Преговори по нови правила, с които минималната заплата няма да

Преговори по нови правила, с които минималната заплата няма да е обща за страната, а друга за всеки отрасъл, са почнали бизнесът, синдикатите и държавното управление. Това разгласи в петък общественият министър Бисер Петков. Идеята е всяка година профсъюзите и работодателите да договарят минимално равнище на заплащането по браншове, а не страната да дефинира минималната заплата административно, написа 24 часа.
Преговорите са почнали, откакто трета поредна година работодателските организации отхвърлят да договарят минимални осигурителни приходи и страната ги усилва по свое убеждение. В момента минималните осигурителни приходи са равни на минималната заплата от 560 лева За идната година се планува тя да бъде увеличена на 610 лева Ако новото предписание бъде въведено, ще отпадне нуждата страната да дефинира една минимална заплата за всички.
“Трябва да се работи за подмяна на този механизъм с договаряне на минимална работна заплата по стопански действия и браншове и тя да служи и за най-малък застрахователен приход ”, сподели Петков. Това обаче няма по какъв начин да стане от идната година, посочи министърът. Той към момента изчаквал и сделките по браншове на минималните осигурителни приходи за 2020 година
В полемиката по бюджета за ДОО ще се прегледа и отправеното още веднъж искане на бизнеса за освобождение от заплащане на първите 3 дни на болничните, заяви още Бисер Петков. Има разнообразни гледни точки по тази тематика, дебатът следва, добави той. По данни от европейската статистика България е една от страните, в които се поставя най-вече труд, огромна част от него е ексклузивен. Заради метода на пресмятане на сумираното работно време той се заплаща като елементарния, уточни президентът на “Подкрепа ” Димитър Манолов. Синдикати от Европейски Съюз събират подписка за ограничение на изчисляването на сумираното работно време, добави синдикалистът.