Унгария, Словакия и Чехия, през днешния ден оповестиха, че ще провиснал 35 млн. евро за подкрепяне на граничната защита на Италия и общата политика на Европейски Съюз в Либия. " Посланието е доста ясно, сподели унгарският министър председател Виктор Орбан, ние изцяло поддържаме солидарността ". Помощта беше похвалена и от ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който беше един от огромните критици на Орбан, знак, че брюкселската администрация желае да усъвършенства връзките с четирите висшеградски страни.
Повечето от европейските водачи обаче явно не престават да упорстват за наложителните квоти. Германският канцлер Ангела Меркел (която към момента не може да сформира правителство) да вземем за пример разяснява, че " не може да има изборна взаимност ".
Българският министър председател отхвърли да заеме твърда позиция, заради идното българско председателство на Съвета на Европейски Съюз, където София ще би трябвало да търси компромис сред всички страни членки. България, като страна, която е по-външната граница на Европейски Съюз има интерес от използването на квоти за автоматизирано преразпределение на влезлите бежанци и мигранти.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ