Сега: Бойко Борисов отвори балканската Кутия на Пандора
Премиерът Борисов освен отвори балканската Кутия на Пандора, само че и се захлупи в нея. С невъзможните за договаряния спънки, които сложи пред присъединението в Европейски Съюз на Република Северна Македония, той се изключи от европейската дипломация и не би могъл повече да претендира за ролята на балкански водач.
Всичко неприятно от манталитета на българската мутрокрация
мазета и във външната политика на страната. Самонадеяност, надменност и неначетеност характеризират външнополитическите демарши на държавното управление през последните два-три месеца във връзка с политиката за разширение на Европейския съюз. Борисов толкоз се самозабрави, че злоупотреби с правото на несъгласие, което България има по най-важните въпроси в Европейски Съюз. Той го приложи по метод, който опонира на главния смисъл на съществуването на Евросъюза. Изкара на напред във времето разногласия за историята, без да съобрази, че Европейски Съюз породи таман с цел да постави завършек на такива разногласия в Европа и да отвори общо пространство за общуване на страните, където да не разчистват остарели сметки. Ако признаването на една или друга историческа истина бе изискване за нечие участие в Европейски Съюз, на първо време Франция и Германия нямаше да влязат и Европейски Съюз нямаше да го има. Тяхното помиряване постави линия на вековните им вражди и на претенциите за отмъщение и даде късмет на европейската концепция. Тя не е нищо друго с изключение на концепция за спокойно и взаимноизгодно битие въз основа на общи правила.
Кой е бил крив и кой - прав? Историците могат да не престават да спорят, само че това не е част от държавните взаимоотношения. Всеки ден по някоя от френските малките екрани вървят документални фрагменти по какъв начин немските окупатори маршируват под Триумфалната арка в Париж и по какъв начин Хитлер се пъчи от терасата на "Трокадеро " против Айфеловата кула. Но никому не хрумва да спори още веднъж какъв език се приказва в Елзас (Алзас) и Лотарингия (Лорен) и затова да се затварят границите. Между Страсбург и Кел държавните граници дотам са изгубили смисъл, че локалният градски превоз ги пресича, с цел да стига до спирки и в двете страни (с едно и също билетче).
По силата на своята дипломатическа некомпетентност
Борисов постъпи като неразумната Пандора
и отвори капака на кутията, в която европейците мислеха, че са затворили всичките си беди, насъбрани през бурната им история. Ролята на такава кутия играе европейската концепция, само че вътре в нея има по-малка, балканска. Балканите са обременени от исторически разногласия и разпалването им отначало взривява самата европейска концепция. Затова настояването на България към районен съд Македония да признае нейната историческа истина, преди да стартира договаряния за участие в Европейски Съюз, звучи смайващо и не получава поддръжка от никого. За броени дни страната изпадна в такава изолираност, че може да се подреди до Беларус, въпреки и, за разлика от нея, да продължава да членува в Европейски Съюз и Съвета на Европа.
Българската рекламация е незащитима в една европейска организация, тъй като е лишена от логиката на актуалните европейски взаимоотношения. От седмица на седмица се вижда по какъв начин страната се забива в задънена улица и стартира да понася удари откъдето минимум чака. Поведението на българската външна министърка Екатерина Захариева е за окайване, тъй като в объркването си тя към този момент не знае какво да приказва на задграничните си събеседници. На 17 декември държавното управление се похвали, че неговата позиция срещала всеобщо схващане. "България среща цялостно схващане за тези нейни старания от страна на сътрудниците ѝ в Европейски Съюз “, заяви пресслужбата на Министерския съвет.
Няколко часа по-късно външно министерство пусна разочароващо известие: "България показва страдание, че заключенията на Съвета на Европейски Съюз по процеса на асоцииране и стабилизиране бяха ненадейно блокирани от две страни членки (Чехия и Словакия - б.а.) без пояснение по време на днешния Съвет на Европейски Съюз "Околна среда ". Министерството увери, че на съвещанието на КОРЕПЕР II (посланиците в ЕС) на 16 декември е бил реализиран консенсус от немското председателство. "В заключенията по гледище на България бе добавено изречение за значимостта на договорите на Република Северна Македония с България и Гърция, както и че тяхното използване ще докара до завършек на всички искания, учредени на неверно интерпретиране на историята. По време на съвещанието заключенията бяха утвърдени от всички ", твърди ведомството. Ден по-късно представителствата в Европейски Съюз на Чехия и Словакия дадоха пояснение: "Предложеният текст съдържа детайли, в това число намек за подправяне на историята, които съгласно нас биха били извънредно нездравословни за процеса на разширение и биха могли да доведат до спомагателни затруднения ".
Вероятно някои в Министерство на външните работи са се мислели за дипломатически виртуози, щом по този начин бързо са триумфирали. Въпросното "одобрение " не е било записано на хартия и първата опция за това е била на Съвета на Европейски Съюз по околна среда на другия ден. Като финален Съвет за годината, той е можел да извърши тази условност, макар че тематично няма отношение към разширението на Европейски Съюз. България е била толкоз уверена, че си е опекла работата, та е пратила на съвещанието представител на допустимо най-ниско ниво - заместничка на посланика в Брюксел, вместо министър или негов заместител.
Резултатът е налице - цялостна дипломатическа самотност
Сега би трябвало незабавно да се поправи гафът и да се даде някакъв смисъл на българското несъгласие. Единствената опция е България да поправя изискването си за начало на договарянията с районен съд Македония. Вместо да упорства тя да признае "историческите истини " и да се самоунижи, че ги е отричала, би трябвало да сложи задоволително от европейска позиция условие: Скопие да престане да тормози своите жители с българско съзнание и да даде съответните гаранции. От позиция на правата на индивида и добросъседството това е изцяло разбираемо. В Европа никой не би приел за обикновено да се преследват хора поради тяхната етническа принадлежност, и то в случай че са от прилежащи страни в Европейски Съюз.
Преговорите с районен съд Македония няма да свършат на старта. Вместо да желае всичко да се реши предплатено, посредством включване на глава 35 ( "Други въпроси "), България би имала доста благоприятни условия за напън над Скопие при договарянията по останалите глави и изключително по глава "Образование и просвета ". Там ще може да изиска и обзор на образователния материал, с който се промиват мозъците на децата за задачите на националистическата агитация. А правилото, че нищо не е контрактувано, до момента в който всичко не е контрактувано, продължава да важи даже с още по-голяма мощ, откакто по искане на Франция бе въведена по-строга процедура. Увирането на дебелите глави е муден развой и продължителните договаряния са подобаващи за него.
Бедата е, че дипломацията е отегчителна работа за мутрите, и по тази причина се изкушават да вършат интернационален рекет с огромната бухалка (ветото). Това умеят, това вършат. Или, казано с други думи: откъдето са тръгнали - там се връщат.
Светослав Терзиев
Всичко неприятно от манталитета на българската мутрокрация
мазета и във външната политика на страната. Самонадеяност, надменност и неначетеност характеризират външнополитическите демарши на държавното управление през последните два-три месеца във връзка с политиката за разширение на Европейския съюз. Борисов толкоз се самозабрави, че злоупотреби с правото на несъгласие, което България има по най-важните въпроси в Европейски Съюз. Той го приложи по метод, който опонира на главния смисъл на съществуването на Евросъюза. Изкара на напред във времето разногласия за историята, без да съобрази, че Европейски Съюз породи таман с цел да постави завършек на такива разногласия в Европа и да отвори общо пространство за общуване на страните, където да не разчистват остарели сметки. Ако признаването на една или друга историческа истина бе изискване за нечие участие в Европейски Съюз, на първо време Франция и Германия нямаше да влязат и Европейски Съюз нямаше да го има. Тяхното помиряване постави линия на вековните им вражди и на претенциите за отмъщение и даде късмет на европейската концепция. Тя не е нищо друго с изключение на концепция за спокойно и взаимноизгодно битие въз основа на общи правила.
Кой е бил крив и кой - прав? Историците могат да не престават да спорят, само че това не е част от държавните взаимоотношения. Всеки ден по някоя от френските малките екрани вървят документални фрагменти по какъв начин немските окупатори маршируват под Триумфалната арка в Париж и по какъв начин Хитлер се пъчи от терасата на "Трокадеро " против Айфеловата кула. Но никому не хрумва да спори още веднъж какъв език се приказва в Елзас (Алзас) и Лотарингия (Лорен) и затова да се затварят границите. Между Страсбург и Кел държавните граници дотам са изгубили смисъл, че локалният градски превоз ги пресича, с цел да стига до спирки и в двете страни (с едно и също билетче).
По силата на своята дипломатическа некомпетентност
Борисов постъпи като неразумната Пандора
и отвори капака на кутията, в която европейците мислеха, че са затворили всичките си беди, насъбрани през бурната им история. Ролята на такава кутия играе европейската концепция, само че вътре в нея има по-малка, балканска. Балканите са обременени от исторически разногласия и разпалването им отначало взривява самата европейска концепция. Затова настояването на България към районен съд Македония да признае нейната историческа истина, преди да стартира договаряния за участие в Европейски Съюз, звучи смайващо и не получава поддръжка от никого. За броени дни страната изпадна в такава изолираност, че може да се подреди до Беларус, въпреки и, за разлика от нея, да продължава да членува в Европейски Съюз и Съвета на Европа.
Българската рекламация е незащитима в една европейска организация, тъй като е лишена от логиката на актуалните европейски взаимоотношения. От седмица на седмица се вижда по какъв начин страната се забива в задънена улица и стартира да понася удари откъдето минимум чака. Поведението на българската външна министърка Екатерина Захариева е за окайване, тъй като в объркването си тя към този момент не знае какво да приказва на задграничните си събеседници. На 17 декември държавното управление се похвали, че неговата позиция срещала всеобщо схващане. "България среща цялостно схващане за тези нейни старания от страна на сътрудниците ѝ в Европейски Съюз “, заяви пресслужбата на Министерския съвет.
Няколко часа по-късно външно министерство пусна разочароващо известие: "България показва страдание, че заключенията на Съвета на Европейски Съюз по процеса на асоцииране и стабилизиране бяха ненадейно блокирани от две страни членки (Чехия и Словакия - б.а.) без пояснение по време на днешния Съвет на Европейски Съюз "Околна среда ". Министерството увери, че на съвещанието на КОРЕПЕР II (посланиците в ЕС) на 16 декември е бил реализиран консенсус от немското председателство. "В заключенията по гледище на България бе добавено изречение за значимостта на договорите на Република Северна Македония с България и Гърция, както и че тяхното използване ще докара до завършек на всички искания, учредени на неверно интерпретиране на историята. По време на съвещанието заключенията бяха утвърдени от всички ", твърди ведомството. Ден по-късно представителствата в Европейски Съюз на Чехия и Словакия дадоха пояснение: "Предложеният текст съдържа детайли, в това число намек за подправяне на историята, които съгласно нас биха били извънредно нездравословни за процеса на разширение и биха могли да доведат до спомагателни затруднения ".
Вероятно някои в Министерство на външните работи са се мислели за дипломатически виртуози, щом по този начин бързо са триумфирали. Въпросното "одобрение " не е било записано на хартия и първата опция за това е била на Съвета на Европейски Съюз по околна среда на другия ден. Като финален Съвет за годината, той е можел да извърши тази условност, макар че тематично няма отношение към разширението на Европейски Съюз. България е била толкоз уверена, че си е опекла работата, та е пратила на съвещанието представител на допустимо най-ниско ниво - заместничка на посланика в Брюксел, вместо министър или негов заместител.
Резултатът е налице - цялостна дипломатическа самотност
Сега би трябвало незабавно да се поправи гафът и да се даде някакъв смисъл на българското несъгласие. Единствената опция е България да поправя изискването си за начало на договарянията с районен съд Македония. Вместо да упорства тя да признае "историческите истини " и да се самоунижи, че ги е отричала, би трябвало да сложи задоволително от европейска позиция условие: Скопие да престане да тормози своите жители с българско съзнание и да даде съответните гаранции. От позиция на правата на индивида и добросъседството това е изцяло разбираемо. В Европа никой не би приел за обикновено да се преследват хора поради тяхната етническа принадлежност, и то в случай че са от прилежащи страни в Европейски Съюз.
Преговорите с районен съд Македония няма да свършат на старта. Вместо да желае всичко да се реши предплатено, посредством включване на глава 35 ( "Други въпроси "), България би имала доста благоприятни условия за напън над Скопие при договарянията по останалите глави и изключително по глава "Образование и просвета ". Там ще може да изиска и обзор на образователния материал, с който се промиват мозъците на децата за задачите на националистическата агитация. А правилото, че нищо не е контрактувано, до момента в който всичко не е контрактувано, продължава да важи даже с още по-голяма мощ, откакто по искане на Франция бе въведена по-строга процедура. Увирането на дебелите глави е муден развой и продължителните договаряния са подобаващи за него.
Бедата е, че дипломацията е отегчителна работа за мутрите, и по тази причина се изкушават да вършат интернационален рекет с огромната бухалка (ветото). Това умеят, това вършат. Или, казано с други думи: откъдето са тръгнали - там се връщат.
Светослав Терзиев
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ