Поне 42,5% от енергията в ЕС през 2030 г. - от ВЕИ
Преговарящите от Европейския парламент и представителите на страните членки на Европейски Съюз доближиха до авансово съглашение за по-висок целеви дял на възобновимата сила в микса на общността, оповестяват международните организации.
Вместо по-рано избраните 32%, в този момент се предлага ВЕИ да са виновни за 42,5% с опция източници като слънцето и ветровете да дават отговор за до 45% от тока в Европейския съюз.
Контекст: Много екоактивисти и специалисти са на мнение, че при сегашните темпове на енергийния преход няма да се реализиран задачите на Парижкото съглашение за ограничение на световното стопляне с до 1,5 градуса над прединдустриалните равнища на температурите. Това води и до апели държавните управления да бъдат по-активни.
След нашествието на Русия в Украйна екологичният въпрос стана и геополитически. Соларните паркове и вятърните ферми са личен източник на сила - не зависят от доставки на суровина от враждебна страна. Така ВЕИ се трансформира и в инструмент за енергийната самостоятелност на Европейски Съюз. Заради непостоянния темперамент на слънчевото греене и ветровете, мощностите би трябвало да са разпръснати на оптимално доста места и да се влага в системи за предпазване на силата.
Ситуацията сега: През 2021 година 22% от силата в Европейски Съюз е идвала от възобновими източници. Най-голям е делът ѝ в Швеция - 63%. В развити страни като Нидерландия и Ирландия ВЕИ дава отговор за под 13% от микса.
Също и в превоза, промишлеността и строителството: До 29% ще би трябвало да стигне делът на възобновимата сила в транспортния бранш в Европейски Съюз, а при промишлеността ВЕИ ще навлиза с ритъм от 1,6% годишно. Целта е до 2035 година 60% от водорода да е от възобновими източници (например уловен въглероден диоксид).
Ще има нови условия и във връзка с постройките.
Колко коства: Постигането на новите още по-амбициозни цели ще изисква огромни вложения в слънчеви и вятърни централи, по-голямо произвеждане на водород и доста възстановяване на електроенергийните системи.
От Европейската комисия пресмятат, че нужните спомагателни средства за ВЕИ и водород през идващите 7 години са в размер на 113 милиарда евро - най-малко в случай че Европейски Съюз желае да стане самостоятелен от съветските изкопаеми горива.
Какво следва: Споразумението би трябвало да бъде утвърдено от евродепутатите и от страните членки. Обикновено това е условност, само че с оглед високата цена на енергийния преход не са изключени изненади.
Вместо по-рано избраните 32%, в този момент се предлага ВЕИ да са виновни за 42,5% с опция източници като слънцето и ветровете да дават отговор за до 45% от тока в Европейския съюз.
Контекст: Много екоактивисти и специалисти са на мнение, че при сегашните темпове на енергийния преход няма да се реализиран задачите на Парижкото съглашение за ограничение на световното стопляне с до 1,5 градуса над прединдустриалните равнища на температурите. Това води и до апели държавните управления да бъдат по-активни.
След нашествието на Русия в Украйна екологичният въпрос стана и геополитически. Соларните паркове и вятърните ферми са личен източник на сила - не зависят от доставки на суровина от враждебна страна. Така ВЕИ се трансформира и в инструмент за енергийната самостоятелност на Европейски Съюз. Заради непостоянния темперамент на слънчевото греене и ветровете, мощностите би трябвало да са разпръснати на оптимално доста места и да се влага в системи за предпазване на силата.
Ситуацията сега: През 2021 година 22% от силата в Европейски Съюз е идвала от възобновими източници. Най-голям е делът ѝ в Швеция - 63%. В развити страни като Нидерландия и Ирландия ВЕИ дава отговор за под 13% от микса.
Също и в превоза, промишлеността и строителството: До 29% ще би трябвало да стигне делът на възобновимата сила в транспортния бранш в Европейски Съюз, а при промишлеността ВЕИ ще навлиза с ритъм от 1,6% годишно. Целта е до 2035 година 60% от водорода да е от възобновими източници (например уловен въглероден диоксид).
Ще има нови условия и във връзка с постройките.
Колко коства: Постигането на новите още по-амбициозни цели ще изисква огромни вложения в слънчеви и вятърни централи, по-голямо произвеждане на водород и доста възстановяване на електроенергийните системи.
От Европейската комисия пресмятат, че нужните спомагателни средства за ВЕИ и водород през идващите 7 години са в размер на 113 милиарда евро - най-малко в случай че Европейски Съюз желае да стане самостоятелен от съветските изкопаеми горива.
Какво следва: Споразумението би трябвало да бъде утвърдено от евродепутатите и от страните членки. Обикновено това е условност, само че с оглед високата цена на енергийния преход не са изключени изненади.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ