България няма вина за македонските евреи
Премиерът Борисов мина през нова политическо-историческа турбуленция - този път поради визитата си в Скопие, с цел да уважи паметта на депортираните в лагерите на гибелта македонски евреи.
Факт е, че връзките сред София и Скопие се затоплят от ден на ден и тази невиждана аудиенция е следващото доказателство. Може би заради тази причина у нас се появиха упорити клюки, че сме на косъм да " предобрим " работата, поднасяйки извинения за убитите 11 000 евреи от Беломорието и Македония. Логично, тези спекулации породиха напрежение и в експертните, и в политическите среди. Борисов даже беше предизвестен от своите сътрудници - патриотите.
Бурните реакции са разбираеми. Малко са толкоз безспорните и исторически несравними доказателства за човечността и смелостта на цялостен един народ като епопеята със спасяването на българските евреи. Страната си с право се гордее, че с титанични старания и на обществото, и на политическия хайлайф, е съумяла да отбрани надълбоко вкоренения си хуманизъм и приемливост, запазвайки живота на еврейското си население.
Винаги обаче всякакви зложелатели са се опитвали да хвърлят върху тази горделивост едно срамно леке - мъртвите 11 000 македонски евреи. Обвинението, че страната ни носи отговорност за тяхната гибел е извънредно унизително и незаслужено и признанието, че имаме виновност, фактически щеше непочтено да помрачи светлия облик на историческия ни героизъм.
Защото България НЯМА ВИНА за депортираните евреи от Тракия и Македония.
По време на война, на борби и печелене на територии, на напън, неустановеност и липса на цялостна информация, никой не е мислел за нещо толкоз прозаично като промяната на поданството. Поради тази причина македонските евреи не са били български жители и българският цар не е имал пълномощия над тяхната орис. България е направила действия да спре депортациите, само че без правно съображение и пълномощия и била безсилна. Оставаме настрани фактът, че никой не е знаел накъде отиват в реалност влаковете, тъй като по време на войната Полша е безусловно непристъпна територия, от която излизат само ужасяващи откъслечни клюки, на които в началото никой не има вяра. Дори българските пратеници на властта, която взема решение да ревизира къде на процедура отиват евреите, са били грубо унизени на границата от немските войски. България прави всичко допустимо да сортира, да се погрижи и да възвърне финансово парцелите на македонските евреи, тъй като никой не е предполагал, че те няма да се върнат.
Затова не е почтено да упрекват страната ни в свирепост и съдействие с нацистите. България постоянно ще скърби за изгубените животи от братските македонски територии, само че макар напъните си, тя е била безсилна.
Ето за какво Борисов беше прав през днешния ден да не сервира опрощение за депортираните. Защото в случай че можеше, България би избавила всички евреи на света. Това обаче в никакъв случай не е зависело от нея.
Автор: Десислава Любомирова
Факт е, че връзките сред София и Скопие се затоплят от ден на ден и тази невиждана аудиенция е следващото доказателство. Може би заради тази причина у нас се появиха упорити клюки, че сме на косъм да " предобрим " работата, поднасяйки извинения за убитите 11 000 евреи от Беломорието и Македония. Логично, тези спекулации породиха напрежение и в експертните, и в политическите среди. Борисов даже беше предизвестен от своите сътрудници - патриотите.
Бурните реакции са разбираеми. Малко са толкоз безспорните и исторически несравними доказателства за човечността и смелостта на цялостен един народ като епопеята със спасяването на българските евреи. Страната си с право се гордее, че с титанични старания и на обществото, и на политическия хайлайф, е съумяла да отбрани надълбоко вкоренения си хуманизъм и приемливост, запазвайки живота на еврейското си население.
Винаги обаче всякакви зложелатели са се опитвали да хвърлят върху тази горделивост едно срамно леке - мъртвите 11 000 македонски евреи. Обвинението, че страната ни носи отговорност за тяхната гибел е извънредно унизително и незаслужено и признанието, че имаме виновност, фактически щеше непочтено да помрачи светлия облик на историческия ни героизъм.
Защото България НЯМА ВИНА за депортираните евреи от Тракия и Македония.
По време на война, на борби и печелене на територии, на напън, неустановеност и липса на цялостна информация, никой не е мислел за нещо толкоз прозаично като промяната на поданството. Поради тази причина македонските евреи не са били български жители и българският цар не е имал пълномощия над тяхната орис. България е направила действия да спре депортациите, само че без правно съображение и пълномощия и била безсилна. Оставаме настрани фактът, че никой не е знаел накъде отиват в реалност влаковете, тъй като по време на войната Полша е безусловно непристъпна територия, от която излизат само ужасяващи откъслечни клюки, на които в началото никой не има вяра. Дори българските пратеници на властта, която взема решение да ревизира къде на процедура отиват евреите, са били грубо унизени на границата от немските войски. България прави всичко допустимо да сортира, да се погрижи и да възвърне финансово парцелите на македонските евреи, тъй като никой не е предполагал, че те няма да се върнат.
Затова не е почтено да упрекват страната ни в свирепост и съдействие с нацистите. България постоянно ще скърби за изгубените животи от братските македонски територии, само че макар напъните си, тя е била безсилна.
Ето за какво Борисов беше прав през днешния ден да не сервира опрощение за депортираните. Защото в случай че можеше, България би избавила всички евреи на света. Това обаче в никакъв случай не е зависело от нея.
Автор: Десислава Любомирова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ