Климатичните промени: какви са икономическите рискове?
Преговорите за климата КОП26 в Глазгоу, които стартират в неделя, може би са най-хубавата опция на света да ограничи световното стопляне до лимита от 1,5-2 градуса по Целзий, избран в Парижкото съглашение от 2015 година
Залозите за планетата са големи - измежду тях е въздействието върху икономическото прехранване по целия свят и бъдещата непоклатимост на световната финансова система.
Следват 10 свързани с климатичните промени въпроса, на които се пробват да отговорят тези, които създават икономическите политики:
КОЛКО СТРУВАТ КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ?
От наводненията и пожарите до споровете и миграцията - икономическите модели се мъчат да се оправят с множеството вероятни последствия от световното стопляне. Според приблизителната оценка на МВФ неограниченото стопляне би понижило със 7 % международното произвеждане до 2100 година Групата " Мрежа за екологизиране на финансовата система " (МЕФС), включваща централни банки по света, предвижда даже по-голям спад - 13 %. Според проучвана на Ройтерс, в което са интервюирани икономисти, междинното равнище на плануваното намаляване на производството при подобен сюжет е 18 %.
КЪДЕ ЩЕ БЪДЕ УСЕТЕНО НАЙ-СИЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕТО?
Очевидно в развиващия се свят. Голяма част от бедното население на света живее в тропическите области или в региони на ниска надморска височина - те към този момент понасят неподходящи последствия от климатичните промени като суша или повишаване на морското ниво. Освен това страните в тези райони рядко имат нужните запаси, с цел да смекчат резултата от сходни вреди. Докладът на МЕФС предвижда общо понижаване на производството над 15 % в огромна част от Азия и Африка, а в страните в района Сахел - до 20 %.
КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА ЗА ПРЕПИТАНИЕТО НА ОТДЕЛНИТЕ ХОРА?
До 2030 година климатичните промени ще доведат до последна беднотия още 132 милиона души - такова умозаключение направи Световната банка в документ предходната година. Сред регистрираните фактори са загуба на приходи от селскостопанска активност, по-ниска продуктивност на труда навън, покачване на цените на питателните артикули, увеличение на заболяванията и стопански загуби от крайни метеорологични събития.
КОЛКО ЩЕ СТРУВА СПРАВЯНЕТО С ТОВА?
Поддръжниците на бързи дейности споделят, че колкото по-скоро се стартира, толкоз по-добре. Широко употребяваният модел за макроикономическо прогнозиране НИГЕМ даже допуска, че в случай че бъдат подхванати бързи дейности, би могло да има леко чисто нарастване на производството с помощта на огромните вложения, нужни за зелена инфраструктура. Този модел предизвестява, че може да се стигне до понижаване на производството с 3 %, в случай че се пристъпи към преход в последния миг.
КОЙ Е ГУБЕЩ В СВЯТ С НУЛЕВО СЪОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ ПРОИЗВЕЖДАНИТЕ И ПРЕМАХВАНИТЕ ВЪГЛЕРОДНИ ЕМИСИИ?
Най-вече тези, които разчитат на изкопаеми горива. Изследователският център " Карбон тракер " пресметна в отчет през септември, че над 1 трилион $ нормални вложения на петролния и газовия бранш не биха били към този момент използвани в един в действителност нисковъглероден свят. Освен това МВФ приканва за прекъсване на всички дотации за изкопаеми горива, които по негови оценки възлизат на 5 трилиона $ годишно, в случай че в тях са включени пониженията на заплащанията за доставяне, екологични и здравни разноски.
КОЛКО БИ ТРЯБВАЛО НАИСТИНА ДА СТРУВА ВЪГЛЕРОДЪТ?
Данъчните и разрешителните схеми, които се пробват да включат в цената цената на вредите, породени от излъчванията, основават тласъци за прекосяване към зелено държание. Но до момента единствено една пета от въглеродните излъчвания по света се покриват от сходни стратегии, налагащи междинна цена за въглерода от едвам 3 $ за звук. Това е доста под равнището от 75 $ за звук, което съгласно МВФ е належащо за ограничение на световното стопляне много под 2 градуса по Целзий. Проучването на Ройтерс с интервюирани икономисти предлага цена от 100 $ за звук.
ТОВА НЕ БИ ЛИ ДОВЕЛО ДО ИНФЛАЦИЯ?
Всеки фактор, който оказва въздействие върху цената за замърсяване с изкопаеми горива, евентуално ще докара до покачване на цените в някои браншове - да вземем за пример въздушния превоз. Това на собствен ред може да докара до положение, което централните банки дефинират като инфлация - широкообхватно и трайно покачване на цените в цялата стопанска система. Историята обаче демонстрира, че това не се случва безусловно: въглеродните налози, въведени в Канада и Европа, намалиха като цяло цените, тъй като понижиха приходите на семействата, а оттова и потребителското търсене, сподели скорошно изследване. Също по този начин е правилно, че бездействието може да докара до инфлация: Европейската централна банка предизвести в документ предходната година за покачване на цените на питателните артикули и други артикули вследствие на крайни метеорологични събития и дефицит на земя, провокирани от опустиняване и повишаване на морското ниво.
НАИСТИНА ЛИ ЗЕЛЕНИТЕ ПРЕДИМСТВА ОТДЕЛЯТ ЕМИСИИТЕ ОТ ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАСТЕЖ?
Истински устойчивият напредък допуска, че икономическата активност може да нараства колкото е належащо, без да прибавя още повече излъчвания. Това е свещеният граал на " безспорното обособяване ". Но до момента всяко обособяване е било или значително релативно - в смисъл, че просто се реализира по-високо равнище на стопански напредък, в сравнение с нарастване на излъчванията, или се е постигало посредством пренасяне на замърсяващо произвеждане от територията на една страна в друга. Затова към този момент световните излъчвания не престават да се покачват.
КОЙ ПОНАСЯ НАЙ-ГОЛЯМОТО БРЕМЕ ОТ ПРЕХОДА?
Идеята за " Просто преход " е подкрепяна от организации като Европейския съюз, с цел да се признае, че преходът към нулево съответствие сред създаваните и премахваните излъчвания би трябвало да се реализира по обективен метод - да вземем за пример като се подсигурява, че ситуацията на групите с ниски приходи няма да се утежни. В международен проект богатите страни, които от началото на своите индустриални революции са произвели огромната част от излъчванията, дават обещание да оказват помощ на разрастващите се страни да извършат прехода, като им дават 100 милиарда $ годишно - заричане, което до момента не е изпълнено.
МОЖЕ ЛИ ТОВА ДА ПРЕДИЗВИКА ФИНАНСОВА КРИЗА?
Необходимо е международната финансова система да бъде защитена както от физическите опасности от самите климатични промени, по този начин и от катаклизмите, които евентуално ще станат при преход към нулево съответствие сред създаваните и премахваните излъчвания. Централните банки и националните хазни приканват банките и други финансови играчи да разкрият в действителност до каква степен активите им са изложени на сходни опасности. ЕЦБ и други регулатори дават да се разбере, че има да се извърви дълъг път в това отношение.
По БТА
Залозите за планетата са големи - измежду тях е въздействието върху икономическото прехранване по целия свят и бъдещата непоклатимост на световната финансова система.
Следват 10 свързани с климатичните промени въпроса, на които се пробват да отговорят тези, които създават икономическите политики:
КОЛКО СТРУВАТ КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ?
От наводненията и пожарите до споровете и миграцията - икономическите модели се мъчат да се оправят с множеството вероятни последствия от световното стопляне. Според приблизителната оценка на МВФ неограниченото стопляне би понижило със 7 % международното произвеждане до 2100 година Групата " Мрежа за екологизиране на финансовата система " (МЕФС), включваща централни банки по света, предвижда даже по-голям спад - 13 %. Според проучвана на Ройтерс, в което са интервюирани икономисти, междинното равнище на плануваното намаляване на производството при подобен сюжет е 18 %.
КЪДЕ ЩЕ БЪДЕ УСЕТЕНО НАЙ-СИЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕТО?
Очевидно в развиващия се свят. Голяма част от бедното население на света живее в тропическите области или в региони на ниска надморска височина - те към този момент понасят неподходящи последствия от климатичните промени като суша или повишаване на морското ниво. Освен това страните в тези райони рядко имат нужните запаси, с цел да смекчат резултата от сходни вреди. Докладът на МЕФС предвижда общо понижаване на производството над 15 % в огромна част от Азия и Африка, а в страните в района Сахел - до 20 %.
КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА ЗА ПРЕПИТАНИЕТО НА ОТДЕЛНИТЕ ХОРА?
До 2030 година климатичните промени ще доведат до последна беднотия още 132 милиона души - такова умозаключение направи Световната банка в документ предходната година. Сред регистрираните фактори са загуба на приходи от селскостопанска активност, по-ниска продуктивност на труда навън, покачване на цените на питателните артикули, увеличение на заболяванията и стопански загуби от крайни метеорологични събития.
КОЛКО ЩЕ СТРУВА СПРАВЯНЕТО С ТОВА?
Поддръжниците на бързи дейности споделят, че колкото по-скоро се стартира, толкоз по-добре. Широко употребяваният модел за макроикономическо прогнозиране НИГЕМ даже допуска, че в случай че бъдат подхванати бързи дейности, би могло да има леко чисто нарастване на производството с помощта на огромните вложения, нужни за зелена инфраструктура. Този модел предизвестява, че може да се стигне до понижаване на производството с 3 %, в случай че се пристъпи към преход в последния миг.
КОЙ Е ГУБЕЩ В СВЯТ С НУЛЕВО СЪОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ ПРОИЗВЕЖДАНИТЕ И ПРЕМАХВАНИТЕ ВЪГЛЕРОДНИ ЕМИСИИ?
Най-вече тези, които разчитат на изкопаеми горива. Изследователският център " Карбон тракер " пресметна в отчет през септември, че над 1 трилион $ нормални вложения на петролния и газовия бранш не биха били към този момент използвани в един в действителност нисковъглероден свят. Освен това МВФ приканва за прекъсване на всички дотации за изкопаеми горива, които по негови оценки възлизат на 5 трилиона $ годишно, в случай че в тях са включени пониженията на заплащанията за доставяне, екологични и здравни разноски.
КОЛКО БИ ТРЯБВАЛО НАИСТИНА ДА СТРУВА ВЪГЛЕРОДЪТ?
Данъчните и разрешителните схеми, които се пробват да включат в цената цената на вредите, породени от излъчванията, основават тласъци за прекосяване към зелено държание. Но до момента единствено една пета от въглеродните излъчвания по света се покриват от сходни стратегии, налагащи междинна цена за въглерода от едвам 3 $ за звук. Това е доста под равнището от 75 $ за звук, което съгласно МВФ е належащо за ограничение на световното стопляне много под 2 градуса по Целзий. Проучването на Ройтерс с интервюирани икономисти предлага цена от 100 $ за звук.
ТОВА НЕ БИ ЛИ ДОВЕЛО ДО ИНФЛАЦИЯ?
Всеки фактор, който оказва въздействие върху цената за замърсяване с изкопаеми горива, евентуално ще докара до покачване на цените в някои браншове - да вземем за пример въздушния превоз. Това на собствен ред може да докара до положение, което централните банки дефинират като инфлация - широкообхватно и трайно покачване на цените в цялата стопанска система. Историята обаче демонстрира, че това не се случва безусловно: въглеродните налози, въведени в Канада и Европа, намалиха като цяло цените, тъй като понижиха приходите на семействата, а оттова и потребителското търсене, сподели скорошно изследване. Също по този начин е правилно, че бездействието може да докара до инфлация: Европейската централна банка предизвести в документ предходната година за покачване на цените на питателните артикули и други артикули вследствие на крайни метеорологични събития и дефицит на земя, провокирани от опустиняване и повишаване на морското ниво.
НАИСТИНА ЛИ ЗЕЛЕНИТЕ ПРЕДИМСТВА ОТДЕЛЯТ ЕМИСИИТЕ ОТ ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАСТЕЖ?
Истински устойчивият напредък допуска, че икономическата активност може да нараства колкото е належащо, без да прибавя още повече излъчвания. Това е свещеният граал на " безспорното обособяване ". Но до момента всяко обособяване е било или значително релативно - в смисъл, че просто се реализира по-високо равнище на стопански напредък, в сравнение с нарастване на излъчванията, или се е постигало посредством пренасяне на замърсяващо произвеждане от територията на една страна в друга. Затова към този момент световните излъчвания не престават да се покачват.
КОЙ ПОНАСЯ НАЙ-ГОЛЯМОТО БРЕМЕ ОТ ПРЕХОДА?
Идеята за " Просто преход " е подкрепяна от организации като Европейския съюз, с цел да се признае, че преходът към нулево съответствие сред създаваните и премахваните излъчвания би трябвало да се реализира по обективен метод - да вземем за пример като се подсигурява, че ситуацията на групите с ниски приходи няма да се утежни. В международен проект богатите страни, които от началото на своите индустриални революции са произвели огромната част от излъчванията, дават обещание да оказват помощ на разрастващите се страни да извършат прехода, като им дават 100 милиарда $ годишно - заричане, което до момента не е изпълнено.
МОЖЕ ЛИ ТОВА ДА ПРЕДИЗВИКА ФИНАНСОВА КРИЗА?
Необходимо е международната финансова система да бъде защитена както от физическите опасности от самите климатични промени, по този начин и от катаклизмите, които евентуално ще станат при преход към нулево съответствие сред създаваните и премахваните излъчвания. Централните банки и националните хазни приканват банките и други финансови играчи да разкрият в действителност до каква степен активите им са изложени на сходни опасности. ЕЦБ и други регулатори дават да се разбере, че има да се извърви дълъг път в това отношение.
По БТА
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ