Премиер, телевизионен магнат и футболен бос - Силвио Берлускони си

Премиер, ефирен магнат и футболен необут - Силвио Берлускони си отиде след един необикновен живот.

Дългата обществена кариера на Кавалера стартира още през 1964 година, когато открива първата си строителна площадка в Бругерио.

През 1975 година основава " Фининвест ", а след това става притежател на телевизионна и финансова имерия и един от най-богатите хора на света. Паметен остава и денят, в който влиза в политиката. Той печели три пъти изборите в Италия, образува четири кабинета и ръководи общо девет години сред 1994-1995, 2001-2006, 2008-2011.

За поствоенна Италия, където държавните управления мъчно се задържат, това съставлява самобитен връх.

Освен като централна фигура във властта, Берлускони ще остане в историята и с футболната епопея " Милан " - като негов притежател тимът печели пет купи на Шампионската лига и осем национални трофеи за 31 години.

В реалност Берлускони получава толкоз власт през живота си, че същински незабравимият миг е оня, в който той я губи.

На 8 ноември 2011 година Италия е на ръба на банкрута. Ангела Меркел и Никола Саркози обществено му се подиграват, като се подсмихват иронично на въпроса дали имат вяра, че Берлускони е кадърен да вкара стопански промени.

Европа се опасява, че ще потъне дружно с Италия. Най-верният му съдружник Джанфранко Фини се е отделил и си е направил лична партия. Осем от депутатите на Берлускони го предават в уверено гласоподаване и той губи болшинството в Народното събрание.

Но той отхвърля да се съобщи и не желае да отсъпи. " Така би трябвало да постъпи Берлускони " - му подсказват всички към него, само че техните препоръки са подбудени от желанието да не престават да живеят в сянката му.

Тогава Берлускони получава две извънредно значими позвънявания. Първото е на Енио Сорис, другар и остарял бизнес-партньор: " Силвио, в случай че не подадеш оставка, Италия ще рухне ".

Второто позвъняване е от сина му Луиджи, който работи в Лондонското Сити: " Тате, в случай че Италия рухне, се срутват и нашите компании ".

Така незалязващият Кавалер е заставен да се отдръпна, приемайки жестоката логичност на политиката. В предишното го упрекват, че е желал да е на власт, с цел да пази ползите си. Този път си отива, с цел да резервира същите тези ползи.

Италианските медии изпращат Берлукони с самопризнание, че личността му е феномен оттатък общоприетите критерии.

Когато напуща Министерския съвет, го освиркват и скандират " клоун, клоун ". Италианците са раздвоени в оценката си поради упоритостите му за мощност, само че и поради мястото му в историята.

Берлускони е по едно и също време развален плод на италианската политическа система, само че и е индивидът, опитал да я оздрави.

Едва ли може да го окачествим като " изверг, спечелил изборите единствено с телевизионна агитация ", както споделя италианската левица. Но не е и " избавител на родината, натикал в миша дупка комунистите ", както написа десницата.

За положително или за неприятно - той основа една нова десница в Италия и прокара нова политика, с либертариански упоритости и популистки черти.

За него говореше целият свят - той бе цар на италианската политическа сцена цели 20 години, даже когато беше в съпротива.

Днес в Италия министър председател е Джорджа Мелони и съгласно мнозина тя е мъжкото преобразяване на Берлускони.

На Ботуша има дори термин " експерт по антиберлусконизъм ". Обвиняваха във всичко. Той бе обвиняем допълнително от 20 процеса, с най-различни обвинявания, в това число в проститутция на малолетни, поради мега празненства, които правеше в своите вили.

От съвсем всички обвинявания излиза оневинен, само че по тази причина има заслуга и тимът от прелестни юристи. Единственото, за което е приет за отговорен, са данъчни нарушавания, за това е наказан дефинитивно.

Това му коства краткотрайно изпъждане от Сената, само че той през 2022 година той върна " на бял кон ", отново на същото място като сенатор.

Разбира се, Берлускони не беше светец, а човек с персонални и публични пороци, който знае и да играе мръсно.

Първото черно леке в биографията му е произходът на първия му милион. Многократно е упрекван за пробутване на закони, които го облагодетелстват персонално.

Съмнително е и раждането на телевизионната му империя, която безусловно в тези години разрушава монопола на РАИ, само че той е подкрепят от държавното управление на Кракси. Освен благосъстоянието на Берлускони с това се трансформира и животът на италианците, най-много на възрастните хора - стартира ерата на телевизионните игри и викторини, на сериалите.

В политиката ще остане със склонността си да излиза надалеч от протокола и политическата уместност - до степен, в която приказва нелепици на обществени събития.

Преди години той беше оповестил пред министър на туризма на Германия, че сънародниците му се пекат на италианските плажове като наденички. Не спести и коментара си за " тена " на американския президент Барак Обама.

На обща фотография на министър председателите в Брюксел беше направил " ушички " на испанския сътрудник.

ВБългария бе прочут с другарството си с Бойко Борисов - при една от срещите им Берлускони премери гърба на тогавашния министър председател и разгласи, че е огромен като дрешник.

Чувстваше се като човек, който е над закона, а разкритията за секс-купони с млади дами, оставиха у хората усещането, че държанието му е непочтено за един държавен представител. Струваха му и края на брака му с Вероника Ларио.

На 86 години (две години над междинната дълготрайност на живота в Италия) Силвио Берлускони към момента се надяваше да го изберат за президент, тъй че не се беше отписал от политиката.

Едно е несъмнено - въпреки и да беше мощно спорна фигура, Кавалера обичаше Италия.
·