Премиерът Борисов е инспектирал (каквото и да означава това за

Премиерът Борисов е ”инспектирал ” (каквото и да значи това за длъжността на един министър-председател) градежа на околовръстното. Сторил го е от джипката (впрочем, тая шофьорска сага добива институционален тип - оттова се ръководи, оттова се поддържа връзка с медиите, там се вземат решения, там се качват ”ресорните ” за следващата ”инспекция ” министри).
За друго иде тирада: помня времето (а евентуално и вие), в което Бойко Борисов предизвикваше възторг с появяването си във всевъзможни часове на денонощието, във всевъзможни дни от седмицата.

Например, годинта е или 2006 или 2007, аз съм кореспондент във " Фокус ". Борисов е кмет на София, от общината оповестяват, че ще дава изключителна конференция в събота, в 9 часа. Ние, бледни кореспонденти се явяваме на Московска, а той изскача от кабинета си (и макар че има разгласен брифинг) споделя със състрадание на събралите се публицисти: " Ама какво желаете от мен в събота - ето аз почивен ден нямам, очевидно и вие ". И по този начин отиграл " свикваната " обстановка минава на тематиката, оповестена от ПР-ите му в мейла.

Разказвам това, тъй като джипката е знак на всичко, което Борисов в миналото беше. И което наподобява, че се е сгромолясало.

Днес, на 5 септември 2020 година джипката е бомбоубежище. Тя наподобява да е щит. И маска.

Щит от въпроси на публицисти, щит от жители. И маска, с цел да не стане ясно, че духът на Орешарски е обсебил Борисов. Криещият се, нерешителен знак на властта в България май се е вселил в оня Борисов, който можеше да изиграе нечуван интерес към себе си (случката от общината) и да раздава подписи на площади.

Оттук нататък всичко е въпрос на време. Пламен Орешарски намираше задните изходи повече от година. Бойко Борисов може да кара джипката по безлюдни пътища до месец март. Но това е без изключително значение. Защото парадният вход напълно наподобява като да е от дълго време негоден.

Фейсбук, журналистът Полина Паунова