Манол Глишев: Какво щеше да направи Левски днес? frognews.bg
Прекаляваме с говоренето, а от това нищо не следва. На британски това събитие си има наименование - lip service, безусловно работа с устни. И до такава степен. Особено обратно е, когато простаци си татуират Левски, Ботев или света Богородица някъде по телесата. Не, това не е национализъм. Това е замяна на същинския Левски с подправен. Истинският е доста по-жив, нужен и рисков.
" Свята и чиста, и демократска република "
Васил Иванов Кунчев на два пъти е обиколил огромна част от българското етническо землище, с цел да провежда революционни комитети. Твърдо е вярвал в правото на въоръжена опозиция против скапания, подкупен, нападателен режим на Османската империя. Същевременно у него не е имало никаква ненавист към елементарния човек от каквато и да е националност или вяра. Съчетанието от убежденията му не е толкоз изумително, колкото фактът, че през днешния ден мнозина от по този начин наречените патриоти не съумяват да поддържат същите човечни хрумвания, каквито е имал кумирът им. Днес доста се приказва за святата и чиста република, виждана от Левски. Но някак си все забравяме, че той я е нарекъл и демократска.
Отношението ни към Апостола на свободата може да се подлага на критика от позиция на неговите декларирани и изживени идеали. При това от разнообразни направления. Едни, както стана дума, комфортно не помнят, че неговата република е трябвало да бъде и демократска. Защото ненавиждат демокрацията, а желаят тирания - до момента в който Левски се е борил против диктатурата на една абсолютистка империя. Други пък също толкоз комфортно не помнят, че Левски не е вярвал в петиции, комисии и лъжливо афиширана воля за промени. Вярвал е в законната, морална, въоръжена опозиция. Вярвал е, че обезверените времена изискват обезверени ограничения и че до святата, чиста (и демократска) република към този момент не може да се стигне по различен метод с изключение на с въстание.
“Никому не се надявайте. Ако не сме способни да се освободим сами, то значи, че не сме почтени да имаме свобода; а който ни оcвободи, той ще напpави това, с цел да ни подчини още веднъж в pобcтво. ”
На това от горната страна Левски не е считал, че българите би трябвало да разчитат на нечия непозната помощ. Напротив, разчитал е на личните сили на българския народ. Образование, национално Възраждане посредством учебни заведения, книги, вестници, читалища, Екзархия - да, отлично, това са хубави неща. Еволюция вместо гражданска война? Прекрасно. Но Левски очевидно си е давал сметка, че еволюция в границите на един разяден режим би довела единствено до злоба, рекет и репресии от страна на ръководещите нарушители, т.е. че еволюцията би била грубо задушена. Той не е имал по какъв начин да планува арменския геноцид, който по негово време е предстоял, само че е знаел за към този момент отминалото хиоско кръвопролитие. И като човек, който е разсъждавал трезво и задълбочено над историята и политиката, Левски е разбирал, че естественият свършек на националната еволюция в една враждебна среда е или посичането ѝ, или революцията. Затова е основал Вътрешната революционна (а не еволюционна) организация и е направил всичко допустимо за последователното струпване на лични сили за принудително събаряне на османската власт най-малко в българските земи. Комбинацията от религия в личните сили, рационално, невъзмутимо обмисляне и трезва преценка за потребностите на проведеното придвижване е това, което прави Левски не просто заслужен за удивление, а на практика използван и през днешния ден. Прави го рисков за мутри, ченгета и мекерета. Прави го извънредно нужен за нас, честните българи.
Пряката цел на Левски като че ли не е била падишахът да бъде пропъден от Истанбул, нито освобождението да вземем за пример на Сирия, Хиджаз или Армения, които също са били османски провинции. Пряката му цел на пръв взор се е изчерпвала точно с България. Но Левски евентуално си е давал сметка, че един сполучлив протест постоянно се трансформира в карта, дръпната от основата на картонената кула. Основна характерност на корумпираните режими е, че всеки триумф против тях ги отслабва повече от предвижданото, защото силовите диктатури са вътрешно нестабилни и мъчно понасят даже най-малкото проваляне. Дали Дякона е предполагал, че една вероятно сполучлива българска национална гражданска война би въодушевила и други освободителни придвижвания из империята? Не е изключено. Имал е задоволително познания и опит, с цел да следи в това число и себе си, тъй че е осъзнавал въздействието на гръцкото и сръбското освободително придвижване върху българската идея. Възможно е да е предвиждал въздействието на българите върху други жители на османската страна. Може би по тази причина е заявявал, че след триумфа на националната ни гражданска война би отишъл да се бие и за други нации.
Защото Левски не е считал, че безусловно ще загуби. Да, явно е бил подготвен на риск и възможна всеотдайност, само че дано не забравяме, че той се е стремял не към това да се трансформира в нашата модерна трагично-романтична икона под бесилото, а в сполучлив лидер на въоръжена бунтовническа войска. Не е бързал. Планирал е. И е считал, че победа може да има. Че от тази победа ще произлезе чистата, свята (и демократска) република. Че неговата лична роля след успеха би била още веднъж да води война. Ако този проект се беше осъществил, Левски в още по-голяма степен би се трансформирал в Джингиби, в един автентичен дявол на империята - по метод, който по-късно ще се окаже орис на Лорънс Арабски. Струва си да помислим над този малко непредвиден облик - оптимистичния Левски, обнадеждения Левски, този Васил, който работи за българската победа и за едно по-далечно продължение на битката против лишената от учредения за битие империя.
Сблъсквали ли сте се с израза, че през днешния ден не му е времето? Че времената са други? Че да вземем за пример независимото деяние за Съединението на България от 1885 (едва осем години след гибелта на Левски), което е било сполучливо, не би могло да се случи през днешния ден, тъй като времето, времето, времето... Това е комфортно проклинание, на което Левски е имал отговор. " То, времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме. " Ето отговорът на всички наши модерни съмнения. Времето, уместно за дейности, в никакъв случай не е даденост. То се основава. Успехът е единствената мяра за това подобаваща ли е била епохата. А първата причина за триумф е волята.
" Когато се освободи България, за мен не остава към този момент работа посред ви. Тогава аз ще отида в Русия и да представлявам комитети, тъй като там въпреки и да няма чалми, само че народът е притиснат от нас повече. "
Ето какво би направил Левски през днешния ден. Комитети. И то не еволюционни. Подготовка за нова национална гражданска война. На достолепието. Нова битка с следващата корумпирана, жестока, безчовечна империя в историята на Източна Европа. И след триумфа, защото на изток от нас един самоуверен народ към този момент (или отново) води същата битка за свободата си от една също прогнила империя, Левски би се сражавал за свободата освен на България, само че и на Украйна.
Манол Глишев
" Свята и чиста, и демократска република "
Васил Иванов Кунчев на два пъти е обиколил огромна част от българското етническо землище, с цел да провежда революционни комитети. Твърдо е вярвал в правото на въоръжена опозиция против скапания, подкупен, нападателен режим на Османската империя. Същевременно у него не е имало никаква ненавист към елементарния човек от каквато и да е националност или вяра. Съчетанието от убежденията му не е толкоз изумително, колкото фактът, че през днешния ден мнозина от по този начин наречените патриоти не съумяват да поддържат същите човечни хрумвания, каквито е имал кумирът им. Днес доста се приказва за святата и чиста република, виждана от Левски. Но някак си все забравяме, че той я е нарекъл и демократска.
Отношението ни към Апостола на свободата може да се подлага на критика от позиция на неговите декларирани и изживени идеали. При това от разнообразни направления. Едни, както стана дума, комфортно не помнят, че неговата република е трябвало да бъде и демократска. Защото ненавиждат демокрацията, а желаят тирания - до момента в който Левски се е борил против диктатурата на една абсолютистка империя. Други пък също толкоз комфортно не помнят, че Левски не е вярвал в петиции, комисии и лъжливо афиширана воля за промени. Вярвал е в законната, морална, въоръжена опозиция. Вярвал е, че обезверените времена изискват обезверени ограничения и че до святата, чиста (и демократска) република към този момент не може да се стигне по различен метод с изключение на с въстание.
“Никому не се надявайте. Ако не сме способни да се освободим сами, то значи, че не сме почтени да имаме свобода; а който ни оcвободи, той ще напpави това, с цел да ни подчини още веднъж в pобcтво. ”
На това от горната страна Левски не е считал, че българите би трябвало да разчитат на нечия непозната помощ. Напротив, разчитал е на личните сили на българския народ. Образование, национално Възраждане посредством учебни заведения, книги, вестници, читалища, Екзархия - да, отлично, това са хубави неща. Еволюция вместо гражданска война? Прекрасно. Но Левски очевидно си е давал сметка, че еволюция в границите на един разяден режим би довела единствено до злоба, рекет и репресии от страна на ръководещите нарушители, т.е. че еволюцията би била грубо задушена. Той не е имал по какъв начин да планува арменския геноцид, който по негово време е предстоял, само че е знаел за към този момент отминалото хиоско кръвопролитие. И като човек, който е разсъждавал трезво и задълбочено над историята и политиката, Левски е разбирал, че естественият свършек на националната еволюция в една враждебна среда е или посичането ѝ, или революцията. Затова е основал Вътрешната революционна (а не еволюционна) организация и е направил всичко допустимо за последователното струпване на лични сили за принудително събаряне на османската власт най-малко в българските земи. Комбинацията от религия в личните сили, рационално, невъзмутимо обмисляне и трезва преценка за потребностите на проведеното придвижване е това, което прави Левски не просто заслужен за удивление, а на практика използван и през днешния ден. Прави го рисков за мутри, ченгета и мекерета. Прави го извънредно нужен за нас, честните българи.
Пряката цел на Левски като че ли не е била падишахът да бъде пропъден от Истанбул, нито освобождението да вземем за пример на Сирия, Хиджаз или Армения, които също са били османски провинции. Пряката му цел на пръв взор се е изчерпвала точно с България. Но Левски евентуално си е давал сметка, че един сполучлив протест постоянно се трансформира в карта, дръпната от основата на картонената кула. Основна характерност на корумпираните режими е, че всеки триумф против тях ги отслабва повече от предвижданото, защото силовите диктатури са вътрешно нестабилни и мъчно понасят даже най-малкото проваляне. Дали Дякона е предполагал, че една вероятно сполучлива българска национална гражданска война би въодушевила и други освободителни придвижвания из империята? Не е изключено. Имал е задоволително познания и опит, с цел да следи в това число и себе си, тъй че е осъзнавал въздействието на гръцкото и сръбското освободително придвижване върху българската идея. Възможно е да е предвиждал въздействието на българите върху други жители на османската страна. Може би по тази причина е заявявал, че след триумфа на националната ни гражданска война би отишъл да се бие и за други нации.
Защото Левски не е считал, че безусловно ще загуби. Да, явно е бил подготвен на риск и възможна всеотдайност, само че дано не забравяме, че той се е стремял не към това да се трансформира в нашата модерна трагично-романтична икона под бесилото, а в сполучлив лидер на въоръжена бунтовническа войска. Не е бързал. Планирал е. И е считал, че победа може да има. Че от тази победа ще произлезе чистата, свята (и демократска) република. Че неговата лична роля след успеха би била още веднъж да води война. Ако този проект се беше осъществил, Левски в още по-голяма степен би се трансформирал в Джингиби, в един автентичен дявол на империята - по метод, който по-късно ще се окаже орис на Лорънс Арабски. Струва си да помислим над този малко непредвиден облик - оптимистичния Левски, обнадеждения Левски, този Васил, който работи за българската победа и за едно по-далечно продължение на битката против лишената от учредения за битие империя.
Сблъсквали ли сте се с израза, че през днешния ден не му е времето? Че времената са други? Че да вземем за пример независимото деяние за Съединението на България от 1885 (едва осем години след гибелта на Левски), което е било сполучливо, не би могло да се случи през днешния ден, тъй като времето, времето, времето... Това е комфортно проклинание, на което Левски е имал отговор. " То, времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме. " Ето отговорът на всички наши модерни съмнения. Времето, уместно за дейности, в никакъв случай не е даденост. То се основава. Успехът е единствената мяра за това подобаваща ли е била епохата. А първата причина за триумф е волята.
" Когато се освободи България, за мен не остава към този момент работа посред ви. Тогава аз ще отида в Русия и да представлявам комитети, тъй като там въпреки и да няма чалми, само че народът е притиснат от нас повече. "
Ето какво би направил Левски през днешния ден. Комитети. И то не еволюционни. Подготовка за нова национална гражданска война. На достолепието. Нова битка с следващата корумпирана, жестока, безчовечна империя в историята на Източна Европа. И след триумфа, защото на изток от нас един самоуверен народ към този момент (или отново) води същата битка за свободата си от една също прогнила империя, Левски би се сражавал за свободата освен на България, само че и на Украйна.
Манол Глишев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ