Преговорите за глобален договор за пластмасата се провалиха, вниманието се насочва към намали – използвай повторно – рециклирай
Преговорите в Женева за световен контракт за ограничение на замърсяването с пластмаса завършиха без резултат и вниманието още веднъж се насочи към познатия метод " понижи – използвай наново – рециклирай ". Въпросът е до каква степен тези старания са сполучливи, отбелязва в собствен разбор Асошиейтед прес, представена от Българска телеграфна агенция.
Всяка година в света се създават над 400 милиона тона нова пластмаса , като съгласно Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) до 2040 година количеството може да нарасне с още 70 % , в случай че не бъдат подхванати основни промени. Огромна част от тази пластмаса приключва на сметищата или непосредствено в природата. Освен замърсяването, пластмасите – които се създават съвсем напълно от изкопаеми горива – способстват доста за изменението на климата. През 2019 година те са генерирали 3.4 на 100 от световните излъчвания на парникови газове, или 1.8 милиарда тона , демонстрират данни на Организация на обединените нации.
Рециклирането до момента не е посочило успеваемост. Само към 6 % от създадената пластмаса в света се рециклира , сочат данните на Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Причината е в другия химичен състав на обособените типове пластмаси, които не могат да бъдат преработвани дружно. Това изисква скъпо и времеемко подбиране, което значително се прави ръчно. Допълнително усложнение е фактът, че пластмасата е материал, основан по този начин, че мъчно да бъде рециклиран – със своите разнообразни цветове, полимери и сред 16 000 и 17 000 химикала, употребявани при производството. За разлика от хартията, картона, метала и стъклото, които се рециклират в доста по-големи размери, пластмасата остава надалеч обратно.
Дори на битово равнище разделното събиране се оказва проблематично. Една твърда пластмасова бутилка за перилен препарат и една тънка найлонова торбичка, да вземем за пример, не могат да бъдат модифицирани дружно.
Индустрията твърди, че новите разработки в материалознанието разрешават вграждането на повече рециклирана пластмаса в нови артикули и вършат опаковките по-лесни за обработка. Според представители на бранша е нужен " сложен метод ", включващ рационализация на оборудванията за преработване, усъвършенствано подбиране и улеснение на потребителите. Проблемът е, че зависимостта от потребителите за вярно делене е несигурна, а локалните управляващи постоянно се двоумят да влагат в скъпа инфраструктура, в случай че няма задоволително пазар за вторичната суровина . На доста места липсват уреди за преправка, а там, където ги има, те също замърсяват въздуха, водата и почвата сходно на фабриките за първична пластмаса.
Освен това механичното преработване съвсем постоянно изисква примесване с нова пластмаса, защото използваната е по-слаба и не може да бъде употребена неведнъж. В процеса постоянно се прибавят химикали и се отделят микрочастици в околната среда. Експертите акцентират, че преработването не може да реши казуса в мащаб, а действителната цел би трябвало да бъде ограничение на производството и използването на пластмаса . В тази връзка Калифорния заведе дело против петролната компания " Ексон Мобил " (Exxon Mobil), обвинявайки я, че е подвеждала обществото по отношение на опциите на пластмасовото преработване.
Повторна употреба
Алтернативен път е повторната приложимост. Това значи основаване на опаковки и артикули, които могат да се употребяват неведнъж – да вземем за пример контейнери за пълнене или по-устойчиви пликове, които могат да се мият и употребяват още веднъж. Така се удължава животът на продукта и се понижават отпадъците. Специалистите обаче предизвестяват, че повторната приложимост не е подобаваща за всички категории, изключително при храни и питиета , поради риска от микропластмаси.
Редизайнът на пластмасата също се счита за основна стъпка. Това включва потребление на обединен материал вместо комбинации, печатане на етикети непосредствено върху опаковката вместо залепени обособени етикети или опростяване на структурите, с цел да бъдат по-лесни за преправка.
Разработват се и други възможности на пластмасата от устойчиви и даже регенеративни материали, като да вземем за пример водорасли. Засега тези решения са в ранен стадий и не са приложени в необятен мащаб.
Заключението на специалистите е, че макар известния прогрес в преработването, повторната приложимост и редизайна на пластмасата, единственият действителен метод за ограничение на замърсяването и вредите за здравето и околната среда е намаляването на производството и потреблението. Все повече страни и екологични организации упорстват точно за това, макар съпротивата на огромните производители на изкопаеми горива и пластмаса.
Всяка година в света се създават над 400 милиона тона нова пластмаса , като съгласно Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) до 2040 година количеството може да нарасне с още 70 % , в случай че не бъдат подхванати основни промени. Огромна част от тази пластмаса приключва на сметищата или непосредствено в природата. Освен замърсяването, пластмасите – които се създават съвсем напълно от изкопаеми горива – способстват доста за изменението на климата. През 2019 година те са генерирали 3.4 на 100 от световните излъчвания на парникови газове, или 1.8 милиарда тона , демонстрират данни на Организация на обединените нации.
Рециклирането до момента не е посочило успеваемост. Само към 6 % от създадената пластмаса в света се рециклира , сочат данните на Организацията за икономическо сътрудничество и раз. Причината е в другия химичен състав на обособените типове пластмаси, които не могат да бъдат преработвани дружно. Това изисква скъпо и времеемко подбиране, което значително се прави ръчно. Допълнително усложнение е фактът, че пластмасата е материал, основан по този начин, че мъчно да бъде рециклиран – със своите разнообразни цветове, полимери и сред 16 000 и 17 000 химикала, употребявани при производството. За разлика от хартията, картона, метала и стъклото, които се рециклират в доста по-големи размери, пластмасата остава надалеч обратно.
Дори на битово равнище разделното събиране се оказва проблематично. Една твърда пластмасова бутилка за перилен препарат и една тънка найлонова торбичка, да вземем за пример, не могат да бъдат модифицирани дружно.
Индустрията твърди, че новите разработки в материалознанието разрешават вграждането на повече рециклирана пластмаса в нови артикули и вършат опаковките по-лесни за обработка. Според представители на бранша е нужен " сложен метод ", включващ рационализация на оборудванията за преработване, усъвършенствано подбиране и улеснение на потребителите. Проблемът е, че зависимостта от потребителите за вярно делене е несигурна, а локалните управляващи постоянно се двоумят да влагат в скъпа инфраструктура, в случай че няма задоволително пазар за вторичната суровина . На доста места липсват уреди за преправка, а там, където ги има, те също замърсяват въздуха, водата и почвата сходно на фабриките за първична пластмаса.
Освен това механичното преработване съвсем постоянно изисква примесване с нова пластмаса, защото използваната е по-слаба и не може да бъде употребена неведнъж. В процеса постоянно се прибавят химикали и се отделят микрочастици в околната среда. Експертите акцентират, че преработването не може да реши казуса в мащаб, а действителната цел би трябвало да бъде ограничение на производството и използването на пластмаса . В тази връзка Калифорния заведе дело против петролната компания " Ексон Мобил " (Exxon Mobil), обвинявайки я, че е подвеждала обществото по отношение на опциите на пластмасовото преработване.
Повторна употреба
Алтернативен път е повторната приложимост. Това значи основаване на опаковки и артикули, които могат да се употребяват неведнъж – да вземем за пример контейнери за пълнене или по-устойчиви пликове, които могат да се мият и употребяват още веднъж. Така се удължава животът на продукта и се понижават отпадъците. Специалистите обаче предизвестяват, че повторната приложимост не е подобаваща за всички категории, изключително при храни и питиета , поради риска от микропластмаси.
Редизайнът на пластмасата също се счита за основна стъпка. Това включва потребление на обединен материал вместо комбинации, печатане на етикети непосредствено върху опаковката вместо залепени обособени етикети или опростяване на структурите, с цел да бъдат по-лесни за преправка.
Разработват се и други възможности на пластмасата от устойчиви и даже регенеративни материали, като да вземем за пример водорасли. Засега тези решения са в ранен стадий и не са приложени в необятен мащаб.
Заключението на специалистите е, че макар известния прогрес в преработването, повторната приложимост и редизайна на пластмасата, единственият действителен метод за ограничение на замърсяването и вредите за здравето и околната среда е намаляването на производството и потреблението. Все повече страни и екологични организации упорстват точно за това, макар съпротивата на огромните производители на изкопаеми горива и пластмаса.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ