Преходът към Киевски пакт за сигурност означава едно високо ниво

Преходът към Киевски пакт за сигурност значи едно високо равнище на доверие и високи гаранции за резистентност на украинската система за отбрана на класифицирана информация и на технологии, а също на лична и осведомителна сигурност. Това изясни пред Велизар Шаламанов, някогашен министър на защитата.  И уточни, че това е забавяло военната помощ към Украйна през последните месеци.  

„ Такава тактика може трябваше да бъде призната още през 2008-2009 година, когато имаше експанзия на Русия против Грузия. Тогава щяхме да избегнем обстановката, в която се намираме в този момент. Но нито НАТО, нито Украйна бяха подготвени за такава стъпка “. 

Планът дава единствената опция да бъде обезпечена сигурността на Украйна в интервала до присъединение към НАТО, уточни Шаламанов.

„ Той включва това, което би трябвало да има в капиталовата стратегия за превъоръжаване на българската армия-модерно въоръжение, ефикасна подготовка, нововъведения, създаване на отбранителна промишленост “.

Механизмите към този момент съществуват в НАТО, разясни Шаламанов.

„ През 2014 стартираха няколко доверителни фонда-в сферата на връзките и кибер защитата. Сега ще се очертаят такива фондове по групи способности-артилерия, Противовъздушна отбрана, авиация, бронетанкова техника, системи за ръководство. Очаквам България да бъде част от едно такова старания. То освен ще увеличи нашата сигурност посредством потенциала на Украйна, само че ще способства за софтуерно обновяване на нашата войска и промишленост “. 

Планът е един сурогат на участие в НАТО, който се показва в двустранно или многостранно съглашение на водещи страни като Съединени американски щати, Англия, Германия, Франция, а за какво не и Полша, Румъния, България, изясни той

„ Страните стават гаранти и във военно отношение за сигурността на Украйна. Един подобен проект може да бъде задействан след края на войната. Дотогава водеща е групата „ Рамщайн “, която би трябвало да обезпечи бързо огромни количества въоръжение и техника. Вместо да се изпращат епизодично обособени групи въоръжение и техника, би трябвало редовно да се въоръжава украинската войска. След края на войната това би трябвало да прерасне във всеобхватна капиталова стратегия на съдружниците “. 

Тук не става въпрос за замесване на НАТО в даването на гаранции, уточни Велизар Шаламанов.

„ Те ще бъдат давани отвън НАТО. Съединени американски щати дават такива гаранции на доста страни “

Не би трябвало да пропущаме и други две страни - Грузия и Молдова, които също имат потребност от отбрана, подсети някогашният боен министър.

„ Те са още по-беззащитни от Украйна “.

Искам да видя и България като част от такова съглашение за военно-техническо съдействие, съобщи той.

„ В идващите години Украйна ще бъде страната с най-вече опит по какъв начин се води война и по какъв начин се внедряват технологии “.

На Украйна са нужни системи за противовъздушна защита, подсети той.

„ Българските С 200 и С 300 са им извънредно нужни. Те имат потребност от танкове и бронирани машини, от самолети, хеликоптери. България разполага с всичко това. Техниката, която можем да предоставим през днешния ден, може да се употребява от тях още на следващия ден, без  спомагателна подготовка и логистични старания. Това е техниката, с която украинската войска разполага “.  

Посещенията на европейски водачи в Украйна дават явен знак, че страната ще има бъдеще в Европейски Съюз, счита Шаламанов.