Преживелите близки срещи със смъртта често си спомнят за необикновени

Преживелите близки срещи със гибелта постоянно си спомнят за невероятни прекарвания: виждат светлина в края на тунела, летят отвън тялото си, срещат умряли близки или си спомнят за значими житейски събития в един момент.

Фактът, че тези разкази имат толкоз доста общи детайли и идват от хора с друг културен генезис, сочи вероятен биологичен механизъм - механизъм, който към момента не е разгадан от учените.

В нова публикация, оповестена в " Proceedings of the National Academy of Science “ (PNAS), откриватели от Мичиганския университет откриват доказателства за скокове в мозъчната интензивност, свързани със съзнанието, при двама умиращи пациенти.

Макар че не е първото по рода си проучване, това, което отличава новото проучване, е, че то е в детайли разказано по метод, " който в никакъв случай не е юридически преди ", споделя старшият създател Джимо Борджигин, чиято лаборатория е отдадена на разбирането на неврологичната основа на съзнанието.

Екипът преглежда записите на четирима пациенти, които са умряли от сърдечен арест, до момента в който са били под наблюдаване с електроенцефалограма (ЕЕГ).

И четиримата изпадат в кома и са отстранени от животоподдържащите системи, откакто е открито, че не може да им се помогне.

Когато били изключени от апаратите за изкуствено дишане, при двама от четиримата пациенти - 24-годишна жена и 77-годишна жена - се следило нарастване на сърдечната периодичност, както и прилив на мозъчни талази с гама периодичност - най-бързата мозъчна интензивност, която се свързва със съзнанието.

По-ранни изследвания - в това число и оповестена през 2022 година публикация за 87-годишен мъж, умрял от рухване - също са открили скокове в гама вълните при някои хора покрай момента на гибелта.

Статията на Мичиганския университет отива по-далеч, като изследва по-задълбочено кои елементи на мозъка се осветяват, като интензивността е открита в " задната кортикална гореща зона ". Тя се състоящи от темпоралния, париеталния и тилния дял, които се свързват с промени в съзнанието.

" Ако тази част на мозъка светне, това значи, че пациентът вижда нещо, може да чуе нещо и може да усети чувства отвън тялото ", споделя Борджигин и прибавя, че районът е " в пламъци ".

Мозъчната и сърдечната интензивност са били следени секунда по секунда през последните няколко часа от живота на пациентите, което е асъдействало за силата на разбора, добави тя.

Не е ясно за какво при двама от пациентите са се появили тези евентуални признаци на " прикрито схващане ", а при двама - не, макар че Борджигин допуска, че историята на припадъците им може да е заредила мозъците им по някакъв метод.

Поради дребния размер на извадката създателите предизвестяват да не се вършат необятни заключения.

Нещо повече, не е допустимо да се удостовери, че пациентите в действителност са имали видения, защото те не са останали живи, с цел да опишат за това.

Борджигин се надява в бъдеще да събере данни за още стотици хора - по този начин ще се усилят възможностите, че някои от тях в действителност ще оцелеят.

Един от методите за това би могъл да бъде основаването на опит, който да симулира прекарване, близо до гибелта, до момента в който пациентът е следен в лабораторни условия, оповестяват от БГНЕС.