Александър Дугин: Ако все пак е война
Преговорите сред Русия и НАТО завършиха освен без резултат, само че придвижиха борбата на ново ниво. Русия внезапно упорства за формален отвод от приемането в НАТО на страните от постсъветското пространство, Западът упорства на своето, предлагайки в подмяна нещо излишно и несъществено, или в последна сметка, второстепенно...
Позицията на Москва в тази ситуация, а това е нов и значим детайл, не е реактивна и не е пасивна, а е настъпателна.
НАТО 30 години интензивно ни натиска, в това число през целия интервал на Путин, само че едвам в този момент Русия съзря до такава степен, че да стачкува същински.
В огромната политика всичко се взема решение само от силата. “Истински” значи “силово”.
Москва съществено замахва. И в този момент към този момент няма по какъв начин да се върне обратно, другояче за какво да замахваме. От гангстерските филми и от бизнеса през 90-те години, даже от уличните сбивания, знаем че да извадиш револвер (нож, автомат) и да не стреляш, е съвсем самоубийство. Който се е решил на ескалация, би трябвало да схваща, че в случай че не той, то него. Ние сме точно тук в този момент.
Еднополюсният свят е завършил. Въпреки обезверения блян на Байдън и международния хайлайф да подхващат финален опит да спасят глобализма и американската надмощие, което е точно смисълът на предизборната акция на Байдън ( “Да го построим отначало и по-добре”, т.е. “Да се върнем към 90-те еднополюсни”), или тезата на Клаус Шваб на Давоския конгрес ( “Голямото нулиране”) - времето в историята е необратимо: Русия и Китай към този момент съставляват два независими полюса, солидарни между тях по главните международни проблеми. Това значи, че многополюсността към този момент е почнала тук и в този момент.
В историята обаче промяната на световния международен ред, уви, постоянно се реализира посредством войни. Без тях тези, които губят, по никакъв начин си не се съгласяват да признаят непринудено очевидните проблеми. Това е един тип конфликт с действителността.
Видимо на нас ще се наложи да създадем това, което бяхме длъжни да създадем, а не направихме, през 2014 година. Да, стартовите условия са доста по-лоши, само че по-добре късно, в сравнение с в никакъв случай. На “никога” към този момент никой не разчита. Срещата Русия-НАТО сподели това образно. И двете страни са подготвени на ескалация и в този момент да отстъпиш значи да загубиш необратимо. Кремъл очевидно няма желание да прави това - тогава за какво въобще стартира, а Западът просто не може - това ще бъде освен излагане, само че и самопризнание за провалянето.
Руснаците както се споделя дълго се подготвяха, а в този момент остава стремглаво да се хвърлят напред.
Нека разгледаме светът, който всеки миг може да стане действителност.
Ядрени войни няма да има. Залозите са прекомерно дребни за Вашингтон, с цел да рискува тотално заличаване на човечеството. По принцип глобите и окончателната демонизация на Русия, късането на връзките ѝ с Европа и опита ѝ за тотална изолираност, изчерпва програмата на ответните дейности. Западът се надява, в случай че не предотврати надигащото се, то да ръководи в своя изгода последствията от него. Това няма да е елементарно, само че е по-добре да имаш Запада като пълностоен съперник, а не в качеството на настойник или съдружник (всичко ще приключи, както доста пъти приключва в историята и на Византия, и на Русия - с предателство). Претенциите на Запада, че е мерило на универсалните полезности, са провалени. В това към този момент не има вяра даже самият Запад. И останалите нации и цивилизации не са задължени да споделят неговия личен и отнасящ се извънредно за него самия исторически скептицизъм и настъпване на тотална перверзия. Всеки народ си има Логоса. Логосът на Запада се разпадна в прахуляк.
И по този начин, съответно: по какъв начин ще се развиват събитията, в случай че се развиват, а не застинат за следващ път в празна пауза?
Източна Украйна цялата минава към Новорусия. Това не се разисква. Това е съзнателна част от източнославянския свят, постоянно е била макар дивата русофобска агитация. Новорусия - целият Ляв бряг на Днепър + Одеса - от дълго време чака своя час, с цел да се сбъдне.
Новата страна следва неотложно да се одобри в състава на Източнославянския съюз дружно с Русия и Беларус.
Този план се нуждае от нова Идея. Не е мъчно да се видят главните ѝ черти: Славянско възобновление (традиция, еднаквост, историческо самосъзнание) + обществена правдивост. Тоест дясна политика + лява стопанска система, точно това се чака от всички. Ще загубим шестата колона незабавно след първия изстрел, няма да се постанова да убеждаваме който и да е - от смут тя самата ще се ликвидира. Либерализмът и западничеството ще изчезнат, всичко останало - и ляво, и дясно - ще остане. Тук задачата е да се обединят в името на великата цел. Така и ще стане.
Санкциите, с които Западът заплашва, ще довършат останалото - това е най-хубавият вероятен инструмент за изчистване на предателите и задграничните сътрудници. Ще устоят само патриотите, които няма за какво да бягат. И това ще бъде техният час - нашият час, забавил се цели седем неенергично течащи години.
Въпросът със Западна Украйна е открит. Там на нас надали ще се зарадват. Но в случай че освободим рутените и предадем на обособените киевски магнати част от структурите на Коломойъски, които са на Изток, значи сякаш отчуждени през цялото време на акцията, то може да се измисли нещо. Но за това ще са нужни освен военни, само че и идеологически старания. Ако нещо ще се взема, то и би трябвало да се дава. Всичко е ясно с Източна Украйна. Със Западна надалеч не всичко, по-точно въобще нищо не е ясно.
Именно тук и лежи главният проблем. Ние можем значително да преместим границата на запад и да върнем 20 милиона наши сънародници в родни източнославянски подтекст, само че американските военни бази за нас са неприемливи даже и на Десния бряг. Но един път откакто светът се промени, нови благоприятни условия и хоризонти ще се открият пред нас. Основното е да се заемем за работа.
Макар и главното направление да е на запад, е значимо да разнообразим крачките си. Паралелно с Източнославянския съюз, би трябвало да превърнем в действителност и Евразийския съюз. Опитът за въстание в Казахстан и фактора на талибаните в Афганистан ни припомнят, че и в Средна Азия нещата са нежни. Трябва да действаме и там уверено. Нашите другари и съдружници оперативно би трябвало да решат до каква степен са същински другари. И да работят по съответния метод, а не да назначават русофоби за министри. За това би трябвало съществено да си платят.
Имаме огромен съдружник - Китай, на който му следва да премине нещо симетрично с Тайван, а също по този начин със отбраната на териториалната му целокупност - в Синцзян, Тибет и пограничните области. Неговата поддръжка е основна. Западът води война на два фронта - с нас и с китайците. Това е неповторим късмет - ние сме боен исполин, а Китай стопански. Заедно сме съпоставими със Запада и даже го задминаваме. И най-важното е, че те са предишното, а ние - бъдещето.
Важно е да притеглим и други съдружници - на първо място Иран и Пакистан (скоро ще проведем срещи на високо ниво точно с тези държави). Освен това би трябвало да получим най-малкото неутралитета на Турция и Индия, което е съвсем обезпечено.
И можем да започваме...
Най-добре ни се получават директните дейности. В договарянията се оплитаме, а времето тече. След като бъде изработен първият съдбоносен ход, ще се окажем в нова действителност и с нови закони.
Там и ще се разбираме..
Ние, руснаците, в никакъв случай не сме желали войни. Но постоянно сме воювали.
И постоянно сме побеждавали.
Превод: В. Сергеев
Позицията на Москва в тази ситуация, а това е нов и значим детайл, не е реактивна и не е пасивна, а е настъпателна.
НАТО 30 години интензивно ни натиска, в това число през целия интервал на Путин, само че едвам в този момент Русия съзря до такава степен, че да стачкува същински.
В огромната политика всичко се взема решение само от силата. “Истински” значи “силово”.
Москва съществено замахва. И в този момент към този момент няма по какъв начин да се върне обратно, другояче за какво да замахваме. От гангстерските филми и от бизнеса през 90-те години, даже от уличните сбивания, знаем че да извадиш револвер (нож, автомат) и да не стреляш, е съвсем самоубийство. Който се е решил на ескалация, би трябвало да схваща, че в случай че не той, то него. Ние сме точно тук в този момент.
Еднополюсният свят е завършил. Въпреки обезверения блян на Байдън и международния хайлайф да подхващат финален опит да спасят глобализма и американската надмощие, което е точно смисълът на предизборната акция на Байдън ( “Да го построим отначало и по-добре”, т.е. “Да се върнем към 90-те еднополюсни”), или тезата на Клаус Шваб на Давоския конгрес ( “Голямото нулиране”) - времето в историята е необратимо: Русия и Китай към този момент съставляват два независими полюса, солидарни между тях по главните международни проблеми. Това значи, че многополюсността към този момент е почнала тук и в този момент.
В историята обаче промяната на световния международен ред, уви, постоянно се реализира посредством войни. Без тях тези, които губят, по никакъв начин си не се съгласяват да признаят непринудено очевидните проблеми. Това е един тип конфликт с действителността.
Видимо на нас ще се наложи да създадем това, което бяхме длъжни да създадем, а не направихме, през 2014 година. Да, стартовите условия са доста по-лоши, само че по-добре късно, в сравнение с в никакъв случай. На “никога” към този момент никой не разчита. Срещата Русия-НАТО сподели това образно. И двете страни са подготвени на ескалация и в този момент да отстъпиш значи да загубиш необратимо. Кремъл очевидно няма желание да прави това - тогава за какво въобще стартира, а Западът просто не може - това ще бъде освен излагане, само че и самопризнание за провалянето.
Руснаците както се споделя дълго се подготвяха, а в този момент остава стремглаво да се хвърлят напред.
Нека разгледаме светът, който всеки миг може да стане действителност.
Ядрени войни няма да има. Залозите са прекомерно дребни за Вашингтон, с цел да рискува тотално заличаване на човечеството. По принцип глобите и окончателната демонизация на Русия, късането на връзките ѝ с Европа и опита ѝ за тотална изолираност, изчерпва програмата на ответните дейности. Западът се надява, в случай че не предотврати надигащото се, то да ръководи в своя изгода последствията от него. Това няма да е елементарно, само че е по-добре да имаш Запада като пълностоен съперник, а не в качеството на настойник или съдружник (всичко ще приключи, както доста пъти приключва в историята и на Византия, и на Русия - с предателство). Претенциите на Запада, че е мерило на универсалните полезности, са провалени. В това към този момент не има вяра даже самият Запад. И останалите нации и цивилизации не са задължени да споделят неговия личен и отнасящ се извънредно за него самия исторически скептицизъм и настъпване на тотална перверзия. Всеки народ си има Логоса. Логосът на Запада се разпадна в прахуляк.
И по този начин, съответно: по какъв начин ще се развиват събитията, в случай че се развиват, а не застинат за следващ път в празна пауза?
Източна Украйна цялата минава към Новорусия. Това не се разисква. Това е съзнателна част от източнославянския свят, постоянно е била макар дивата русофобска агитация. Новорусия - целият Ляв бряг на Днепър + Одеса - от дълго време чака своя час, с цел да се сбъдне.
Новата страна следва неотложно да се одобри в състава на Източнославянския съюз дружно с Русия и Беларус.
Този план се нуждае от нова Идея. Не е мъчно да се видят главните ѝ черти: Славянско възобновление (традиция, еднаквост, историческо самосъзнание) + обществена правдивост. Тоест дясна политика + лява стопанска система, точно това се чака от всички. Ще загубим шестата колона незабавно след първия изстрел, няма да се постанова да убеждаваме който и да е - от смут тя самата ще се ликвидира. Либерализмът и западничеството ще изчезнат, всичко останало - и ляво, и дясно - ще остане. Тук задачата е да се обединят в името на великата цел. Така и ще стане.
Санкциите, с които Западът заплашва, ще довършат останалото - това е най-хубавият вероятен инструмент за изчистване на предателите и задграничните сътрудници. Ще устоят само патриотите, които няма за какво да бягат. И това ще бъде техният час - нашият час, забавил се цели седем неенергично течащи години.
Въпросът със Западна Украйна е открит. Там на нас надали ще се зарадват. Но в случай че освободим рутените и предадем на обособените киевски магнати част от структурите на Коломойъски, които са на Изток, значи сякаш отчуждени през цялото време на акцията, то може да се измисли нещо. Но за това ще са нужни освен военни, само че и идеологически старания. Ако нещо ще се взема, то и би трябвало да се дава. Всичко е ясно с Източна Украйна. Със Западна надалеч не всичко, по-точно въобще нищо не е ясно.
Именно тук и лежи главният проблем. Ние можем значително да преместим границата на запад и да върнем 20 милиона наши сънародници в родни източнославянски подтекст, само че американските военни бази за нас са неприемливи даже и на Десния бряг. Но един път откакто светът се промени, нови благоприятни условия и хоризонти ще се открият пред нас. Основното е да се заемем за работа.
Макар и главното направление да е на запад, е значимо да разнообразим крачките си. Паралелно с Източнославянския съюз, би трябвало да превърнем в действителност и Евразийския съюз. Опитът за въстание в Казахстан и фактора на талибаните в Афганистан ни припомнят, че и в Средна Азия нещата са нежни. Трябва да действаме и там уверено. Нашите другари и съдружници оперативно би трябвало да решат до каква степен са същински другари. И да работят по съответния метод, а не да назначават русофоби за министри. За това би трябвало съществено да си платят.
Имаме огромен съдружник - Китай, на който му следва да премине нещо симетрично с Тайван, а също по този начин със отбраната на териториалната му целокупност - в Синцзян, Тибет и пограничните области. Неговата поддръжка е основна. Западът води война на два фронта - с нас и с китайците. Това е неповторим късмет - ние сме боен исполин, а Китай стопански. Заедно сме съпоставими със Запада и даже го задминаваме. И най-важното е, че те са предишното, а ние - бъдещето.
Важно е да притеглим и други съдружници - на първо място Иран и Пакистан (скоро ще проведем срещи на високо ниво точно с тези държави). Освен това би трябвало да получим най-малкото неутралитета на Турция и Индия, което е съвсем обезпечено.
И можем да започваме...
Най-добре ни се получават директните дейности. В договарянията се оплитаме, а времето тече. След като бъде изработен първият съдбоносен ход, ще се окажем в нова действителност и с нови закони.
Там и ще се разбираме..
Ние, руснаците, в никакъв случай не сме желали войни. Но постоянно сме воювали.
И постоянно сме побеждавали.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ