Премиера в Пролетния салон на изкустватана новата книга на Драга

Премиера в Пролетния салон на изкустватана новата книга на Драга Дюлгерова. Представя Виолета Тончева

Днес, 10 април, 18.00, Арт салон на Радио Варна

Христос Возкресе, другари! В тези празнични дни ние, по-силно от всеки път, осъзнаваме, че няма по-голяма вяра от тази, която ни подарява Възкресението Христово. Няма по-голям оптимистичен знак за възраждането, вярата и положителното. И ние, следвайки тази логичност на празника, изпитваме по-силно от всеки път ентусиазъм за живот. Не живот изобщо, а живот съгласно промисъла. Според извечното естество на нещата. Защото ние сме едно от нещата.

В този популярен естествен ред се вписва и най-новата книга на Драга Дюлгерова „ С птици и с дървета беседвам ”, изд. Славена, 2018. Имам удоволствието да показва тази стихосбирка с подкупващо пролетно заглавие не къде да е, а в Пролетния салон на изкуствата – безспорно най-подходящото място за нейната премиера.

В тази дребна по размер, само че прочувствено мощна книга, лиричните откровения са илюстрирани с картини или фрагменти от картини на авторката и това придава още по-голяма компактност на естетическото прекарване.

Този метод не е нов за Драга Дюлгерова. Тя го следва в целия си креативен път не като самоцел, а тъй като той е генетично заложен в нея. Неслучайно образованието й стартира с Техникум за художествени занаяти и приключва с „ Българска лингвистика ”. Работи като художник-аранжор, радиопрограмен началник, трагична и куклена актриса. Няколко години живее в Италия и Съединени американски щати. Резултат от този богат житейски опит са 8 независими изложения и 18 лирични и белетристични книги, измежду тях забележителната фамилна сага „ Въртопът “, изд. „ Славена “, 2016, с второ допълнено издание 2017. Драга Дюлгерова, с цел да щрихирам с още няколко думи биографията й, членува в Съюз на българските писатели, превежда поезия от съветски и британски, нейни стихове са преведени и оповестени в Съединени американски щати, Канада и Русия.

И по този начин - Драга Дюлгерова е от тези създатели, които са надарени с умеенето да се показват по едно и също време със средствата на разнообразни изкуства. Подобно на Николай Рьорих или Николай Райнов, с които я свързва духовно роднинство, тя пресъздава света със сетивата на стихотворец и художник. Паралелът сред поезията и изобразителното изкуство обживява изложбите й с поетични, а поезията й с живописни внушения.

Превърнал се в нейн непокътнат креативен знак, този синхрон сред поезията и визията пресъздава атавистичните връзки с божественото, с космичното, с всичко това, което е закодирано надълбоко в нас.И което като че ли сме не запомнили. Може би тъй като актуалното съществуване е изпълнено със звън на джиесеми, само че не и със звън на чанове. Две толкоз отдалечени една от друга вселени. Светът на самовлюбените селфита и постистини, възправен против съприкосновението с живия „ Свят, от цвят изработен “, както бе озаглавена предходната стихосбирка на авторката. Новата й лиричната книга „ С птици и с дървета беседвам “ е естествено продължение на пантеистичната философия, която поредно изповядва в творчеството си Драга Дюлгерова.

Вижте единствено по какъв начин рисува тя със слово облици и обстановки: " Луната се търкаля по баира " ; " Облаче - бухлато бухалче подскача " ; " Планината наметна ямурлук от мъгла "...

Метафоричното мислене, особено за творчеството на Драга Дюлгерова, и тук е причина за богата поетична изразност. Но тази поетична изразност – и това е значимо да се изтъкне - не застива в своята хубост, а взе участие интензивно в построяването на трагичния роман: " От бримки – мигове дантела се пробвам да оплитам " ; " Очите на къщите, безсънни и жълти, към пътя надничат "...

Поезията на Драга Дюлгерова изобилства със звукови алитерации, които придават самобитна песенност на стиха. Чуйте по какъв начин с лекост се редуват: С, Р и З: " През всичките сезони / с дървета беседвам и със птици / Снега разривам и тревите запитвам ". На друго място eто каква красива музикална линия основават С и Р: " Светлите летни върхове сушат криле върху смокинята "...

Понякога игривият песенен слог черпи непосредствено от фолклорната съкровищница своето ентусиазъм: " До нас ще застане слънцето алено / И аляна-галяна, портокаляна / като малко дете ще подскача / и ще се смее любовта ни "...

Задявката с мостри от фолклора или литературата води до самобитна изповедност, която забърква лирическата и хомерическата билка в една магическа примес. Точно това се получава в прелестната миниатюра „ Самодивска риза ”, поради която някои критици нарекоха Драга Дюлгерова Варненската Багряна. Само дребен откъс: „ Пролетта си потегли. Няма към този момент връщане. / Вечна съм и свята съм – все една и съща. / Луда – за обричане. Луда – за обичане. / Беше ли, не беше ли?... Беше. Колко бягане! "

Случва се възприятието за комизъм да върви ръка за ръка с умеенето на авторката да запази детското в себе си. Наивност или привилегия, то постоянно провокира усмивка и връща, въпреки и за малко, към откритите сетива за света на детството. Като излято на един мирис просветва бисерчето „ Детето в мен ”, което – съгласно настроението си сега - може да възприемете като стихотворение за деца или като признание на възрастен, който не се тормози да погледна с известна подигравка на себе си: " Боже, това дете в мен по какъв начин и от кой момент носи / толкоз доста / но тоооолкова доста въпроси?! "

Тези и още доста други открития и асоциации ще ви донесе общуването с лиричните герои на Драга Дюлгерова, били те хора или усеща, дървета, птици, цветя или облаци. Родени от все същото богато въображение, те имат друг темперамент, само че в това време си наподобяват по своята пълнокръвност, многобагреност и виталност.

Импресионистична по дух, „ С птици и с дървета беседвам ” ни придвижва в една самобитна Едемска градина, в която съзерцанието и насладата от съвършеното мироздание преобладават. И даже в случай че този хубав сюжет бъде нарушен, даже в случай че Адам и Ева съгрешат и се наранят, това не трансформира главното възприятие за извечна съдба и хармонично единство сред индивида и природата.

В своята Едемска градина лирическата героиня минава през всички сезони и всички усеща, до момента в който стигне до познанието. Докато се припознае и помири със себе си като част от сътворението. В градината, която й разрешава да се издигне до самата себе си.

Знак за тази Едемска градина е поетичната мантра „ Аз заставам в градината ”, която сугестивно се повтаря на разнообразни места в книгата. С нея приключват първото и второто стихотворение. С нея стартира и приключва третото стихотворение. Една мантра, като изповед и молитва пред вечността:

В градината заставам

През всичките сезони

с дървета и със птици беседвам.

Снега разривам и тревите запитвам -

дълга ли е зимата,

тъй като времето през мен тече.

Бих заменила шала от коприна

за снежната пелерина на къпината,

само че тя ревностно ме държи на разстояние...

В градината заставам и иде пролет.

Великденско венче превивам

от лъскави треви и от иглика.

Килим от цветове поляната гласи

за колесницата напразно.

И вятърът, умел файтонджия,

препусна около мен, но без мене.

И времето тече.

Виолета Тончева