Подземната слава на поета: Премиера на книгата Иван Динков о...
Премиера на книгата " Иван Динков " от литературния критик Никола Иванов ще се състои в читалище „ Алеко Константинов “ в Пловдив на 22 октомври, сряда, от 18:00 часа.
За книгата Никола Иванов написа: " Преди години Анна Ахматова бе споделила за Борис Пастернак, че неговата популярност е чудна, тъй като е п о д з е м н а (разр. м. -Н.И.) ". Тази подземна популярност, за която приказва гениалната съветска поетеса, е най-голямата допустима популярност, за която може да мечтае всеки създател. Тя спохожда приживе единствено безсмъртните. Защото не всеобщата, баналната, патосната, нито медийната популярност са определящи. Те са краткотрайни и нетрайни, те са от лукаваго. Евтината известност е кардинално противоположна на креативната стойност. В популярната си книга „ Почит към литературата ” Иван Динков е написал: „ В челата на всички посредствени писатели е вградена плоча, набраздена от едни и същи думи. Думите: " Докато съм жив, няма да умра! ”. И още: „ В изкуството не е задоволително да имаме значение на всички места, а да имаме значение постоянно ”. Колкото повече създателят е забележителен, толкоз повече се стреми да е по-незабележим. Правило е, че точно към създатели с подземна популярност интуитивно се насочват най-талантливите по-млади и ги одобряват като Учители, Демиурзи. В последна сметка единствено създателите с подземна популярност оказват въздействие върху развиването на националната си литература и изкуство. Именно голямата подземна популярност на Иван Динков бе едно от нещата, които ме поразиха, когато го открих за себе си.
Иван Динков е един от най-големите български поети и създатели на ХХ век. Това го изказвам без каквото и да е пресилване и терзание, тъй като има премного литературно аналитични художествени доказателства за сходно изказване, оценка и умозаключение. Той е неповторим не в общоприетия биологичен смисъл за пръстовите отпечатъци, които отличават всеки субект, а в най-високия, най-висшия интелектуален и нравствен смисъл на понятието уникалност. При някои творческата природа е спряла още първоначално, при други е прекъснала работата си малко по-късно, при трети е застинала по средата, при четвърти е траяла още малко и единствено при малко на брой е стигнала съвсем до края. При белязаните и обичаните Бог е довършил делото си до самия край. Спрямо Иван Динков природата е била оптимално великодушна, свършила си е работата до дъно. Бог го е белязал, показал и погалил с любов като свое обичано изпитано чадо.
В моменти на отрицание, противоречие и на яд от недостойното държание на някои създатели през годините той бе написал: „ Мъртвите поети са в гроба, а живите - по-дълбоко ”. Негова е мисълта, че камъкът е общият ни прародител, както и че кръвта няма увод, че „ животът няма синоним ” и че всички сме пепел от " Освиенцим ". С тези мисли той ни подсещаше, че всички сме смъртни и краткотрайно на тая земя, по тази причина би трябвало да потискаме злото в себе си и да дадем необятно път на Доброто. Казваше също, че всички имаме потребност от благосклонност. Разбира се, че както всичко, изречено и записано от него, тези мисли имат доста по-широко и полифонично значение и носят доста други послания и смисли.
Удивителното и неповторимото при него бе и това, че до последните си земни години той създаваше огромно изкуство, без да се самоповтаря или самоверсифицира, без да преекспонира сходни облици или метафори, персоналният му аршин не се снижи и той не промени и не изгуби мярата си.
Тепърва литературната рецензия и просвета ще го преоткрива, пояснява и проучва. "
Почит към поета
Известният наш книжовен критик и откривател Никола Иванов посвети дълги години от живота си да проучва и разпространява творчеството на един в действителност извънредно важен български стихотворец - Иван Динков. През годините той издаде в обособени книги доста от своите студии с наблюдения и прозрения, отдадени на поезията, прозата и публицистиката на този незабравим създател.
В книгата „ ИВАН ДИНКОВ “ Никола Иванов е събрал резултатите от многогодишния си труд и е обединил всичко, написано от него за Иван Динков. Томът включва и проучването му върху поезията, и сравнителния прочит на Иван-Динковата „ Поема ” с поемите „ Изворът на Белоногата ” на Петко Славейков и „ Септември ” на Гео Милев; и проучванията му върху прозата и публицистиката на Динков. Извънредно забавна е литературната анкета, която е разграничена на две елементи, направени с 18 години разлика.
В „ Уроците на Иван Динков ” Никола Иванов обобщава всичко това, което младите поети и тези, които желаят да се занимават съществено с литература, биха могли да почерпят като мъдрост и опит от неговото творчество.
За мен са изключително забавни „ Записки по памет ”, където Н. Иванов споделя за дългогодишното си другарство с Иван Динков, от момента на запознанството си с него до гибелта му през януари 2005 година, когато поетът е единствено на 73 години.
Бих споделила, че всеки създател на Словото може единствено да мечтае за подобен ревнив и доброжелателен летописец и страж на творчеството му, какъвто е Никола Иванов за Иван Динков.
Книгата е безспорен принос към проучването и обогатяването на историята на най-новата българска литература и лирика. Това без подозрение е значима книга, с цел да се поддържа жива паметта за делото на един заслужен и високоталантлив български създател.
Валентина Радинска
* * *
В предисловието си към книгата „ ИВАН ДИНКОВ “ Никола Иванов написа: „ Иван Динков непрекъснато дълбаеше в себе си и изваждаше от себе си поетични ядки, неразложими във времето “.
Вече няколко десетилетия Никола Иванов дълбае в издълбаното от Иван Динков и открива все нови и нови находки.
Тази книга надали е лебедовата ария на Никола Иванов по тематиката " Иван Динков ". Тя е по-вероятно равносметка и на това, което е основал Иван Динков, и на това, което до момента Никола Иванов е написал за Иван Динков.
За отбелязване е една детайлност в подбора на обособените текстове от книгата - паралелно с думите, написани и изречени от Никола Иванов за Иван Динков, вървят думи, написани или изречени от Иван Динков. Това е опция за читателя самичък да реши каква е тежестта и цената на думите, написани или изречени от Никола Иванов за Иван Динков, и да направи своята лична оценка за значимостта на словесното завещание, което ни е оставил Иван Динков.
Не са доста образците и в международната, и в българската литература за плодотворна непосредственост сред създател и негов откривател, само че явно резултатът от дългогодишното другарство сред Иван Динков и Никола Иванов е един от тези образци. Иван Динков не беше от най-общителните хора на тази земя, не общуваше с кого да е, по какъв начин да е и какво да е. Той позволи Никола Иванов до себе си, довери му се. От своя страна, Никола Иванов не злоупотреби с тази непосредственост, не проигра на дребно това доверие. И по този начин се реализира един незабравим резултат - Иван Динков откри в лицето на Никола Иванов своя въодушевен, безвъзмезден, проницателен откривател, а Никола Иванов реализира своята креативна реализация.
Борислав Геронтиев
Литературният критик и историк Никола Иванов е измежду най-авторитетните български национални литературни критици. Автор е на над 20 литературнокритически книги, измежду
които е поредицата “Подреждане на балната зала “ (8 книги), поредицата за български класици “Предговори “ (4 книги). Съставител и създател на предговорите към “Йордан Йовков. Разкази и повести “, “Димчо Дебелянов. Стихотворения “, “Пейо Яворов. Стихотворения “, “Дора Габе. Стихотворения и разкази за деца “, “Никола Фурнаджиев. Стихотворения “ и “Дора Габе “, “Димитър Бояджиев. Стихотворения “. Автор е на литературни анкети с Иван Динков, Георги Мишев и Никола Радев.
За книгата Никола Иванов написа: " Преди години Анна Ахматова бе споделила за Борис Пастернак, че неговата популярност е чудна, тъй като е п о д з е м н а (разр. м. -Н.И.) ". Тази подземна популярност, за която приказва гениалната съветска поетеса, е най-голямата допустима популярност, за която може да мечтае всеки създател. Тя спохожда приживе единствено безсмъртните. Защото не всеобщата, баналната, патосната, нито медийната популярност са определящи. Те са краткотрайни и нетрайни, те са от лукаваго. Евтината известност е кардинално противоположна на креативната стойност. В популярната си книга „ Почит към литературата ” Иван Динков е написал: „ В челата на всички посредствени писатели е вградена плоча, набраздена от едни и същи думи. Думите: " Докато съм жив, няма да умра! ”. И още: „ В изкуството не е задоволително да имаме значение на всички места, а да имаме значение постоянно ”. Колкото повече създателят е забележителен, толкоз повече се стреми да е по-незабележим. Правило е, че точно към създатели с подземна популярност интуитивно се насочват най-талантливите по-млади и ги одобряват като Учители, Демиурзи. В последна сметка единствено създателите с подземна популярност оказват въздействие върху развиването на националната си литература и изкуство. Именно голямата подземна популярност на Иван Динков бе едно от нещата, които ме поразиха, когато го открих за себе си.
Иван Динков е един от най-големите български поети и създатели на ХХ век. Това го изказвам без каквото и да е пресилване и терзание, тъй като има премного литературно аналитични художествени доказателства за сходно изказване, оценка и умозаключение. Той е неповторим не в общоприетия биологичен смисъл за пръстовите отпечатъци, които отличават всеки субект, а в най-високия, най-висшия интелектуален и нравствен смисъл на понятието уникалност. При някои творческата природа е спряла още първоначално, при други е прекъснала работата си малко по-късно, при трети е застинала по средата, при четвърти е траяла още малко и единствено при малко на брой е стигнала съвсем до края. При белязаните и обичаните Бог е довършил делото си до самия край. Спрямо Иван Динков природата е била оптимално великодушна, свършила си е работата до дъно. Бог го е белязал, показал и погалил с любов като свое обичано изпитано чадо.
В моменти на отрицание, противоречие и на яд от недостойното държание на някои създатели през годините той бе написал: „ Мъртвите поети са в гроба, а живите - по-дълбоко ”. Негова е мисълта, че камъкът е общият ни прародител, както и че кръвта няма увод, че „ животът няма синоним ” и че всички сме пепел от " Освиенцим ". С тези мисли той ни подсещаше, че всички сме смъртни и краткотрайно на тая земя, по тази причина би трябвало да потискаме злото в себе си и да дадем необятно път на Доброто. Казваше също, че всички имаме потребност от благосклонност. Разбира се, че както всичко, изречено и записано от него, тези мисли имат доста по-широко и полифонично значение и носят доста други послания и смисли.
Удивителното и неповторимото при него бе и това, че до последните си земни години той създаваше огромно изкуство, без да се самоповтаря или самоверсифицира, без да преекспонира сходни облици или метафори, персоналният му аршин не се снижи и той не промени и не изгуби мярата си.
Тепърва литературната рецензия и просвета ще го преоткрива, пояснява и проучва. "
Почит към поета
Известният наш книжовен критик и откривател Никола Иванов посвети дълги години от живота си да проучва и разпространява творчеството на един в действителност извънредно важен български стихотворец - Иван Динков. През годините той издаде в обособени книги доста от своите студии с наблюдения и прозрения, отдадени на поезията, прозата и публицистиката на този незабравим създател.
В книгата „ ИВАН ДИНКОВ “ Никола Иванов е събрал резултатите от многогодишния си труд и е обединил всичко, написано от него за Иван Динков. Томът включва и проучването му върху поезията, и сравнителния прочит на Иван-Динковата „ Поема ” с поемите „ Изворът на Белоногата ” на Петко Славейков и „ Септември ” на Гео Милев; и проучванията му върху прозата и публицистиката на Динков. Извънредно забавна е литературната анкета, която е разграничена на две елементи, направени с 18 години разлика.
В „ Уроците на Иван Динков ” Никола Иванов обобщава всичко това, което младите поети и тези, които желаят да се занимават съществено с литература, биха могли да почерпят като мъдрост и опит от неговото творчество.
За мен са изключително забавни „ Записки по памет ”, където Н. Иванов споделя за дългогодишното си другарство с Иван Динков, от момента на запознанството си с него до гибелта му през януари 2005 година, когато поетът е единствено на 73 години.
Бих споделила, че всеки създател на Словото може единствено да мечтае за подобен ревнив и доброжелателен летописец и страж на творчеството му, какъвто е Никола Иванов за Иван Динков.
Книгата е безспорен принос към проучването и обогатяването на историята на най-новата българска литература и лирика. Това без подозрение е значима книга, с цел да се поддържа жива паметта за делото на един заслужен и високоталантлив български създател.
Валентина Радинска
* * *
В предисловието си към книгата „ ИВАН ДИНКОВ “ Никола Иванов написа: „ Иван Динков непрекъснато дълбаеше в себе си и изваждаше от себе си поетични ядки, неразложими във времето “.
Вече няколко десетилетия Никола Иванов дълбае в издълбаното от Иван Динков и открива все нови и нови находки.
Тази книга надали е лебедовата ария на Никола Иванов по тематиката " Иван Динков ". Тя е по-вероятно равносметка и на това, което е основал Иван Динков, и на това, което до момента Никола Иванов е написал за Иван Динков.
За отбелязване е една детайлност в подбора на обособените текстове от книгата - паралелно с думите, написани и изречени от Никола Иванов за Иван Динков, вървят думи, написани или изречени от Иван Динков. Това е опция за читателя самичък да реши каква е тежестта и цената на думите, написани или изречени от Никола Иванов за Иван Динков, и да направи своята лична оценка за значимостта на словесното завещание, което ни е оставил Иван Динков.
Не са доста образците и в международната, и в българската литература за плодотворна непосредственост сред създател и негов откривател, само че явно резултатът от дългогодишното другарство сред Иван Динков и Никола Иванов е един от тези образци. Иван Динков не беше от най-общителните хора на тази земя, не общуваше с кого да е, по какъв начин да е и какво да е. Той позволи Никола Иванов до себе си, довери му се. От своя страна, Никола Иванов не злоупотреби с тази непосредственост, не проигра на дребно това доверие. И по този начин се реализира един незабравим резултат - Иван Динков откри в лицето на Никола Иванов своя въодушевен, безвъзмезден, проницателен откривател, а Никола Иванов реализира своята креативна реализация.
Борислав Геронтиев
Литературният критик и историк Никола Иванов е измежду най-авторитетните български национални литературни критици. Автор е на над 20 литературнокритически книги, измежду
които е поредицата “Подреждане на балната зала “ (8 книги), поредицата за български класици “Предговори “ (4 книги). Съставител и създател на предговорите към “Йордан Йовков. Разкази и повести “, “Димчо Дебелянов. Стихотворения “, “Пейо Яворов. Стихотворения “, “Дора Габе. Стихотворения и разкази за деца “, “Никола Фурнаджиев. Стихотворения “ и “Дора Габе “, “Димитър Бояджиев. Стихотворения “. Автор е на литературни анкети с Иван Динков, Георги Мишев и Никола Радев.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ