СБЖ: Цензурата над неугодни телевизии или журналистически гласове спуска мракобесие над всички ни
Преживявали сме към този момент заглушаване на осведомителни източници и знаем, че това провокира единствено противоположен резултат, а е и несъвместимо с демокрацията, показва председателката на Съюз на българските журналисти Снежана Тодорова.
Свободата на словото, свободата на мнението, свободата на изложение, свободата в достъпа до информация са във фундамента на всяко демократично общество.
За страдание, в яростни времена на толкоз промени и подмени като днешните, се постанова надали не ежедневно още веднъж и още веднъж да надигаме глас за отстояването на тези свободи посред решения и дейности, в действителност несъвместими с демокрацията. Два такива случая ни сервира и отиващата си седмица.
На 1 февруари влезе в действие решение на Съвета на Европейски Съюз за възбрана на излъчването в страните от Европейски Съюз на още 4 съветски малките екрани, в това число най-голямата и отразяващата формалната позиция в Русия – Първи канал. Така общият брой на неразрешените в Европейски Съюз и в частност в България съветски малките екрани доближи 13.
Още след първата такава възбрана, въведена от 1 март предходната година за две излъчващи на разнообразни езици съветски медии, Съюз на българските журналисти реагира с позицията, че всяка възбрана за достъп до медийни източници, даже и със противоречиво наличие, даже и със мощен агитационен профил, е неприемлива с оглед свободния достъп до информация. Такава възбрана е посягане освен върху гражданските свободи в обществото, само че и сериозна спънка за професионалната работа на публицистите, които би трябвало да могат да се осведомят пълноценно и без филтри за всички позиции по тематиките, които отразяват, изключително пък когато те за свързани с толкоз съществени спорове като войната в Украйна.
Сега освен удостоверяваме тази към този момент изразена преценка, само че прибавяме и растящата си паника от одобряването и разширението на забранителния метод, който е фактическа и официализирана на равнище Европейски Съюз цензура по отношение на източниците на информация. Това е и диктат върху свободата на европейските жители да се осведомяват в цялост за събития и процеси, засягащи всички ни, да построяват мнението си за тях въз основа на цялото разнообразие на осведомителните потоци. В източноевропейските общества добре си спомняме времената, когато у нас бяха заглушавани „ противников ” медии – и аналогиите с това, което се прави в този момент в Европейски Съюз, уви, са прекомерно притеснителни.
Историческият опит учи, че всяко такова задръстване на осведомителни източници провокира единствено противоположен резултат. И да, ще повторим още веднъж – несъвместимо е с демокрацията.
Другият случай от последните дни, разиграл се в същия подтекст към този момент единствено на нашенска почва, е обвързван отново с стремежа за задръстване на несгоден за избрани политически среди глас – гласът на известния публицист от БНР Петър Волгин. Заради негов коментар на персоналния му профил в обществена мрежа представители на политическа партия внесоха в Съвет за електронни медии искане да се направи инспекция на неговото държание и на наличието на водените от него излъчвания от рубриката „ Политически НЕкоректно ” по БНР. Тутакси бе оповестено и стартирането на подписка за отстраняването на Волгин от публичното радио. А на 4 февруари пред БНР се организира митинг и контрапротест отново по същия мотив. Повечето жители бяха пристигнали, с цел да поддържат свободата на словото и на другите отзиви и да отхвърлят до болежка познатата у нас цензура. В репортаж на БНР за събитието се чу следното мнение на участник в него:
„ Живели сме под цензура. Имаме право на глас. Всеки може да се осведоми, да си вземе решение и да си направи заключения и няма потребност да ни споделят - това няма да слушате, това ще слушате ”.
Петър Волгин от дълго време се е утвърдил като публицист с самостоятелни позиции и радиоводещ, който дава думата на разнородни гледни точки. Предаванията, които води, постоянно са измежду най-слушаните. Не за първи път среди, които не харесват неговите мнения и наличието на предаванията му, зоват да бъде уволнен, да му се отнеме думата. Понякога са успявали – случвало се е и да го уволняват, и да му стопират излъчвания. Но какво общо може да имат такива офанзиви с плурализма на мненията и с демокрацията?
Съюз на българските журналисти постоянно ще поддържа свободата на словото, свободата на мнението, свободата на изложение, свободата в достъпа до информация. Настъпателната цензура застрашително припомня за други времена, които от дълго време са жигосани. Забраните към неугодни малките екрани или излизащи отвън статуквото журналистически гласове са стъпки към спускащо се върху всички ни мракобесие, което не трябва да позволяваме. А политиката на двойни стандарти подтиква поръчковата публицистика – позорна и недостойна мимикрия, която няма нищо общо с достолепието и наложителния сериозен дух на тази жизненоважна за демократичното общество специалност.
И дано да почитаме българските слушатели, фенове и читатели, които имат правото сами да построяват мнението си въз основата на най-широка и най-пъстра палитра от информации и гледни точки. Само осведоменото общество е способно да взима зрели, мъдри и виновни решения.
Снежана Тодорова, ръководител на УС на СБЖ
Свободата на словото, свободата на мнението, свободата на изложение, свободата в достъпа до информация са във фундамента на всяко демократично общество.
За страдание, в яростни времена на толкоз промени и подмени като днешните, се постанова надали не ежедневно още веднъж и още веднъж да надигаме глас за отстояването на тези свободи посред решения и дейности, в действителност несъвместими с демокрацията. Два такива случая ни сервира и отиващата си седмица.
На 1 февруари влезе в действие решение на Съвета на Европейски Съюз за възбрана на излъчването в страните от Европейски Съюз на още 4 съветски малките екрани, в това число най-голямата и отразяващата формалната позиция в Русия – Първи канал. Така общият брой на неразрешените в Европейски Съюз и в частност в България съветски малките екрани доближи 13.
Още след първата такава възбрана, въведена от 1 март предходната година за две излъчващи на разнообразни езици съветски медии, Съюз на българските журналисти реагира с позицията, че всяка възбрана за достъп до медийни източници, даже и със противоречиво наличие, даже и със мощен агитационен профил, е неприемлива с оглед свободния достъп до информация. Такава възбрана е посягане освен върху гражданските свободи в обществото, само че и сериозна спънка за професионалната работа на публицистите, които би трябвало да могат да се осведомят пълноценно и без филтри за всички позиции по тематиките, които отразяват, изключително пък когато те за свързани с толкоз съществени спорове като войната в Украйна.
Сега освен удостоверяваме тази към този момент изразена преценка, само че прибавяме и растящата си паника от одобряването и разширението на забранителния метод, който е фактическа и официализирана на равнище Европейски Съюз цензура по отношение на източниците на информация. Това е и диктат върху свободата на европейските жители да се осведомяват в цялост за събития и процеси, засягащи всички ни, да построяват мнението си за тях въз основа на цялото разнообразие на осведомителните потоци. В източноевропейските общества добре си спомняме времената, когато у нас бяха заглушавани „ противников ” медии – и аналогиите с това, което се прави в този момент в Европейски Съюз, уви, са прекомерно притеснителни.
Историческият опит учи, че всяко такова задръстване на осведомителни източници провокира единствено противоположен резултат. И да, ще повторим още веднъж – несъвместимо е с демокрацията.
Другият случай от последните дни, разиграл се в същия подтекст към този момент единствено на нашенска почва, е обвързван отново с стремежа за задръстване на несгоден за избрани политически среди глас – гласът на известния публицист от БНР Петър Волгин. Заради негов коментар на персоналния му профил в обществена мрежа представители на политическа партия внесоха в Съвет за електронни медии искане да се направи инспекция на неговото държание и на наличието на водените от него излъчвания от рубриката „ Политически НЕкоректно ” по БНР. Тутакси бе оповестено и стартирането на подписка за отстраняването на Волгин от публичното радио. А на 4 февруари пред БНР се организира митинг и контрапротест отново по същия мотив. Повечето жители бяха пристигнали, с цел да поддържат свободата на словото и на другите отзиви и да отхвърлят до болежка познатата у нас цензура. В репортаж на БНР за събитието се чу следното мнение на участник в него:
„ Живели сме под цензура. Имаме право на глас. Всеки може да се осведоми, да си вземе решение и да си направи заключения и няма потребност да ни споделят - това няма да слушате, това ще слушате ”.
Петър Волгин от дълго време се е утвърдил като публицист с самостоятелни позиции и радиоводещ, който дава думата на разнородни гледни точки. Предаванията, които води, постоянно са измежду най-слушаните. Не за първи път среди, които не харесват неговите мнения и наличието на предаванията му, зоват да бъде уволнен, да му се отнеме думата. Понякога са успявали – случвало се е и да го уволняват, и да му стопират излъчвания. Но какво общо може да имат такива офанзиви с плурализма на мненията и с демокрацията?
Съюз на българските журналисти постоянно ще поддържа свободата на словото, свободата на мнението, свободата на изложение, свободата в достъпа до информация. Настъпателната цензура застрашително припомня за други времена, които от дълго време са жигосани. Забраните към неугодни малките екрани или излизащи отвън статуквото журналистически гласове са стъпки към спускащо се върху всички ни мракобесие, което не трябва да позволяваме. А политиката на двойни стандарти подтиква поръчковата публицистика – позорна и недостойна мимикрия, която няма нищо общо с достолепието и наложителния сериозен дух на тази жизненоважна за демократичното общество специалност.
И дано да почитаме българските слушатели, фенове и читатели, които имат правото сами да построяват мнението си въз основата на най-широка и най-пъстра палитра от информации и гледни точки. Само осведоменото общество е способно да взима зрели, мъдри и виновни решения.
Снежана Тодорова, ръководител на УС на СБЖ
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ