Преходът на Европа към зелена енергетика отново повдига въпросът за

Преходът на Европа към зелена енергетика още веднъж повдига въпросът за АЕЦ. Европейският парламент през този месец гласоподава включването на нуклеарната енергетика в таксономията, или казано другояче за разпоредбите, които дефинират вложенията в нуклеарни и някои газови планове като устойчиви и екологични (ESG). Скоро това желание ще се трансформира в закон, който би трябвало да влезе в действие от 2023 година, написа Statista. Данните на Международната организация по атомна сила (МААЕ) дават взор върху картината с потреблението на нуклеарната сила в Европейския съюз. В момента водещата в блока е Франция, където 69 % от електрическата енергия се създава от АЕЦ. През предходната година атомната енергетика е съставлявала над половината от енергийния баланс на Украйна (55%), Словакия (52,3 %) и Белгия (50,8 %). В Германия каузи на атомната енергетика е най-ниският в Европейски Съюз – през предходната година на нея се е падал дял от едвам 12 % от общия размер от производството на електрическа енергия. Този дял последователно е намалявал от 2000 година, когато страната взе решение за поетапен отвод от своите АЕЦ. Дискусията за атомната енергетика се възобнови след началото на съветската инвазия в Украйна, което демонстрира и уязвимостта на Европейски Съюз към съмненията на цената на енергоносителите на международния пазар. Участниците в полемиката са разграничени на два лагера – от едната страна са последователите на нуклеарната енергетика, които настояват, че тя е безвъглеродна и може да помогне за запълване на празнините в енергетиката, а от другата са критиците, които за загрижени за преработката на радиоактивните боклуци от АЕЦ.