Докладът на ЕК за България за 2023 г. е ужасен, пише ирландски министър, договарял условият за България в ЕС
Преглед на Европейската комисия от 2013 година на българския енергиен бранш означи, че " високата енергийна активност, ниската енергийна успеваемост и незадоволителната екологична инфраструктура попречват бизнес активността и конкурентоспособността ", написа Дик Рош, бивш министър по европейските въпроси на Ирландия, той взе участие интензивно в полемиките за изискванията за участие на България в Европейски Съюз и е посетител на честванията по случай участието на България в Европейски Съюз на 1 януари 2007 година, представен от " Eureporter ".
Десет години по-късно държавни предприятия към момента управляват българските електроенергийни активи, в това число произвеждане и транспорт на електрическа енергия, създавайки конструкция, която Комисията на Европейски Съюз маркира като несъвместима с условията на Регламента, отнасящ се до вътрешния пазар на електрическа енергия в Европейски Съюз. В газовия бранш на България хватката е още по-лоша.
Отвън енергийната конструкция на България наподобява като вкоренена администрация, отдадена на личните си цели, а не на ползите на българския народ, надалеч от модела, желан от правото на Европейски Съюз.
Защита на статуквото
Упоритата решителност да се отбрани статуквото е поразително демонстрирана от поредност от събития през последните пет години в газовия бранш на България.
През декември 2018 година Европейската комисия санкции българската държавна компания Български енергиен холдинг (БЕХ) и нейните дъщерни сдружения над 77 милиона евро за блокиране на достъпа на съперници до основна газова инфраструктура в България в нарушаване на антитръстовите правила на Европейски Съюз.
Глобата, която някои тогава допускаха, че е можела да доближи до 300 милиона евро, щеше да бъде избегната, в случай че София беше почнала съществени полемики с Комисията за това по какъв начин българското държавно управление има намерение да извърши уговорките, поети при подписването на Договора за Присъединяване на България в Европейски Съюз и съблюдаване на отговорностите, избрани в Директивата за газа (Директива 2009/73/ЕО) за " поощряване на достъпа до пазара и основаване на условия за лоялна и недискриминационна конкуренция ".
Когато делото БЕХ приключваше, тогавашният министър на енергетиката на България даде да се разбере, че нейното държавно управление няма желание да отваря газовия бранш на България, заявявайки, че сходен ход заплашва националната сигурност на България. Тогавашният министър председател допусна, че всяка приватизация в бранша би била " изменничество ".
Никой в останалите 26 държави-членки не вижда намесата на частни предприятия в енергийния бранш нито като изменничество, нито като опасност за националната сигурност.
Реакцията на решението по делото БЕХ беше явен " маркер ", обръщение към Брюксел - позиция, доста желана от някогашния министър председател на Обединеното кралство Маргарет Тачър.
Продължаващото отвращение да се съблюдават нормите на Европейски Съюз е явно в поредност от по-скорошни събития.
Пример за това е Българската стратегия за освобождение на газ (GRP), показана след случая БЕХ. Означена като промяна, допринасяща за " действителната диверсификация и либерализация на пазара ", програмата изисква от " Булгаргаз " да освободи избрани газови доставки посредством търгове сред предприятия за интервал от пет години. " Реформата " беше краткотрайна. Програмата беше анулирана седмици преди да влезе в действие.
Друг ослепителен образец за пристрастия против частния бранш беше демонстриран от неуспеха на България да извърши отговорностите, поети с сътрудниците от Европейски Съюз, с цел да посрещне енергийните провокации, произлизащи от войната в Украйна.
Нахлуването в Украйна през февруари 2022 година предвещава евентуална енергийна рецесия за държавите-членки на Европейски Съюз, навлизаща в зимата на 2022-23 година
За да се отговори на това предизвикателство, беше въведена стратегия, която да подсигурява, че потенциалът за предпазване на газ в Европейски Съюз се употребява оптимално дейно. Законодателството беше изменено, с цел да се вкарат цели за зареждане с газ, предопределени да подсигуряват, че Европейски Съюз ще има достъп до силата, нужна за попречване на възможен безпорядък през зимните месеци.
Законът на Европейски Съюз задължи държавите-членки да " вземат всички нужни ограничения, в това число даване на финансови тласъци или обезщетения на участниците на пазара ", участващи в постигането на " задачите за запълване " на Европейски Съюз.
България извърши задачите си за предпазване на газ, само че не съумя да извърши напълно отговорностите си по Регламента на Европейски Съюз за предпазване на газ от 2022 година Вместо да вкара ограничения за отбрана на всички предприятия, взели участие в устрема за реализиране на задачите на Европейски Съюз за предпазване, България вкара ограничения, които лимитират отбраната до държавния бранш. Бяха въведени схеми за заем при облекчени условия в интерес на Булгаргаз и подозрителен режим на държавна помощ за финансиране на най-голямата и най-неефективна топлофикационна компания в България.
Този килнат метод освен не съумя да отговори на духа и буквата на регламента, координиран сред сътрудниците в Европейски Съюз, само че и умишлено изложи българските частни оператори на риск от финансов провал: недобросъвестно изпитание да се унищожи конкуренцията в държавния бранш.
Високата цена на неприятната политика
Успокояването на българската енергийна администрация е обвързвано със обилни разноски. Българската стопанска система употребява 4 пъти повече сила на единица Брутният вътрешен продукт от междинното за Европейски Съюз. Това значи, че българските жители са лишени от преимуществата на един интегриран и конкурентен обединен европейски енергиен пазар.
Докато новите страни-членки на Европейски Съюз понижиха въглеродния си интензитет през последните 10 години, България съвсем не измести циферблата. България също изостава съществено във връзка с съотношението сред потреблението на първична сила (потребление от всички енергийни потребители) и извънредно ползване на сила (от крайни потребители).
Всичко това опонира на задачите на Европейски Съюз за зелен преход. Това още повече извежда България извън релсите на нейните сътрудници от Европейски Съюз. Това затруднява България да играе своята роля в напъните на Европейски Съюз за битка с изменението на климата.
От държавите-членки на Европейски Съюз се чака да работят " добросъвестно ". От тях се чака да извършват своите отговорности според законите на Европейски Съюз, за чието въвеждане оказват помощ.
Недобросъвестността се показва от общото отсрочване на всичко, което отдалеко наподобява на либерализация. Това се показва още веднъж в бракуването на програмата за освобождение на газ, преди да стартира да действа. Лошата воля е поразително явна в неизпълнението на отговорностите според договореностите за предпазване на газ от 2022 година - очевиден опит да се употребява рецесията, подбудена от войната, с цел да се унищожи частният газов бранш и да се поддържа неефективният държавен бранш.
Споразумението за газопровода с Турция, което дава монополни преимущества на държавните корпорации и което съдържа изключителното условие за произхода на газа, който ще тече по газопровода, още веднъж повдига въпроси по отношение на уговорката на България към стандартите на Европейски Съюз.
Самонараняване
Докладът на Европейската комисия за България за 2023 година е ужасяващ. Той разказва България като страна с като цяло неподходяща бизнес среда. Той отбелязва структурни недостатъци, които лимитират капацитета за напредък на България. Той приказва за " висока икономическа неустановеност ", разяснява " стеснен приток на директни задгранични вложения " и се базира на " бездна в успеваемостта на обществените вложения, в това число вложения, подкрепени от фондовете на Европейски Съюз ".
Докато неналичието на промяна в енергийния бранш не е виновна за всичко това, грубият отвод за промяна в бранша е по едно и също време способствуващ фактор и емблематичен за мисленето, което спъва България.
Не е интелигентна политика дребна държава-членка, която се нуждае от благосклонност, просто да откаже да съблюдава разпоредбите на Европейски Съюз, когато това й е комфортно. Политическите изказвания, направени по време на решението по делото БЕХ, може и да се харесаха на локалната аудитория, само че завоюваха малко другари другаде.
Отказът да се изпълнят уговорките в програмата за предпазване на газ изпрати неприятно обръщение за надеждността, което няма да остане неусетно в заседателните зали на мултинационалните предприятия, където се вземат решения по отношение на вложенията.
Възникналите въпроси по отношение на съглашението за газопровода с Турция всяват съмнение в Европейски Съюз, който желае да приключи вноса на сила от Русия.
Всички тези проблеми оказват въздействие върху позицията на България като благонадежден състезател в Европейски Съюз. Те идват със обилни загуби на репутацията, нанасят самонаранявания и попречват способността на България и българите да извлекат цялостните изгоди от участието си в Европейски Съюз.
Десет години по-късно държавни предприятия към момента управляват българските електроенергийни активи, в това число произвеждане и транспорт на електрическа енергия, създавайки конструкция, която Комисията на Европейски Съюз маркира като несъвместима с условията на Регламента, отнасящ се до вътрешния пазар на електрическа енергия в Европейски Съюз. В газовия бранш на България хватката е още по-лоша.
Отвън енергийната конструкция на България наподобява като вкоренена администрация, отдадена на личните си цели, а не на ползите на българския народ, надалеч от модела, желан от правото на Европейски Съюз.
Защита на статуквото
Упоритата решителност да се отбрани статуквото е поразително демонстрирана от поредност от събития през последните пет години в газовия бранш на България.
През декември 2018 година Европейската комисия санкции българската държавна компания Български енергиен холдинг (БЕХ) и нейните дъщерни сдружения над 77 милиона евро за блокиране на достъпа на съперници до основна газова инфраструктура в България в нарушаване на антитръстовите правила на Европейски Съюз.
Глобата, която някои тогава допускаха, че е можела да доближи до 300 милиона евро, щеше да бъде избегната, в случай че София беше почнала съществени полемики с Комисията за това по какъв начин българското държавно управление има намерение да извърши уговорките, поети при подписването на Договора за Присъединяване на България в Европейски Съюз и съблюдаване на отговорностите, избрани в Директивата за газа (Директива 2009/73/ЕО) за " поощряване на достъпа до пазара и основаване на условия за лоялна и недискриминационна конкуренция ".
Когато делото БЕХ приключваше, тогавашният министър на енергетиката на България даде да се разбере, че нейното държавно управление няма желание да отваря газовия бранш на България, заявявайки, че сходен ход заплашва националната сигурност на България. Тогавашният министър председател допусна, че всяка приватизация в бранша би била " изменничество ".
Никой в останалите 26 държави-членки не вижда намесата на частни предприятия в енергийния бранш нито като изменничество, нито като опасност за националната сигурност.
Реакцията на решението по делото БЕХ беше явен " маркер ", обръщение към Брюксел - позиция, доста желана от някогашния министър председател на Обединеното кралство Маргарет Тачър.
Продължаващото отвращение да се съблюдават нормите на Европейски Съюз е явно в поредност от по-скорошни събития.
Пример за това е Българската стратегия за освобождение на газ (GRP), показана след случая БЕХ. Означена като промяна, допринасяща за " действителната диверсификация и либерализация на пазара ", програмата изисква от " Булгаргаз " да освободи избрани газови доставки посредством търгове сред предприятия за интервал от пет години. " Реформата " беше краткотрайна. Програмата беше анулирана седмици преди да влезе в действие.
Друг ослепителен образец за пристрастия против частния бранш беше демонстриран от неуспеха на България да извърши отговорностите, поети с сътрудниците от Европейски Съюз, с цел да посрещне енергийните провокации, произлизащи от войната в Украйна.
Нахлуването в Украйна през февруари 2022 година предвещава евентуална енергийна рецесия за държавите-членки на Европейски Съюз, навлизаща в зимата на 2022-23 година
За да се отговори на това предизвикателство, беше въведена стратегия, която да подсигурява, че потенциалът за предпазване на газ в Европейски Съюз се употребява оптимално дейно. Законодателството беше изменено, с цел да се вкарат цели за зареждане с газ, предопределени да подсигуряват, че Европейски Съюз ще има достъп до силата, нужна за попречване на възможен безпорядък през зимните месеци.
Законът на Европейски Съюз задължи държавите-членки да " вземат всички нужни ограничения, в това число даване на финансови тласъци или обезщетения на участниците на пазара ", участващи в постигането на " задачите за запълване " на Европейски Съюз.
България извърши задачите си за предпазване на газ, само че не съумя да извърши напълно отговорностите си по Регламента на Европейски Съюз за предпазване на газ от 2022 година Вместо да вкара ограничения за отбрана на всички предприятия, взели участие в устрема за реализиране на задачите на Европейски Съюз за предпазване, България вкара ограничения, които лимитират отбраната до държавния бранш. Бяха въведени схеми за заем при облекчени условия в интерес на Булгаргаз и подозрителен режим на държавна помощ за финансиране на най-голямата и най-неефективна топлофикационна компания в България.
Този килнат метод освен не съумя да отговори на духа и буквата на регламента, координиран сред сътрудниците в Европейски Съюз, само че и умишлено изложи българските частни оператори на риск от финансов провал: недобросъвестно изпитание да се унищожи конкуренцията в държавния бранш.
Високата цена на неприятната политика
Успокояването на българската енергийна администрация е обвързвано със обилни разноски. Българската стопанска система употребява 4 пъти повече сила на единица Брутният вътрешен продукт от междинното за Европейски Съюз. Това значи, че българските жители са лишени от преимуществата на един интегриран и конкурентен обединен европейски енергиен пазар.
Докато новите страни-членки на Европейски Съюз понижиха въглеродния си интензитет през последните 10 години, България съвсем не измести циферблата. България също изостава съществено във връзка с съотношението сред потреблението на първична сила (потребление от всички енергийни потребители) и извънредно ползване на сила (от крайни потребители).
Всичко това опонира на задачите на Европейски Съюз за зелен преход. Това още повече извежда България извън релсите на нейните сътрудници от Европейски Съюз. Това затруднява България да играе своята роля в напъните на Европейски Съюз за битка с изменението на климата.
От държавите-членки на Европейски Съюз се чака да работят " добросъвестно ". От тях се чака да извършват своите отговорности според законите на Европейски Съюз, за чието въвеждане оказват помощ.
Недобросъвестността се показва от общото отсрочване на всичко, което отдалеко наподобява на либерализация. Това се показва още веднъж в бракуването на програмата за освобождение на газ, преди да стартира да действа. Лошата воля е поразително явна в неизпълнението на отговорностите според договореностите за предпазване на газ от 2022 година - очевиден опит да се употребява рецесията, подбудена от войната, с цел да се унищожи частният газов бранш и да се поддържа неефективният държавен бранш.
Споразумението за газопровода с Турция, което дава монополни преимущества на държавните корпорации и което съдържа изключителното условие за произхода на газа, който ще тече по газопровода, още веднъж повдига въпроси по отношение на уговорката на България към стандартите на Европейски Съюз.
Самонараняване
Докладът на Европейската комисия за България за 2023 година е ужасяващ. Той разказва България като страна с като цяло неподходяща бизнес среда. Той отбелязва структурни недостатъци, които лимитират капацитета за напредък на България. Той приказва за " висока икономическа неустановеност ", разяснява " стеснен приток на директни задгранични вложения " и се базира на " бездна в успеваемостта на обществените вложения, в това число вложения, подкрепени от фондовете на Европейски Съюз ".
Докато неналичието на промяна в енергийния бранш не е виновна за всичко това, грубият отвод за промяна в бранша е по едно и също време способствуващ фактор и емблематичен за мисленето, което спъва България.
Не е интелигентна политика дребна държава-членка, която се нуждае от благосклонност, просто да откаже да съблюдава разпоредбите на Европейски Съюз, когато това й е комфортно. Политическите изказвания, направени по време на решението по делото БЕХ, може и да се харесаха на локалната аудитория, само че завоюваха малко другари другаде.
Отказът да се изпълнят уговорките в програмата за предпазване на газ изпрати неприятно обръщение за надеждността, което няма да остане неусетно в заседателните зали на мултинационалните предприятия, където се вземат решения по отношение на вложенията.
Възникналите въпроси по отношение на съглашението за газопровода с Турция всяват съмнение в Европейски Съюз, който желае да приключи вноса на сила от Русия.
Всички тези проблеми оказват въздействие върху позицията на България като благонадежден състезател в Европейски Съюз. Те идват със обилни загуби на репутацията, нанасят самонаранявания и попречват способността на България и българите да извлекат цялостните изгоди от участието си в Европейски Съюз.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ