Костадин Костадинов за „Оръжията и човекът“: Пиесата е посредствена!
„ Вчера наши депутати бяха на представлението на пиесата на Бърнард Шоу, режисирано от Джон Малкович. Когато се подвигна звук към нея, поръчах да ми я намерят и я прочетох. Тя е стотина страници и се чете извънредно бързо – прочетох я за един час в едно пленарно съвещание в Народното събрание. Нищо изключително не е, в последна сметка е първата пиеса на Шоу, има опити за плоски смешки с българите, демонстрира цялостно непознаване на България и Балканите общо взето, както към този момент споделих, нищо изключително. Ако не стоеше името на огромния публицист като създател, щеше да е една от многото посредствени пиеси, минали и отпътували през театрите. “
Така стартира обява на водача на Политическа партия „ Възраждане “ Костадин Костадинов във във връзка митинга , който се организира нощес пред Народния спектакъл „ Иван Вазов “ нощес, против постановката на Джон Малкович – „ Оръжията и индивидът “ от Бърнард Шоу . Постът продължава по този начин:
„ Но освен пиесата е посредствена. Вчерашната режисура сподели трагично безпомощна актьорска игра, безусловно несъответстваща постановка и всеки, който е гледал снощното зрелище, се е уверил в това. Цялата тази трагична незначителност обаче беше превърната надали не в знаме от родните жълтопаветни еничари, които си умират от недодялан ориенталски кеф някой баш от огромната метрополия да пристигна и да им се изплюе в очите. Е, през вчерашния ден с изключение на Малкович обаче в очите им се изплюха и българите. И настана драма, писък и вопли на бити либерали. Разбирам ги – доста им се събра. Първо за следващ път изгубиха избори и жалката им вариететна натрупа в Народното събрание загуби още бройки. Второ, Тръмп завоюва в Съединени американски щати. Накрая народът ги наби пред Народния спектакъл.
Е, когато Народът те набие пред Народния спектакъл, всеки що годе образован човек ще открие доста дълбока символика в това. Разбира се това не важи за жълтопаветните еничари. Те нямат разсъдък. Ние българите обаче имаме, колкото и поради еничарската паплач да са ни докарали до положение на съвсем трайно оскотяване и мизерия. И споделяме, че повече няма да поносим! И освен споделяме, само че и го демонстрираме. “
Припомняме, че за митинг против постановката прикани Нешка Робева. Същевременно Недялко Йорданов и шефът на Народния спектакъл Васил Василев опазиха „ Оръжията и индивидът “.
Кой е Джордж Бърнард Шоу?
Джордж Бърнард Шоу (26 юли 1856 година – 2 ноември 1950 г.) е ирландски драматург , есеист и сценичен критик , прочут със своята остра ирония и обществена рецензия. Роден в Дъблин, Ирландия, Шоу се реалокира в Лондон през 1876 година, където започва литературната си кариера . Въпреки че първичните му романи не реализират триумф, той се утвърждава като уважаван сценичен и музикален критик през 1880-те години.
Шоу е един от създателите на Лондонското учебно заведение по стопанска система и политически науки и е вторият по известност драматург в британския спектакъл след Шекспир. През 1925 година получава Нобелова премия за литература „ за творчество, белязано от идеализъм и хуманизъм, за искряща ирония, постоянно съчетана с изключителна поетична хубост “. През 1939 година е почетен с „ Оскар “ за сюжета на кино лентата „ Пигмалион “, основан на едноименната му комедия, което го прави един от дребното създатели, носители и на двете влиятелни награди.
Сред най-известните му пиеси са „ Пигмалион “ , „ Майор Барбара “ и „ Оръжията и индивидът “ . Творчеството на Шоу се отличава с рецензия към обществените несправедливости и духовитост, които не престават да въодушевяват и предизвикат мисълта на публиката и до през днешния ден.
„ Оръжията и индивидът “
„ Оръжията и индивидът “ е пиеса в три дейности на ирландския драматург , добавена за първи път през 1894 година в Лондон. Това е първият комерсиален триумф за Шоу, който утвърди известността му като драматург. Действието на пиесата се развива в България , като по-голямата част от героите са българи . В основата на сюжета е борбата при Сливница по времето на Сръбско-българската война през 1885 година
Пиесата осмива обществените настройки, възхваляващи войната, и демонстрира своята вътрешна противоречивост и непотребна романтизация. Шоу употребява комедията, за да подлага на критика идеализираната визия за войната и да подчертае хуманистичните си възгледи.
В България пиесата не е оповестена на български език до 2018 година, когато е издадена от университетското издателство „ Св. Климент Охридски “. През ноември 2024 година пиесата беше добавена към сцената на Народния спектакъл „ Иван Вазов “ в София под режисурата на Джон Малкович. Това предизвиква полемики в българското общество по отношение на представянето на българите в творбата.
Недялко Йорданов за митинга против „ Оръжията и индивидът “: Тази вечер моята единствена България си вкара автогол!
