Как прекаленото обмисляне влияе на ежедневието ни?
Прекаленото обсъждане, познато още като " overthinking “, е ментален капан, в който човек попада, когато се връща неведнъж към едни и същи мисли, паники и вероятни сюжети. На пръв взор може да наподобява, че деликатното обсъждане на дадена обстановка е потребно, тъй като ни оказва помощ да вземем по-добри решения. Но когато този развой се трансформира в непрестанно въртене на мисли, подозрения и вътрешни разногласия, той стартира да вреди на психологичното ни здраве, връзките ни и способността да действаме дейно в всекидневието.
Един от главните способи, по които прекомерното обсъждане оказва въздействие върху всекидневието, е посредством привършване на силата. Умственото напрежение, обвързвано с непрестанното анализиране на обстановки, гълтам голям запас от вниманието ни. Мозъкът е заставен да преработва неведнъж една и съща информация, без действителен прогрес или решение. Това води до отмалялост, безсилие и чувство за беззащитност. Вместо да ни донесе изясненост, прекомерното мислене постоянно води до комплициране и подозрение, което в допълнение подкопава увереността ни.
В персонален проект прекомерното обсъждане въздейства отрицателно върху вземането на решения. Когато човек е замесен в непрестанен вътрешен разговор, обвързван с вероятните последици от едно или друго деяние, той стартира да се усеща неподвижен от боязън да не сбърка. Често в такива моменти се отсрочва изборът или изобщо не се подхваща никакво деяние. Това забавя реализацията на цели, нарушава естествения темп на живота и води до възприятие за застой. Много хора признават, че заради прекомерно обсъждане са пропуснали благоприятни условия, отказали са се от проекти или са останали в неудовлетворяващи условия просто тъй като не са могли да решат по какъв начин да постъпят.
Социалният аспект на прекомерното мислене също не трябва да бъде подценяван. Когато човек непрестанно проучва какво е споделил, по какъв начин е прозвучал, дали не е обидил някого или дали е свестен вярно, това въздейства на неговата спонтанност и достоверност. В такива случаи общуването става източник на тревога, а не на свързване. Прекалената саморефлексия може да докара до обществено отбягване, нарушени връзки и чувство за изолираност. Хората, които страдат от хронично прекомерно обсъждане, постоянно се усещат неразбрани, тъй като непрекъснато слагат под подозрение освен личното си държание, само че и реакциите на близките.
Прекаленото мислене има и директно влияние върху прочувственото положение. Повтарящите се отрицателни мисли, тревожни сюжети и хипотетични проблеми ускоряват възприятието на паника и неустановеност. Мозъкът не прави особена разлика сред действителна заплаха и мислена такава, когато тя се мисли интензивно и постоянно. Така се основава един непрекъснат стресов декор, който изтощава нервната система, утежнява съня, апетита и настроението. Дългосрочното прекалено обсъждане може да докара до положения като генерализирана тревога, меланхолия или психосоматични проблеми.
В професионалния живот прекомерното обсъждане може да попречи на продуктивността и ефикасността. Човек, който прекомерно дълго обмисля всяка стъпка, е по-склонен да пропусне периоди, да губи време в маловажни елементи и да не се усеща убеден в дейностите си. Това може да докара до чувство за непросветеност, ниска самокритика и даже до бърнаут. Колкото повече време прекарваме в анализиране, толкоз по-малко остава за деяние, което в последна сметка ни отдалечава от задачите ни и провокира възприятие на незадоволеност.
В същността си прекомерното обсъждане е форма на блян към надзор – опит да предвидим бъдещето, да избегнем неточности, да се предпазим от болежка. Но животът не постоянно е предвидим и контролируем. Понякога решенията би трябвало да се вземат със сърце, с доверие, с приемане на несигурността. Колкото повече се опитваме да планираме всяка стъпка и да избегнем всяка допустима неточност, толкоз по-далеч се отдалечаваме от спонтанността, свободата и живия опит, съобщи Puls.bg.
Прекаленото обсъждане е като незабележим затвор, който сами построяваме в съзнанието си. То не ни прави по-подготвени, а по-уморени. Не ни пази, а ни изолира. За да възвърнем лекотата и увереността в всекидневието си, би трябвало да се научим да разпознаваме по кое време мислите минават границата на потребното и да ги пускаме. Само по този начин ще можем да живеем по-пълноценно, в синхрон с сегашното, а не с безкрайни, измислени паники за бъдещето.
Един от главните способи, по които прекомерното обсъждане оказва въздействие върху всекидневието, е посредством привършване на силата. Умственото напрежение, обвързвано с непрестанното анализиране на обстановки, гълтам голям запас от вниманието ни. Мозъкът е заставен да преработва неведнъж една и съща информация, без действителен прогрес или решение. Това води до отмалялост, безсилие и чувство за беззащитност. Вместо да ни донесе изясненост, прекомерното мислене постоянно води до комплициране и подозрение, което в допълнение подкопава увереността ни.
В персонален проект прекомерното обсъждане въздейства отрицателно върху вземането на решения. Когато човек е замесен в непрестанен вътрешен разговор, обвързван с вероятните последици от едно или друго деяние, той стартира да се усеща неподвижен от боязън да не сбърка. Често в такива моменти се отсрочва изборът или изобщо не се подхваща никакво деяние. Това забавя реализацията на цели, нарушава естествения темп на живота и води до възприятие за застой. Много хора признават, че заради прекомерно обсъждане са пропуснали благоприятни условия, отказали са се от проекти или са останали в неудовлетворяващи условия просто тъй като не са могли да решат по какъв начин да постъпят.
Социалният аспект на прекомерното мислене също не трябва да бъде подценяван. Когато човек непрестанно проучва какво е споделил, по какъв начин е прозвучал, дали не е обидил някого или дали е свестен вярно, това въздейства на неговата спонтанност и достоверност. В такива случаи общуването става източник на тревога, а не на свързване. Прекалената саморефлексия може да докара до обществено отбягване, нарушени връзки и чувство за изолираност. Хората, които страдат от хронично прекомерно обсъждане, постоянно се усещат неразбрани, тъй като непрекъснато слагат под подозрение освен личното си държание, само че и реакциите на близките.
Прекаленото мислене има и директно влияние върху прочувственото положение. Повтарящите се отрицателни мисли, тревожни сюжети и хипотетични проблеми ускоряват възприятието на паника и неустановеност. Мозъкът не прави особена разлика сред действителна заплаха и мислена такава, когато тя се мисли интензивно и постоянно. Така се основава един непрекъснат стресов декор, който изтощава нервната система, утежнява съня, апетита и настроението. Дългосрочното прекалено обсъждане може да докара до положения като генерализирана тревога, меланхолия или психосоматични проблеми.
В професионалния живот прекомерното обсъждане може да попречи на продуктивността и ефикасността. Човек, който прекомерно дълго обмисля всяка стъпка, е по-склонен да пропусне периоди, да губи време в маловажни елементи и да не се усеща убеден в дейностите си. Това може да докара до чувство за непросветеност, ниска самокритика и даже до бърнаут. Колкото повече време прекарваме в анализиране, толкоз по-малко остава за деяние, което в последна сметка ни отдалечава от задачите ни и провокира възприятие на незадоволеност.
В същността си прекомерното обсъждане е форма на блян към надзор – опит да предвидим бъдещето, да избегнем неточности, да се предпазим от болежка. Но животът не постоянно е предвидим и контролируем. Понякога решенията би трябвало да се вземат със сърце, с доверие, с приемане на несигурността. Колкото повече се опитваме да планираме всяка стъпка и да избегнем всяка допустима неточност, толкоз по-далеч се отдалечаваме от спонтанността, свободата и живия опит, съобщи Puls.bg.
Прекаленото обсъждане е като незабележим затвор, който сами построяваме в съзнанието си. То не ни прави по-подготвени, а по-уморени. Не ни пази, а ни изолира. За да възвърнем лекотата и увереността в всекидневието си, би трябвало да се научим да разпознаваме по кое време мислите минават границата на потребното и да ги пускаме. Само по този начин ще можем да живеем по-пълноценно, в синхрон с сегашното, а не с безкрайни, измислени паники за бъдещето.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ